Public Republic Art Studio

30 юли 2012

31 юли, 2012 от · 2 Коментара

Стефан Радев

Понеделник

Събуждам се и бавно тръгвам по сивия асфалт пред блока. Опитвам се да гледам на деня по-оптимистично и започвам да търкам пътя като да е сива лентичка от късметлийски билет. Колко ли печеливши числа ми готви тази седмица? Ето, сега ще дойде 76. Но вместо това на спирката пише „Опитай пак“.

Продължавам пеша. „Нещата са неоткровени“ – мисля си. „Този е пълен тъпак“ – си мислят нещата.

Дори ги чувам да си шушнат: „Вижте го, не е професионален писател, дори професионален читател не е. В коя посока е помъкнал идеята за този ден и защо не остави на някой по-опитен да отмерва ритъма на затлъстяващото утро?“. Не ми хрумва художествен отговор и затова оставям нещата да се маранясат в жегата и продължавам да хрупам паважа бавно и клисаво като някоя от онези локумени вафли, които не правят нищо друго, освен да оставят следи по зъбите.

… С присъщата за този край на деня острота забелязвам, че дънките, обувките и даже ризата ми са поскъсани – градът ме е нагризал като вафла и като гледам днес май няма да свърша нищо друго, освен да оставя незначителни следи по неговите зъби, които горещият дъжд ще изплакне.

След работа нещата вече са откровени. Защото в този призрачен момент автобусът ми е неподвижен в космоса и неговите яки гуми търкалят този град, кварталите, селата и света след тях. Защото столът, в който моята любов седи, крепи на своите 4 крака другите аспекти на Вселената.

Все още понеделник е… все още има време за едно стихотворение за любимото момиче на друг един човек, близък до сърцето ми:

ГОРЕ-ДОЛУ ТАКА
(Иван Брегов)

Навън вали, прозореца затрупва.
Но всичко тук и в мен
е неподвижно.
Нещата в стаята не са забравили –
отиваш си объркана, красива.
Огледали смутените ти глезени,
запомнили това,
играят с мен на спомени.
Нещата са неоткровени.
Те биха тръгнали след тебе.
Ала остават, приковани да ми служат.
И съм стопанина в забравената стая.
Всичко тук е неподвижно.
Само времето се продължава.
Свечерява се и гъста тъмнина
във въздуха увисва.
Играе криеница със нещата
без да пита.
Сам в стаята
съм неподвижен,
противоположен на живота,
който,
продължава
объркано, красиво.
Навън вали, прозореца затрупва.
Но всичко тук и в мен
е неподвижно.
Така стоят нещата.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Диана Маркова // 1 авг, 2012 //

    Харесва ми текстът ти, Стефан! Понеделникът ти е лепкав, но ненатрапчив в своето съвършенство… сякаш локумът капе по суровия асфалт. Понеделникът ти е печеливш, честито!

  • Стефан Радев // 1 авг, 2012 //

    Благодаря! След тези думи се чувствам като почти ударил шестица!

Коментирай