Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Николай Урумов

30 юли, 2012 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Николай Урумов

Поводът за това интервю с Николай Урумов е предстоящото му представление на „За секса, политиката и други проЗташки неща“ на 22 септември в Хамбург по покана на Немско-българското дружество.

Запознах се с Николай Урумов в Берлин през февруари, когато той представи своето one man show по покана на Българския Културен Институт, Берлин. Първо се оставих на атмосферата в този “весел и очарователно дързък спектакъл”. След това си поговорихме с Николай Урумов, който ме впечатли с естествеността си (“не живея с чувство за необикновеност”), лекотата на изказа си, самоиронията, чувството за хумор, умението да бъде интересен събеседник.

Популярността и сериозната кариера на актьора в киното и театъра (над 55 филмови роли и още толкова театрални, носител на две Награди “Аскеер” и един “Икар”) започват с филмa „А сега накъде”. Като че ли това екзистенциално заглавие-въпрос се оказва знаково в актьорските изяви на Николай Урумов, чиито персонажи са ярки, запомнящи се, вълнуващи и провокиращи към рефлексия и авторефлексия.

Зад намигването, забавното и смешното начало, характерно за съвременния homo ludens, за зрителя се откриват измеренията на помъдряването, на дълбочината и нови прочити на класически сюжети и образи. Провокация, която е способен да направи само талантлив и интересен артист, какъвто е Николай Урумов.

Nickolay Urumov

Вярно ли е, че като дете сте мечтали да станете актьор?

Да! Бях трети за четвърти клас, когато реших, че искам да стана актьор. Всяко лято моето село Българево, което се намира на морето между нос Калиакра и Русалка, се превръщаше в един малък Холивуд, тъй като много филмови продукции се снимаха там.

Аз обичах да се въртя около снимачните екипи и бях момче за всичко и любимец, и кадем на звездите! Тогава магията на киното ме заплени и аз реших, че искам да стана актьор!

Но участието ми в Читалищния театрален колектив в Балчик, миризмата на сцената и срещата ми с любителите актьори, пламтящи и отдадени изцяло на театъра, както и професионалните режисьори, които работиха там, оформиха и дадоха контурите на тази моя Мечта!

Кога едно представление за Вас е успешно? Кога диалогът с публиката е осъществен?

Когато говорим със зрителната зала на един и същ език, когато се усещаме и чувстваме… Не може да се обясни с думи… То е дъх… Блясък в очите… Туптене на сърцето… Трепет… Очакване…

Nikolay Urumov

Колко насериозно е здравословно да се взима един човек? А един актьор?

За човек да се взема на сериозно може да е несъстоятелно, но за актьора на сцената е задължително!!!

Как се променя хуморът на българина? А политическият хумор?

“Именно наличието на чувство за хумор у българина му помага по-леко да понесе отсъствието на всичко останало!”

/цитат от “За секса, политиката и други просташки неща!”/

Определяте „За секса, политиката и други проЗташки неща“ като стендъп комедия. Защо се обръщате към този не толкова популярен жанр в България?

Защото е провокативен, свободен и освободен жанр! Предполага взаимна провокация, рискът е голям и те кара да си постоянно на тръни и “на сто”, но това е тръпката и адреналинът!

С какво Ви провокира текстът на Митко Динев, за да изберете за сценарий на Вашето one man show?

Незатормозеният, некомплескиран и остроумен, забавен и мъдър автор, респективно текст, са силата и базата, върху която е изграден спектакълът.

Казвате, че в киното играте предимно „ролите на ексцентрици, маниаци, идиоти, простаци. В театъра – комедийни, характерни и сатирични наивни типажи на малкия човек.“ По-голямо предизвикателство ли е да играете лоши момчета?

Това са предпочитаните персонажи и на моите Кумири в киното – Джак Никълсън, Робърт де Ниро, Ал Пачино и Антъни Хопкинс! Обичам тези лоши момчета, моите герои! Опитвам се да ги разбера и да ги чуя!

Как преоткрихте образа на Санчо Панса чрез превъплъщението си в тази роля?

В нашата постановка в Народния театър /реж.Ал.Морфов/ образите на Санчо Панса и Дон Кихот така преливаха един в друг, което говореше, че всеки би могъл да бъде Дон Кихот, стига да повярва! И после,… “Не е важно да имаш идея, важното е да я отстояваш до край!”

Какъв съвременен прочит на образа на Бай Ганьо вложихте в ролята си?

Нашият Бай Ганьо не е етнографски персонаж, не е еднопластов и праволинеен отрицателен герой, носител на всичко цинично, вулгарно и пошло, което сякаш “не се отнася за нас”, а е жив човек, един от всички ни, с хубавите и лошите му страни!

Започнахме да четем отзад напред и открихме, че три страници преди края Алеко се извинява на своя герой, за дето го е описал в такива нелицеприятни краски и изтъква и неговите положителни черти. И накрая казва: “Не ти си лошия, драги ми Бай Ганьо, средата е лоша!”

Бихте ли споделили любим цитат от своеобразния мюзикъл „Криворазбраната цивилизация“, в който изпълнявате Маргариди?

Този свят е сцена, театрална, дето цивилизованите лъжат като същи актьори! Простите и невежите за европейците са като добитъка за хората! Европейците дохождат при нас, лъжат ни със разни лъскави и красиви думи и обещания, вземат ни парите, жените, децата! Да, Европа се е обогатила от прости като нас нации!

Nikolay Urumov - Laluger

С какво моноспектакълът „Лалугер“ Ви развълнува и спечели за тази роля?

Това е моят живот, това са моите родители, моите близки, моите съселяни… Познавам този Човек! И болката му, и мъката му, и радостта му са ми близки!

С какво Ви привличат ролите в киното, а в театъра? Имате ли лични предпочитания?

С ексцентриката си и истинноста им!

Бихте ли споделили как разивате креативността у себе си и у дъщеря си?

Това е неосъзнат процес! Животът и средата те оформят и изграждат в тази посока.

Какво предстои?

Не знам! Ще видим!

Nikolay Urumov

Кой е най-големият комплимент, който сте получавали за Ваше представление?

Когато ме беше гледал в спектакъла “Бай Ганьо”, в ролята на Бай Ганьо, Румен Леонидов беше казал, че играя като отвързан!

А, Георги Русев ми се извини, че му се е наложило да си тръгне в антракта и не могъл да изчака, за да ме види в спектакъла “Бурята” на Шекспир (реж. Ал.Морфов), макар и цели 15 минути в началото на спектакъла да съм на сцената като Просперо и да произнасям уводния си монолог – не ме беше разпознал!!!

И трети път, когато кинорежисьора Петър Попзлатев, който след филма “Хълма на боровинките”, отново на Ал.Морфов, е казал, че играя като натуршчик!

Кой е Вашият любим афоризъм или цитат?

Във този свят – тъй хубав, чуден,
макар да вярваш, че си буден,
то сън е може би това!

Калдерон дела Барка

За какво мечтаете?

Не мечтая безсмъртие и пътища леки,
а за ватенка топла през зимните дни!

П.Пенев

Nikolay Urumov

Николай Урумов е български актьор. Възпитаник на Гимназията в Балчик. През 1990 г. завършва ВИТИЗ „Кр. Сарафов“ — София, специалност „Актьорско майсторство за драматичен театър“, в класа на проф. Николай Люцканов.

Играе на щат последователно на сцените на Драматичен театър „София“, Сатиричния театър, Народен театър „Иван Вазов“, Младежки театър „Н.Бинев“. От новия сезон 2011/2012 се завръща в трупата на Народния театър „Иван Вазов“.

Гостува в спектакли на Младежкия театър, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Театър „Българска армия“, Пловдивския, Добричкия и Старозагорския театър.

Работил е с режисьори като: Николай Люцканов, Вили Цанков, Крикор Азарян, Стоян Камбарев, Асен Шопов, Елена Цикова, Красимир Спасов, Александър Морфов, Галин Стоев, Лилия Абаджиева, Николай Ламбрев, Пламен Марков, Борислав Чакринов, Бойко Богданов, Бина Харалампиева, Римас Тересас, Юрий Ботусов и др.

Повече от 50 са театралните му роли. Просперо в „Бурята“ на Шекспир, Малволио в „Дванайсета нощ“ на Шекспир, Галгю в „Училище за шутове“ на Мишел де Гелдерод, Хлестаков в „Ревизор“ на Гогол, Кулигин в „Три сестри“ на Чехов, Чебутикин в „Три сестри“ на Чехов, Санчо Панса в „Дон Кихот“ на Сервантес, Бай Ганьо в „Бай Ганьо“ по Алеко Константинов, Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, Арпагон в „Съперника“ на Молиер, Велико в „Януари“ на Йордан Радичков, Змея в „Змей“ на П. Ю. Тодоров, Клов в „Краят на играта“ на Бекет, Подкальосин в „Женитба“ на Гогол, Волпоне във „Волпоне“ на Бен Джонсън, са само част от ролите му в театъра.

Ролята, с която е най-известен и която продължава да играе повече от 10 години, е на Бай Ганьо в “Бай Ганьо” от Г.Данаилов, по Алеко Константинов, реж.Петър Кауков, в Пловдивския театър. За нея получава много номинации и награди.

Носител на две награди “Аскеер” и един “Икар”. През 2000 г. получава Аскеер — за “Поддържаща мъжка роля” — за ролята на Каракалпаков в „Двубой“ на Вазов в Народен театър „Иван Вазов“, а през 2009 Аскеер — за “Главна мъжка роля” — за Клов в „Краят на играта“ в Театър-199 „Валентин Стойчев“. Наградата „Икар“ — за “Най-добра мъжка роля” печели през 2004 г. — за Маргариди в „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников.

Международно признание и десетки награди получава за Монодрамата „Живот в кашони“ на Иван Кулеков, реж.Невена Митева.

Играе в Моноспектакъла „Лалугер“ по Александър Урумов, реж.Юрий Дачев, Копродукция на Театър „Българска армия“-София и Драматичен театър „Йордан Йовков“ — Добрич. С тази роля през 2011 г. печели наградата за “Най-добър актьор” на Международния фестивал на Монодрамата в Битоля[1] , наградата за “Най-добра мъжка роля”-Друмеви празници-Шумен-2011 и наградата “Чудомир”-Казанлък-2012, за “Комедийният хит на годината”.

Снимки: Личен архив на Николай Урумов

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • В.Б. // 20 сеп, 2012 //

    Един от моите фаворити сред актьорите – талантлив и естествен… Още много успешни роли!

Коментирай