Public Republic Art Studio

Приморско сгъстяване на света

10 юли, 2012 от · Няма коментари

Захари Захариев

Zahari Zahariev - Primorsko sgystqvane na sveta
Снимка: Jack Zalium

на Самуил

Пристигайки се удивлявахме
как малки изглеждаха всички селца и градчета
кацнали като морски бели птици
по дългите пенливи пръсти на голямото синьо,
когато тътена и влажният въздух
бяха далеч.

Там на запад
имахме чувството,
че малките улички, дървета и розови храси
са се скупчили дребни и сплашени
по зъберите
вдълбавани от векове,
и гледат тревожно с жълтите си очи
как тоновете вода
тихичко мляскат
като доволни
прастари зверове на вечността,
които не си правят труда
да бързат да ядат.

И бреговете,
приятелю,
с всички населени места
и цялата земя зад тях
изглеждаше в представите ни
когато бяхме далеч,
като предверие на безконечната
водна шир-
сякаш триизмерността започваше
от дивят плясък на вълните,
а всичко останало
бе смачкано
близо до гърлото на прибоя,
като много, много стара карта,
носена предълго в раницата на някой скитник.

Морето ли сънувахме,
братко,
там в далечните земи
след мигновеният блясък
на дългите земни нощи,
то ли ехтеше в сънищата ни
и ни теглеше на изток с гласа си,
само за да напъли обувките,
кожата под ноктите
и косите ни
със зрънцата на всички свършеци
тук където всичко човешко
внезапно,
с грототна въздишка свършва.

После не можехме да разберем,
докато крачехме
близо до властелина на теченето
как тъй,
картата се е изпънала,
отзад е всичко свят и действително,
и само се оттласква в опорната точка
на бреговете
полита из влагата на въздуха,
влиза в ноздрите ни,
а от там,
както бисерната разхвърляност
на слънцето
по всевечните пътеки на погледа,
опънати по корема на морето,
влиза неспирно в сърцата и умовете.

Мириса на море
разгръщаше зад себе си света.

Мириса на море бе света,

а той,
спокойно лазещ по пътеките на града,
развява с вятъра косите на минувачите,
милва лицата на всички прелестни жени,
пристигнали тук
и те зарад зова,
да красят вълнението
и да задвижват желаният
зад разветите рокли на младостта,

мириса на море,
се разстилаше,
за да имаме после
двамата,
свят в който да се връщаме-

изпечени, осолени, преспали,
всички безкрайни блянове
на прилива и отлива,
да разказваме легенди
за мястото където света
започва и свършва,
започва и свършва.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай