Public Republic Art Studio

Георги Арнаудов: “Една културна стратегия… би трябвало да използва благотворното влияние на кризите”

15 юли, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Жасмина Тачева с маестро Георги Арнаудов

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Към Вашата музика често се обръщат хора, които се занимават със сценични изкуства, съвременен театър, балет. Как мислите, какво нейно свойство ги предизвиква?

Започвате от най-трудното – анализа на свойствата. Вероятно, а и поне за себе си си давам обяснение, че най-малкото ме приемат като композитор в класическия смисъл. Аз се занимавам по-скоро с проектиране на звуци, със своего рода звукова архитектура.

В основата си това, което пиша, е свързано с идеята за звука, приет като основен посредничещ слой, и тишината, като основна среда на неговото пораждане – така, както светлината е за цвета при живописците или материята на мраморния къс за скулптура.

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Става дума за изграждането на контурите на звука, за усещането му, за релефността и осезаемостта му, за вибрациите му и свързаността му с другия, следващия звук, и подреждането им в една безкрайна матрица на реторично развиващи се линии, за организацията на присъщата им логика, а оттам и енергиите, които тези линии пораждат, за да сътворят едно особено субтилно ниво на възприятие, от което изплува и се очертава музикалният образ.

Така представени, нещата вече стават трудни, а това е нещо, което в последно време доста често обговарям и осмислям. Поставям проблема неслучайно, защото подобна изходна точка е типична за едно ново осъзнаване на философията на музиката и нейното битие, а това е вече един безкрайно метафизичен проблем.

Такава една философия впрочем подхожда и на празното сценично пространство – прието като координатна система, провокираща всички възможни и така сложни игри по отношение на населяването му с обекти, образи и движения, смисли, идеи.

The_Way_of_the_Birds_Booklet

„Влахерна. Покров Богородичен“ е избрана за пиесата на Майя Праматарова „Не минавай по моста“. Как се случи това? Кога бе първата Ви среща с Майя и дали сте работили съвместно и преди?

С Майя ме запозна, ако се не лъжа, преди много години актьорът Ицко Финци, с великолепния му маниер да сближава и обединява хора от различни среди и общности… Макар и в различни точки на света, това е един от близките ми приятели. А „Не минавай по моста“ е вече трети общ проект след „Убийте тази жена!“ и „Револверът“ – и много се радвам, че тя започва така силно.

Choreography: Violeta Vitanova and Stanislav Genadiev (Bulgaria)
Снимка: „25.03” – Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев (България)

Колкото до избора на „Влахерна“ – някъде около седмица след премиерата ни в Зала „България“ на 12 януари аз й изпратих записа. Имах огромна нужда от независим поглед. Малко по-късно тя ми написа по мейла следното:

„Пречистващо-мистичен звук – пренася в алабастров храм, в който светлината се прецежда през самия камък. Това е светлина на паралелни животи и светове, възникнали в до-времеви зони. Има някакво наслагване в звука, който чист, но не с изначалната простота, а с придобитата простота, която съхранява в клетката знанието си за сложността. Ох, дали не го засуках много…“

Gheorghi Arnaoudov with the British composer Michael Finnissy and The composer Gheorghi Tutev
Снимка: Георги Арнаудов с британския композитор Майкъл Финиси и композитора Георги Тутев

Как смятате, че музиката кореспондира на драматургичния текст?

Това е въпросът за съответствията между изразностите на различните изкуства – достатъчно труден проблем при пределно неясна категория, въпреки многобройните опити да бъде анализирана.

На формално ниво това може да бъде прието като намирането на възможното съ-ответствие между различните нива от текстове – смислов, визуален, музикален, в баланса между образа и фона, между зададените идеи и комплексно изградения сценичен порядък.

На по-дълбоко ниво това са сложните мрежи от връзки, които изграждат контрапунктичните линии на сценичните обеми в един сложен психологически и емоционален контекст. Веднага се сещам за „Шекспировите сонети“ на Робърт Уилсън и „Берлинер Ансамбъл“ от 2009.

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Какви са впечатленията Ви от пиесата? Защо сметнахте, че „Влахерна“ ще бъде подходяща за нея и обратно?

Аз имам пиесата само като текст. Изборът на музиката и поставянето й в контекст бе съответно на Майя и на Ставри Карамфилов. Надявам се – а и ми казаха, че резултатът е бил силен. Разбрах впрочем, че тя е била поставена като момент там, където си представях – без естествено да се намесвам – при това не само заради 7580-те километра разстояние, със съвременните технологии това би станало лесно и по електронен път, но лично за себе си избягвам такъв подход.

Мисля, че така се запазва автономията на отделните елементи и се отваря възможност за един по-освободен досег с идеята за интердисциплинарност – разбирана като сложно взаимно пораждане на изразности, образи и текст, а не като механичен сбор на компоненти, осигуряващи фонове, и рутинно, клиширано и безпроблемно изграждане на познати ни сценични йерархии и връзки.

Choreography: Violeta Vitanova and Stanislav Genadiev (Bulgaria)
Снимка: „25.03” – Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев (България)

“Влахерна” е мястото, където загива император Константин от ръцете на нашественици-пришелци. Това е символ на западане на една велика култура и възход на друга култура. И в пиесата “Не минавай по моста/Don’t Take the Bridge”, на частно ниво, става дума за противодействие на две култури и за смяна на едната с другата.

Вашата музика помага пиесата да излезе на нивото на архетипните обобщения, защото пиесата е за същото, но и на нивото на съдбата на конкретни хора и техните драматични съдби и Вашата музика става метафора, която препраща представлението в други нива и персонажите напускат Манхатън, откъсват се от съвременните си проблеми и страсти и израстват до архетипни фигури.

Споделям това мнение на автора на текста Майя Праматарова, но как Вие самият се обогатявате чрез работата си в театъра? Нещо повече, представяте ли си да пишете музика за конкретно сценично произведение или даже за сценографско решение, какъвто опит имат режисьори и композитори като Робърт Уилсън и Филип Глас?

Подобен род сътрудничества винаги са били изключително плодородни. А това се отнася и до възможността за обмяна на идеи и за съвместната творческа работа и до режима на организация в екипното мислене, за оттласкването от собствения безпорядък и встъпването във взаимно изграждащия се далеч по-плодотворен интердисциплинарен порядък, който моделира сценичните идеи и енергии. А това е вече и стъпка към възстановяването на някакъв ред в така заплашителния морален и културен хаос на днешния свят.

Така че оформящите се архитипни модели, за които говорите, връщането към ритуалността и търсенето на духовни опори са вероятния изход… Всъщност разпокъсаното мислене в съвременната култура и битие, раздробяването, подчертаването и фиксирането върху проблемите и бягството от идеите, а и най-вече материализирането и овеществяването на Духа могат да бъдат поставени в основата на структурния безпорядък на всички нива.

Choreography: Violeta Vitanova and Stanislav Genadiev (Bulgaria)
Снимка: „25.03” – Хореография: Виолета Витанова и Станислав Генадиев (България)

Колкото до работата ми на сцената – макар и да не е единствената ми дейност – бих я определил като един от основополагащите елементи на мисленето ми. Мога да определя като голям шанс възможността, макар и разпокъсано като хронология, да работя с различни постановчици, режисьори, хореографи – творци, които са ме стимулирали в мисленето и са ми помогнали изключително в полагането на важни морални и културни норми.

В този план поставям понастоящем и работата си с Майя – в случая пределно интересна и основна, що се касае до реалното съ-творяване на сценичното битие на нови и значителни драматични текстове, които съграждат идеи и порядък.

Gheorghi Arnaoudov with the choreographer Mila Iskrenova
Снимка: Георги Арнаудов с хореографа Мила Искренова на Международен фестивал “Софийски музикални седмици” 2011

Какво бихте казали на хората, които ще прочетат нашия разговор, за да ги убедите, че трябва да подкрепят проекта за „Не минавай по моста“, за да може той да се осъществи на някоя от Нюйоркските сцени?

Аз съм твърде далече, не съм идвал в Ню Йорк – този контекст ми е познат по-скоро от екрана, и тук ще назова Уди Алън, който за мен е прозорецът към Америка. Лично за себе си избягвам екшъните – те са ми нещо като поп-фолк в киното – а и нямам телевизия…

Но бих се върнал отново към възстановяването на познавателния, моралния и културния порядък – властващите безпорядък и хаос могат да бъдат съотнесени към начина на мислене, на линия на поведение и способите на изразяване.

Така погледнато, безпорядъкът и хаосът – а на гръцки хаос означава бездна – са предпоставки за невежество, озлобление, а оттам и за унищожение. Така че представянето на един такъв текст, а и на всякакъв тип организиращи и носещи културен ред стойностни творби е нещо достатъчно съществено. Това са важни елементи от изграждането на спокойното и нормалното ни бъдеще.

Space crossing 2   - Choreography: Mila Iskrenova
Снимка: Пресичане на пространството 2 – Хореография: Мила Искренова

Г-н Арнаудов, за Вас пишат като за композитор на симфонична, камерна и театрална музика, къде са границите между тези видове музика, не може ли симфоничната да бъде едновременно театрална, а театралната камерна и така нататък? Въобще, може ли да се говори за граници в изкуствата днес?

Може би вече е много трудно да бъдат очертавани граници между тях. Особено след изобретяването на киното. Първо това се отнася до самото представяне, до видимата страна на нещата. Интеракциите са вече факт, интердисциплинарното мислене, съчетаването на различни изразни слоеве и медиуми се нещо естествено и даже предвидимо. Но пък смесването на контекстите доведе до основни корекции в битието на изкуствата.

Симфоничната и камерната музика са културно-социални практики, които принадлежат на миналото или ако още съществуват, могат да бъдат сведени до екзотика. Това, което в публичното пространство се представя като „концерт“ – а това в България се отнася до поп фолка, рок и поп музиката – може да бъде разглеждано по-скоро като масово мероприятие от спортно-търговски тип.

Space crossing 2   - Choreography: Mila Iskrenova
Снимка: Пресичане на пространството 2 – Хореография: Мила Искренова

На второ място са смисловите взаимодействия между изкуствата, новият подход към осмислянето на основните видове и родове и типовите им изразности. Това води все по-често до намиране на едни нови методи, за оттласкване от залелия ни колапс от безредие на музикалните смисли, от профанизирането на музикалната изразност и от превръщането й в търговска суровина и продукт за бърза употреба.

Периодът от края на 19 век досега е епоха на големи музикални преобразувания, бяха открити нови звукови светове, нови звукови технологии, нови музикални сечива. Беше изобретен гигантският шум на машините, механичният, произведен от хората тътен на града, нови процедури на мислене. И въпреки всичко това, като цяло изразностите и етосите останаха константни, гореспоменатите метафизични първични елементи – звукът и тишината – останаха същите – а и отношенията им също така.

Space crossing 2   - Choreography: Mila Iskrenova
Снимка: Пресичане на пространството 2 – Хореография: Мила Искренова

Как се преподава музика, освен техническите умения? Как се преподава композиране? Можеш ли да се научиш да бъдеш композитор? И какъв беше Вашият личен път от момче, занимаващо се с музика, до човека, който пише музика, изпълнявана от световни оркестри, записвана на дискове?

Може да бъде прието като сложна форма на внушение. Техниките за писане и тренингът са аспекти, които са необходимо условие. Следва обучението по творческото писане, сътворяването на музиката – нещо равнозначно на създаването на едно много сложно поле от състояния, енергии, идеи, образи и внушения.

Тук правя уговорката, че измислянето на мелодия, нейното хармонизиране, поставяне на ритъм и така нататък, познати ни от векове процедури в правенето на една песен, само по себе си все още не е действие, равнозначно на сътворяването на сериозен музикален текст. Това обикновено става много бавно, а самото осъзнаване на състоянието на творческия процес, неговото осезание, е далеч по-стойностно и ценно отколкото бързия резултат.

Gheorghi Arnaoudov with Vassil Kazandjiev and Yordan Dafov
Снимка: Георги Арнаудов с Васил Казанджиев и Йордан Дафов

Оттам пътят, водещ от спонтанната звукова идея и изобразяването, преминаването през знака-символ и неговите реторични превъплъщения, през осъзнаването на звуковата енергия и достигането до онова метасъзнание, до онзи отвъден звуков език – всичко това е изключително дълъг път, който понякога може и да няма край…

Колкото до моя личен път – бил е доста стръмен понякога, продължавам да го вървя, като избягвам да гледам назад – това е опасно действие, водещо до тщеславие и гордост. А това са добре известни на всички грешки.

Carl Maria von Weber Prize Award Ceremony in Dresden
Снимка: Церемония по награждаване с премията “Карл Мария фон Вебер” в Дрезден

Имате богат преподавателски опит в Нов български университет и в Националното музикално училище “Любомир Пипков”. Какви са наблюденията Ви за младото музикално поколение – когато целият свят малко или много стене под напора на финансова и икономическа криза, наблюдава ли се духовна такава и в музикалните среди, или сте склонен на оптимистична прогноза за бъдещето?

Финансовата криза е глобален проблем и тя е производна на различни по степен развиващи се през годините вълни от възходи и упадък, на икономически или духовни кризи. Една позитивно насочена културна стратегия – на отделния творец или на групата – би трябвало да използва благотворното влияние на кризите, колкото и трудно да е това в определени моменти.

Казвам го като човек творящ, който редовно попада в етапи на кризи и възторзи, които постепенно се опитвам да канализирам в едно мислене, насочено към преодоляване на етапите на безпорядък, до които и двете състояния водят. Творенето вероятно е добре организираната занаятчийска работа.

Carl Maria von Weber Prize Award Ceremony in Dresden
Снимка: Церемония по награждаване с премията “Карл Мария фон Вебер” в Дрезден

Наблюдавайки учениците и по-късно тяхното развитие като студенти в Нов български университет, бих казал, че имаме пред себе си поколение с голям потенциал и творческа енергия, които следва да бъдат много добре организирани и развити. Поколение с огромна информация и талант. Отговорностите за изграждането им като активни и предприемчиви творчески личности, които се вписват в реалния културен контекст и работят за неговото развитие, е огромна.

Всъщност в университета – а това е вече един от важните центрове за обучение по музика и изкуства в България – студентите имат възможността да работят с екипи от елитни музиканти, като Райна Кабаиванска, Милчо Левиев, Милена Моллова, Людмил Ангелов, Стефан Драгостинов, Марио Хосен, Симо Лазаров, Ангел Заберски и много други, да изследват и да търсят, а говоря не само в областта на композирането – всичко това е вече голяма привилегия, а мисля, че имаме много достойни ученици.

Half cup sesame seeds - Choreography: Idan Cohen (Izrael)
Снимка: „Половин чаша сусамени зърна” – Хореография: Идан Коен (Израел)

Наскоро защитихте докторска дисертация по Музикознание и музикално изкуство. До какви наблюдения и открития, които са Ви направили най-силно впечатление, достигнахте в нея?

Ако се опитам да синтезирам идеята, това е осъзнаването на функционирането на езика и стила в музиката в контекста на постмодерната епоха. В момента подготвям текста за издаване при едно избрано заглавие „Музиката на постмодерната епоха – език и стил“. Текстът не е откривателски, а по-скоро опит за систематизация. Бегъл опит за въвеждане на някакъв порядък в разбирането за функционирането на музиката с цялата множествена изразност на това изкуство в наши дни.

В едно интервю казвате, че на Балканите са се зародили два важни културни аспекта – митологията (от гръцки – „говоря много“) и мистиката („мълчание“). Според Вас към кое в този спектър клони изкуството – мълчанието или разговорливостта?

Дихотомията митология/мистика може да бъде разбирана именно в смисъла на онази философия на звука, за която говорих. Митология е термин производен на μῦθος – а това означава дума, слово, реч, а мистика, от μύστης е производно на μύω – затварям (в практиката на античната инициация – устата или очите), мълча. Да се дефинират тези две категории, производни на звука и тишината, е нещо велико.

Half cup sesame seeds - Choreography: Idan Cohen (Izrael)
Снимка: „Половин чаша сусамени зърна” – Хореография: Идан Коен (Израел)

Изкуството като израз на съответната творческа философия на отделния автор може да клони в една от двете „посоки“ или да ги съчетава, при изграден един далеч по-висш стил на мислене. Автори като Булез и Кейдж, като Берио или в по-ново време като Адамс или Голихов са прекрасни примери. Познатата ни европейска култура, в рамките на която живеем, мислим и творим, е изградена именно в рамките на синтеза между античното мислене и християнския дух и за себе си често търся опори в този загубен за нас порядък.

Описвате изключителното духовно преживяване пред лика на Влахернската Света Богородица. До колко е важна вярата, за да настъпи този екстаз? Дали наблюдател без нужното познание и най-вече вяра би усетил особеността на тази икона, която е много повече от произведение на изкуството?

Пространството на църквата “Света Богородица – Влахерна” е пределно скромно и аскетично, населено със светлина и звук. Контактът с тази кондензирана духовна субстанция за мен беше поразяващ. Всъщност аз така и не знаех къде ме водят. Бе като посвещение. Много по-късно разбрах, че това е първата Одигитрия – Показващата Пътя Богородица.

Считат, че е зографисана от ръката на самия евангелист Лука, или че е изработена през VII век. Но изобразяването на Божията майка е направено чрез рядък тип живописна техника – енкаустика. Според светите традиции пигментите и восъкът в тази икона са размесени с праха на загинали християнски мъченици… А това е поразяващо…

Gheorghi Arnaoudov with the conductor Plamen Djourov and the pianist Ventsislav Yankov
Снимка: Георги Арнаудов с диригента Пламен Джуров и пианиста Венцислав Янков

В този смисъл казвате, че за разлика от обичайните туристически места на Константинопол, пред Влахернската Богородица сте почувствали, че не желаете да я „оскверните“ със заснемането на фотоапарата. Смятате ли, че високото изкуство трябва също така да поддържа определено ниво на сакралност и неприкосновеност?

Задължително да. Това е и необходима предпоставка за съществуването му. В противен случай става стока. А това е вече различна от творбата категория и съвсем друга работа. Колкото до влизането в църквата, наистина усетих че не е място за оскверняване от съвременните машинки.

Механичното запаметяване на преживяванията чрез различни апаратури е възможно, но вече става прекалено и донякъде опасно, с оглед на нормалното функциониране на емоциите и душевността. Тука се сещам веднага за музиката и за противоположните гледни точки при Глен Гулд и неговия живот в студията и за Челибидаки с отказа му да прави студийни записи…

Но представете си само това аскетично пространство с иконата, светлината, извора с капещата от векове вода, монахът, който пее пред чешмата… цялото това свето пространство, което мигновено поражда напеви и мощни пластове от багри и звуци, сливащи ритъма си с още звучащите капки от пролетите от Богородица сълзи…

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Ако трябваше с думи да опишете усещането, което Ви порази при съзерцанието на лика на Божията майка, какви биха били те?

Тука бих замълчал.

Споделяте ентусиазма си от срещата между музикантите от Софийската филхармония и композицията „Влахерна. Покров Богородичен“. А сега, няколко месеца след световната ѝ премиера, какви са впечатленията Ви от нейните слушатели? Усетили ли са според Вас поне част от духовното Ви изживяване във Влахерна?

По принцип с Филхармонията ме свързва дълбоко емоционална връзка – баща ми, който през 30-те години на ХХ век е бил ученик и един от най-близките на диригента Саша Попов, е един от основателите на Царския военен симфоничен оркестър, и аз съм израснал в тази зала. Става дума за един великолепен оркестър с богата история и огромен потенциал.

Отношението на оркестъра към творбата бе великолепно и ефектът от изпълнението според публиката много голям – говоря за емоционално съпреживяване. Към това следва да подчертая и работата на младия Главен диригент на оркестъра – Мартин Пантелеев.

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Представител на един от известните музикалните родове в България, аз бях силно впечатлен от едно негово изпълнение преди няколко години, пак с Филхармонията, на „Петрушка“ на Игор Стравински, и се радвам много, че именно на неговите ръце бе поверена премиерата.

Колкото до слушателите – вероятно да. Вече около половин година след премиерата ме спират непознати да говорят за това, а такова нещо е много вълнуващо и трогателно…

Gheorghi Arnaoudov – Photo Alexander Nishkov
Снимка: Георги Арнаудов – Фотограф Александър Нишков

Георги Арнаудов (1957) завършва Държавната музикална академия “Панчо Владигеров” – София.

Автор е на редица симфонични творби, на камерна и солова – инструментална, вокална и клавирна музика, на цикли от творби по стари български текстове от ранното средновековие, по автентични архаични орфически текстове и ритуали, на звукови изследвания и фикции на основата на готическа и ренесансова музика, на сценични творби, театрална и филмова музика, изпълнявана в България и чужбина.

От 1984 г. е преподавател в Националното музикално училище Любомир Пипков – София, а от 2000 г. е редовен преподавател в департамент “Театър” и департамент ”Музика” на Нов български университет.

От 2009 г. е доцент по композиция и хармония, а от 2012 – Доктор по Музикознание и музикално изкуство. Носител е на редица престижни международни награди, като Международната премия “Карл Мария фон Вебер”, Голямата награда на EBU – Организацията на европейските радиостанции, наградата “Златната арфа” и др.

През последните години редица негови творби имат своите световни премиери в престижни световни зали.

още информация

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай