Public Republic Art Studio

Юра и Лама

10 юли, 2012 от · Няма коментари

Маркета Пилатова

превод от чешки език: Димана Иванова

Jura a Lama
Изд. „Льо Прес”, 2012

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Чешко-словашката Фондация на жените в рамките на проекта за популяризиране и утвърждаване на правата на еднополовите семейства и техните деца

Зад тъмните и високи гори, дълбоките и хищни реки са насочили поглед към небето ниски и хладни планини. Това са планините Йестържабники и в тях живеят Юла и Йола. Двете много си приличат.

Имат рижави коси, луничави кръгли лица и се носят на две къси плитки и бретон. Само че Йола е по-ниска и бавна от дългокраката и набита Юла. Юла ухае на диви рози, а Йола на домашна ванилия. Отглеждат заедно овце в имението, наследено от дядо им.

Овцете се оставят охотно на момичетата да им подстригват вълната, защото се отнасят добре с тях. Хранят ги само с най-сочната трева, композират им песнички и никога не ги карат да бързат за някъде.

Всичко това се харесва на овцете. Юла и Йола плетат за овцете цветни и искрящи пуловери и шалове, тъчат килими и пътечки и цялата им къща е застлана с памучени конци, кълбенца и цветни шнурчета.

Юла и Йола много се обичат и затова са женени. Имат заедно син. Казва се Юра. Той още не ходи на училище и има черни къдрави коси, големи кафеви очи и по цял ден тича (ако впрочем не плете с майките си цветни шалове), облечен в моряшка фланелка и червена шапка с козирка.

Също така, всички заедно често композират песни. Юла свири на тромпет, а Йола на барабани. Някога свирели в една и съща музикална група и все още си спомнят за тези времена. Когато имат настроение, изваждат тромпета и барабаните и музиката се разнася по целите Йестържабники и всички хора си слагат тапи в ушите.

Юра обича музиката на своите майки. Винаги участва в нея, лудее и бие железните барабани, които получил като подарък за рождения си ден или дрънка с металните куки за плетене. Дрън-дрън-дрън. Майките свирят най-много напролет когато се показват навън първите жълти главички на игликите и през лятото по време на туристическите лагери.

В тяхното имение никога не е тъжно и дори когато това се случи, Юла и Йола започват да свирят и мъката изчезва.

ПРИСТИГАНЕТО НА ГОЛЯМАТА КОЛА

Тази сутрин Юра се протегна и скочи от печката. Белият сняг навън започваше да се топи. Юра седна на прага, присви очи като най-добрия си приятел – дивия котарак Мицифу и изплези език. Снежинките по него бавно се топяха и имаха вкус на сладолед.

От печката скочи и Мицифу, който спеше в краката на Юра, гонеше лошите сънища и когато Юра искаше да стане, му хапеше ядосано голите палци на краката. Мицифу беше храбрец. Беше дошъл в имението на Юла и Йола от селото Копржива, чиито обитатели му изглеждаха скучни и алчни.

Юла и Йола го хранеха с най-качественото овче мляко и сирене, чешеха го по вратлето и през зимата не го гонеха навън. Можеше да спи с Юра на камината и да си играе с кълбенцето от вълна както му харесваше.

В знак на благодарност Мицифу сресваше с нокътчетата на лапичката си вълнената прежда докато станеше мека. Само че не понасяше музикалните концерти на семейството. Когато Юла и Йола започнеха да свирят, Мицифу си слагаше в ушите оранжеви тапи, започваше да фучи и веднага го заболяваше главата.

„Къде са майките?” питаше Юра котката. Мицифу не знаеше. А той се ядосваше винаги когато не знаеше нещо, защото трябваше да разсъждава върху него и го заболяваше главата дори повече, отколкото когато слушаше музиката.

Юра вдигаше рамене и се връщаше в топлите завивки до камината. Слег миг обаче го събуждаше гърмящият звук на тромпетите. Излизаше от завивките навън. Мицифу поиска да си сложи тапите в ушите, но си промени мнението и побягна след Юра.

Пред къщата стоеше огромна кола с червени надписи и чуждестранни лепенки. От предната й седалка майките махаха весело към Юра. Той наблюдаваше подозрително камиона и беше ядосан, че не са му казали нищо преди това, но се сети, че днес има рожден ден и може би в тази загадъчна кола е скрит подаръка му.

Мицифу беше на същото мнение. Въпреки че той се интересуваше преди всичко от мишки, сирене и топло мляко, си помисли, че тази странна шумна кутия е пълна с едри мишки и кана ухаещо мляко. Прав се оказа обаче Юра, защото в товарната кола наистина беше скрит подарък и то не само за него, но и за цялата къща.

Подаръците били всъщност шест. Когато Юла и Йола отвориха задните врати на колата, от нея излязоха лами. Юра, който не беше виждал никога през живота си лами, гледаше учудено с широко отворена уста.
(следва продължение)

__________________

Marketa Pilatova

Маркета Пилатова завършва специалност романистика и история във Философския факултет на Оломоуцкия университет „Фр. Палацки”. След това работи осем години като асистентка в същата катедра.

Работи като лекторка по чешки език в катедрата по славистика в Гренада и Сао Паоло в Бразилия. В момента работи като журналистка в седмичното списание „Респект” в Прага. Авторка е на романите: „Жълтите очи водят към дома” (2007), „Моята най-скъпа книга” (2009). И двата романа биват номинирани за наградите „Йозеф Шкворецки” и „Магнезия Литера”.

Пише книги за деца и разкази за радио „Вълтава”. Авторка е и на стихосбирката „Заключване на вятъра” (изд. „Ветърне млини”, 2011). Авторка е и на следните книги за деца: „Вила Вививила и сенките на животните” (2009), „Кико и тайната на хартиената пеперуда” (2010), „Вила Вививила и пиратите от южното море” (2010) и „Юра и Лама” (2012).

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай