Public Republic Art Studio

За книгата “И всички въпроси” на Яна Кoпчева

1 юли, 2012 от · 1 Коментар

Иво Рафаилов – редактор и дизайнер на “И всички въпроси”

Текстът е прочетен на премиерата на книгата

Yana kopcheva

Яна Кoпчева. И всички въпроси. Пергамент, С., 2012

Без да съм ви питал, предположих, че няма да е много честно да ви отегчавам с дълга реч, след като няма да съм пред вас. Затова опитах да си предпоставя краткост и покрай нея да открия една-единствена дума, която би могла да представи това, което харесвам в поезията на Яна.

Веднага ще кажа, че си избрах дума, която я няма в книгата. Поне не в този й вид. Избрах си думата мъглица. Избрах я не от любов към умалителните или от склоност към умиляване (тези неща ги няма и в стихотворенията), не толкова и заради мъгливата фигура от корицата на книгата, която сякаш обещава да се сдобие с по-отчетлив контур след прочитането.

Избрах си думата мъглица, защото ми се струва, че тя показва ефирността на Яниния език, често самолишил се от накъдрени метафори и винаги далеч от произвеждането на шум.

Избрах я, защото думата мъглица представя пред мен границата на границата на тази поезия. Но не по недостъпен начин. Тя прави нещата в книгата и собствения ни поглед към тях да изглеждат изясняващи се и неясни едновременно, без да отдава предпочитание. С една предварителна нежност и внимание.

Поколебах се всъщност дали думата да не е сън или сънуване. На тях по-често ще се натъкнете по страниците. В известен смисъл обаче двете са синоними. В същия смисъл, в който в този синонимен ред се намесват миглите, сълзите, котките и изобщо всички питания в тази книга.

И изобщо всичко останало, поставящо естествена, лека и преодолима преграда. А в стихотворенията на Яна почти винаги се намесва някаква преграда. Нещо се случва от едната й страна, преминава преобразено от другата.

Мъглата просто и леко променя всичко, с което сме свикнали. Стимулира сетивата, на които поезията на Яна разчита, да ни преведат. Приближава и отдалечава това, за което тя ни говори. И сама говори за себе си в 3-тото лице на дистанцията.

Но дистанция, която поради всички изброени по-горе синоними, сама се отделя от хладнокръвието на модерното и постмодерното. Мъглица е границата между будното и полубудното, между реалното и изговореното с подбрани думи.

Така става възможно Яна да попита като възрастен, а отговорът да даде детето. Мен това ме очарова. Вие вероятно ще намерите нещо свое. Поезията на Яна го позволява. Приятно търсене и късмет на книгата!

Интервю с Яна Копчева

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Tanya // 16 ное, 2017 //

    Footprint Studio – permits you to import target URLs,
    choose a pre-defined GSA Internet search engine Ranker engine, and then evaluate these URLs for possible new footprints.

Коментирай