Public Republic Art Studio

Ден сряда (20 юни 2012)

21 юни, 2012 от · 5 Коментара

Мила Цалова

Не знам как да опиша този ден. Това е денят, в който преди шест години животът ми се разпадна. За първи път го преживявам спокойно. За първи път се оглеждам спокойно наоколо и оглеждайки се мога да твърдя, че съм събрала парченцата. Справих се. На този ден при нещастен инцидент почина съпругът ми. Не искам да си спомням. Не искам да се връщам там.

Преди този ден можех да се огледам и най-убедено да заявя, че съм най-щастливият човек. Бях омъжена за студентската си любов. С всеки изминал ден го обичах все повече и повече. Дъщеря ни беше на четири години тогава. И изведнъж, от нищото…

Човек не знае на какво е способен преди да му се наложи да провери.

Истина е, лично проверих. Бях на 28. За един ден само се оказах вдовица (каква ужасна дума) с малко дете и без покрив над главата. Преживях първата година на автопилот. Не исках да живея, но бях длъжна. Работех на две места, записах две нови магистратури, спях по не повече от три часа на денонощие и плачех навсякъде.

Нямаше значение дали съм на улицата или в градски транспорт, сама или с някого… редувах приятелите, не исках да ги претоварвам с тъгата си. А товарът беше голям.

А светът наистина е пълен с добри хора и не знам защо, но една голяма част от тях са в моя живот.

Мисля, че близките ми ясно знаят какво направиха за мен тогава. Мисля, че още по-ясно знаят колко съм им благодарна и колко ги обичам. За едно се моля – никога да не върна жеста!

Останах над водата, но години наред виждах отражението си в огледала и по улични витрини и не можех да се позная. Нямах понятие коя е тази тъжна жена. Смачкана и уплашена. С угаснал поглед.

Жена, която успяваше да се смее и се смееше шумно, но… най-щастливият човек на земята просто го нямаше, имаше една невротична фръцла, която се опитваше да се държи като него.

Минах през всички фази на тъгуването. Наистина не искам да разказвам това, но мисля, че по някакъв начин го дължа на всички, които минават през трудности. Аз съм живото доказателство, че човек може да се справи.

А тази сряда, като всеки път на тази дата минах през храм, запалих свещ, помълчах, поплаках, избърсах сълзите си, купих скромна почерпка за колегите и отидох на работа.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • ja7ic.dxguy.net // 2 мар, 2017 //

    Pode ser impressão apenas, mas retornarei ao
    médico pra exames de rotina e tirarei enfim minhas intermináveis dúvidas!

  • Valentina // 10 мар, 2017 //

    Hi there, its pleasant post on the topic of media print, we all be aware of media is a impressive
    source of facts.

  • https://www.smartmylife.fr/smartnews/groups/dibujos-de-flores-en-el-aplicacion-store // 3 юни, 2017 //

    Asimismo fabrica velas de cera para decorar salones de acontecimientos y empresas, primordialmente hoteles
    y restoranes.

  • Lizzie // 18 юни, 2017 //

    Awesome post,I will invest more time researching this topic.

  • writing assignment guy and girl // 18 юни, 2017 //

    Hi there, just became aware of your blog through Google, and found that it’s truly informative.
    I’ll be thankful if you continue this in future.

Коментирай