Public Republic Art Studio

Проф. дфн Томислав Дяков: “… понякога децата четат на родителите си детските книжки”

24 юни, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Жасмина Тачева разговаря с проф. дфн Томислав Дяков

Prof. dfn T.Dyakov

Кога и как се породи интересът Ви към литературата?

В интерес на истината, съм расъл в семейство на литератори. Това обяснява всичко. Във втори клас видях как един мой съученик – Ценко Минкин, носи в клас и чете в междучасията „Ад“ на Данте Алигиери. Той за нещастие стана музикант, но пък аз – филолог и филантроп. Вероятно, силно повлиян от видяното.

А към литературата за деца и юноши? Къде според Вас протичат границите между нея и тази за възрастни? Има ли изобщо граници между тях или те са по-скоро залегнали в културния ни живот впоследствие?

Нали все пак отчитаме акселерацията и тенденцията за непрестанно прехвърляне на художествени произведения от литературата за възрастни към тази за деца и юноши. Киното също така е несъмнен катализатор на процесите на преход.

Несъмнено е също така, че през масовата култура има движение в обратна посока, от произведения за деца и юноши към произведения за възрастни.

Шуламит Файърстоун в „Диалектика на пола“ излага например убеждението си, че обособяването на децата в собствена категория, разграничена от тази на възрастните, с различни търсения и нужди, е сравнително ново социално и културно явление, започнало след Ренесанса, което не е било наблюдавано преди това в човешкото общество и което тя сравнява с потискането на женския пол през вековете. Как бихте коментирали тези твърдения – имаме ли нужда да слагаме черта между детството и зрелостта?

Според теорията на Рейнах и Шмундел за ентропията, културните обекти и субекти колкото повече конвергират, толкова повече се дивергират, с други думи нещата се раздалечават, за да се сближат, и колкото повече се раздалечават, толкова повече се сближават, с което се обяснява динамичността на границите.

Вероятно детството свършва тогава, когато свършват игрите. Единствено играещият човек на Хьойзинха си остава дете завинаги. А дали пък и повечето хора тогава не си остават деца? Вие как бихте коментирали това? (Нали знаете, че когато говорим сериозно, се шегуваме, и когато се шегуваме, говорим сериозно, освен в редките случаи, когато не се шегуваме и не говорим сериозно.)

Какви са главните въпроси, които Ви вълнуват в научната област, в която работите?

Доколко от кое в митологията, фолклора и литературата.

Бихте ли могли да споделите в няколко изречения наблюденията си върху взаимовръзката между митология, фолклор и литература? Дали можете и да разясните за нас разликата между митология и фолклор?

Наблюденията ми са за диахронна взаимовръзка. Мога да споделя това в няколко хиляди изречения, те се намират в монографиите „Диахронни връзки в културата“ и „Есета по културна и социална антропология на българите“.

В академичната Ви работа личат две основни течения – митологично-фолклорно и проследяване на развитието на литературата за деца и юноши. Може ли да се каже, че митологията, вярата в магията и суеверията са нещо като „детството“ на цивилизацията? И че и до днес с най-голяма сила се проявяват именно у децата, които, все още недокоснати от песимизъм и скептицизъм, са склонни да вярват по-силно от големите?

Ако е така, то цивилизацията не е напускала своето детство.

Кои според Вас са петте книги, които всеки уважаващ себе си любител на книгите трябва да прочете? А Вашата любима книга за деца?

На една стена беше написано „Четете Библията“. Ако искате, доверете се на анонимния дидактик. Нищо не може да се сведе до пет, дори сетивата.

Какви са наблюденията Ви като преподавател и Зам.-декан на ФНПП, СУ „Св. Климент Охридски“, по научноизследователската дейност – има ли интерес от страна на днешните студенти към въпросите на фолклора и детската литература?

Не всички жени са блондинки. Ще Ви изпратя образци на студентска мисъл от изпити. Уточнявам, че това са реплики на не повече от 5%. Факултетът ни е втори по големина в Софийския университет – приблизително 3200 студенти. Има и отличници.

Може ли да се възпита според Вас любов към книгата или това е нещо, което всеки носи в себе си и до което трябва да достигне сам?

Може. А също така „това е нещо, което всеки носи в себе си и до което трябва да достигне сам.“

Имам теория, че традицията родители да четат детски книжки на деца, не е възникнала случайно – важно е не само децата да чуят тези истории, а и родителите им да ги прочетат. Вие как смятате – какво би могъл да даде на възрастните този прочит?

Аз пък имам теория, че понякога децата четат на родителите си детските книжки, особено когато родителите са неграмотни. При всички тези случаи от тези прочити има полза.

Върху какво работите в момента?

Върху интервюто с госпожа Жасмина Тачева. Имам и други „творчески планове“, но са фирмена тайна. Някои от тях, обаче, вървят в Public Republic, преди да се превърнат в учебници.

Защо е важно според Вас да съществува проект като “Public Republic Junior”, посветен изцяло на младежкото творчество и творчеството за младежи?

Public Republic Junior е твърде навременен проект, който се съобразява с електронния дух на времето. Най-малкото, защото кореспондира с много голяма аудитория. Освен това е зона за духовност в огромния океан на интернет.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай