Public Republic Art Studio

Екзалтирана събота (16 юни 2012)

17 юни, 2012 от · Няма коментари

Митко Ламбов

С голяма продължителна прозявка се опитах да глътна вятъра, не успях. Разперих криле и започнах да се рея в хоризонта, а той не е нито идеален, нито реален.

Ако някой е летял с ангели в ято, ще ме разбере, че животът на грешните въобще не ги интересува. Защото грехът е вътре в тях и не може да наака простора; за гларусите въпроса е спорен.

От понеделник до петък пикирах.

Днес няма да си мръдна крилете, ще променям посоката с поглед. Иска ми се небето да е по-дълбоко от очите, но е невъзможно. Има ли човек, има смисъл.

Един цитат в “Осъдени души’’ гласи, че там, където иронията е силна, вярата отслабва, но аз си мисля, че и вярата да е силна, иронията не осъжда душите ни, а влива свежа кръв.

Дори прашката на завистта залпове да гърми, днес се нуждая да скъсам паяжината, довечера да погледам летните звезди и вместо да си избера желание, че съм видял някой някъде да пада, да ви посвиря нещо лично като екзалтиран щурец.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай