Public Republic Art Studio

Идеален свят с реални предмети

13 юни, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Ина Мирчева по повод изложбата на Нина Златева в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив

Картините на Нина са леки като перцата от птички, които тя обича да рисува. В тях предметите си говорят и се разбират повече, отколкото хората биха могли; столът люлка с мекия фотьойл и с чайника, кацнал на прозореца, лъчът светлина върху стената – със сянката си върху пода, летящите фигури – с котките и луните, котките – с гълъбите, чадърите – с глухарчетата и с дъжда, рибите – с облаците, крилата, защипани за въжето на простора – с антените от покривите.

Докато съзерцавах картините, стигах винаги до несъответствие. Несъответствие обаче, което правеше героите от тези приказки толкова единодушни! Това е, мислех си, идеален свят. Идеален свят, но с реални предмети.

Свят, който нищо не иска да вземе, иска само да даде.



Нина, на 12 ноември 2010 г. с теб открихме изложба в Новотел Пловдив. Сега отново си наш гост, но вече в галерия ”Жорж Папазов”. Какво се случи за тази близо година и половина?

С усмивка казвам – пораснах още малко, поработих доста, надявам се и помъдрях. Продължавам да гледам света с широко отворени очи и да се радвам на красивото.

Радваш ли се, че си в Пловдив?

Винаги съм щастлива да бъда в Пловдив. Атмосферата тук е неповторима. За мен това е място, наситено с много дух и положителни емоции. Ценя публиката и съм респектирана от нея. Когато идвам, се вълнувам, а когато си тръгвам, си пожелавам да дойда отново. Смятам, че това казва всичко.

Защо те наричат „Злато” – заради фамилията или защото си „златна”, имаш „златни ръце”?

Вероятно в основата е фамилията ми, а дали са ми „златни” ръцете, само времето може да покаже. Хората са приели златното като единица мярка за устойчивост и богатство. Надявам се, че това, което правя, ги радва.

Ти си родом от Русе, но живееш в Благоевград. Как преминава един твой ден? Какво е да си художник в Благоевград?

Най-пълноценно преминават дните ми, когато съм пред статива. Новата идея е като наркотик, който те кара да работиш, да работиш и пак да работиш, докато се роди на платното. Когато резултатът ми хареса, съм много щастлива и окрилена. Смятам, че художникът в Благоевград не е по-различен от художниците на други места. Това е начин на живот.

Богатата колекция на Градска художествена галерия „Стоян Сотиров” – Благоевград сега е без дом и не може да бъде видяна. Тя е затворена във фонд – “Художествен” на Регионалния исторически музей в града поради липса на самостоятелна сграда за галерия. Как ще коментираш този факт?

Галерийната работа, политиката на управление на една художествена галерия, е много различна дори от съвременната идея за музей с общо исторически профил. През годините галерия „Стоян Сотиров” остана само спомен и пожелание.

Това е единственият бивш окръжен град без градска галерия. Вие разбирате, че творбите истински живеят само в досег с ценителите и любителите на изкуството. Изкуството е по-добре разбрано, ако е в адекватна на съвремието среда.

Колекцията в града включва големи имена от края на двадесети век: Владимир Димитров-Майстора, Златю Бояджиев, Ненко Балкански, Стоян Сотиров, Светлин Русев, Тодор Варджиев, Енчо Пиронков, Крум Дерменджиев, Вежди Рашидов, Емил Стойчев, Христо Бараковски, Владимир Пешев, Атанас Яранов, Димитър Казаков, Кеазим Исинов, Калина Тасева, Стойне Шаламанов, Йоан Левиев, Димитър Киров… около 2424 творби.

Всяка колекция се обогатява и търпи промени. За нея трябва да се полагат ежедневни грижи, имам предвид дори и на физическо ниво. У нас липсват стандарти и кодекс на добрите практики за управление на културните колекции… За съжаление липсват традиции. Липсва култура за опазване на художествените паметници на територията на областта.

Все пак не бива да забравяме, че когато в Пловдив се открива първата изложба на „Дружеството на южнобългарските художници” през 1912 година, Горна Джумая (днешен Благоевград) се освобождава от пределите на Османската империя.

Имаш един цикъл с картини, чието заглавие е „Между небето и земята”. Кой е между небето и земята? Или кое?

Винаги сме поставени пред избор. Това е гранична територия, на която трябва да намерим баланса между духа и материята. Трябва да направим избора си и да изглежда лек – като сътворен на един дъх.

Всъщност всички ние сме на тази гранична територия, независимо дали го осъзнаваме. Ако по-често се сещаме за това, със сигурност ще станем по-добри.

Твоите цветни композиции с различни предмети са обгърнати от една особена, трудно разгадаема тишина. Така ли е наистина или само на мен ми се струва?

Това, което казваш, ме радва. Можеш да я наречеш тишина или вътрешен звук. Сега с този поглед бих казала само … присъствие. Ако това е така, значи съм си свършила добре работата. Благодаря ти!

А колкото до предметите, те са част от нас, те попиват от нашия живот и в този смисъл са естествено отражение на вътрешния ни свят.

Художникът – това е неговият начин на изразяване, неговият стил. Разкажи ни нещо за пътя на това изграждане – за началото и за неговото продължение.

Аз бих добавила – това е неговото усещане за света. За мен цветността е много важна. Винаги моите емоции преминават през призмата на цвета. Като дете имах една любима вещ – цветен калейдоскоп. Беше обикновен, картонен цилиндър от панаирите, през който погледнех ли към светлината се случваше някаква магия – многобройните цветни късчета се подреждаха в съвършени, вълнуващи форми, които ме замайваха.

Светът често ни се струва сив и мрачен, но от нас зависи да видим пъстрото му многообразие.

Колкото до пътя – в началото е идеята, която е като лъч и след това започва борбата с материята. Как да предадеш това усещане в материал. Понякога е лесно – става отведнъж, друг път битката е по-продължителна, но ако резултатът си струва – със сигурност за мен това е неописуема радост!

Мислиш ли, че изкуството вече се е изчерпало, че няма какво повече да се каже, че всичко вече е изречено?

Не смятам, че изкуството може да бъде изчерпано. В него понякога има насищане или празнота, но винаги ще го има. Това е, смятам, защото имаме нужда от мечти, надежди, откровения, опитност.

Винаги изкуството представя различния поглед върху реалността и докато има човеци и емоции – ще го има. Знам, че преди всичко е избор – моят избор. Контактът с него и създаването е като влизане във вариации от паралелни светове. Как може да се живее без това?

„С крило на ангел” се казва една твоя изложба. Имат ли крила творците в България? Има ли все още нещо, което да ги окриля?

За да твориш – трябва да си окрилен. Друг е въпросът, че крилата напоследък трудно се разперват. В икономически план ситуацията е много тежка, но имаш ли крила – дори и трудно, ще полетиш.

Ако желанието за творчество е достатъчно силно, все ще се намери начин. А и поводи ще се намерят. Важно е да се справиш въпреки трудностите.

Какво си пожелаваш?

Пожелавам си това, което си пожелават всички хора – здраве, дух – за да се справям с трудностите пред мен и да вървя с вдигната глава по пътя.

Нина Златева е родом от Русе, но живее и работи в Благоевград. През 1987 година завършва ВИИИ “Николай Павлович”, София със специалност Консервация и реставрация.

Две години след завършването става член на СБХ, от 2001 е приета за член на ICOMOS (UNESCO) – Париж.

Шест поредни години работи като реставратор-ръководител на колектив към Националния институт за паметници на културата. Осъществява самостоятелни и участва в общи изложби в България и зад граница – Швейцария, Холандия, Франция, Южна Корея, Германия, Австрия, Полша, Унгария, Македония, Гърция.

Нейни творби са представяни в Есенните салони в градовете Арл и Ним, Франция, в колективни изложби в Културен институт – Прага и Културен институт – Берлин.

Има многобройни участия в национални и регионални изложби.

Експозицията, която ще открием на 14 юни 2012 г. е втората поредна изява на художничката Нина Златева в галерия „Жорж Папазов”, Пловдив.

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Tворчество · Visual Art · Новини

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай