Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Кийт Харинг

6 юни, 2012 от · 1 Коментар

Анелия Стоянова

Осемдесетте години на 20-ти век са поле за изява на безброй артисти и художници. Това са години на бурен стремеж към себеизразяване чрез разнообразни и всевъзможни форми на изкуството, години на разцвет за много направления в изкуството, включително и поп арта.

След Анди Уорхол, като основоположник, светът познава богат набор от поп арт художници, някои от които изпъкват чрез уникален и непринуден стил, позоваващ се на завръщането към детството и ведростта в изображенията. Ярък представител на този вид абстрактно изкуство е американецът Кийт Харинг.


Снимка: paul nine-o

Кийт е син на Алън Харинг, популярен анимационен художник и човекът, който го подтиква към занимания в сферата на комерсиалното изкуство. Роден през 1958 г. в Рединг, Пенсилвания, за Кийт Харинг пръв учител освен баща му се явява актуалната по това време анимационна култура на Уолт Дисни.

Още като дете изпъкват различието и таланта, с които е надарен. Кърмит Осуалд, приятел от детството, си спомня: „Винаги имаше нещо интересно около Кийт. Той и аз бяхме познати като артистите в училище. И двамата бяхме луди по рисуването”.

Страстта му към рисуването забелязват и началните му учители: „Кийт обичаше линиите. Всичко, което се свежда до линеен модел, му бе любимо. Работеше тъй сложно! Имаше огромно въображение!”

След завършването на гимназията, първоначално Кийт се насочва към висшето училище в Питсбърг, където две години изучава тънкостите на комерсиално изкуство, но бързо разбира, че не това е мечтаното от него занимание.


Снимка: pwbaker

„Хората, които срещнах, занимаващи се с това, изглеждаха нещастни” – той прави този коментар като обяснение за пренасочването си към Ню Йорк. През 1978 г. се премества в космополитния град и продължава обучението си там, в училището по изящни изкуства.

Оживлението и суматохата в Ню Йорк, разнообразието от хора, интереси и стремежи за себеизразяване, запалват Кийт по нестандартните места за рисуване. Това обяснява факта, че първите си поп арт рисунки, с които печели внимание, са от нюйоркското метро.


Снимка: Rob React

Вдъхновен от изображенията в подлезите на града, той преценява подземието като „перфектното място за рисуване”. „Често правех по трийсет или четиридесет рисунки на ден.” По негови думи, метрото става „лаборатория” за разработване на идеи и експериментиране. Там Харинг създава и своето емблематично “Radiant Baby” (бебе, оградено от лъчи).


Снимка: libookperson

Освен метрото, като заместител на традиционните галерии, Кийт представя творчеството си и чрез декори и стенописи по театри, клубове и дискотеки. Кипящият от живот град го стимулира в организирането на многобройни изложби и представяния в „Клуб 57”, актуален през 80-те.

Първата соло изложба на Кийт Харинг се състои в Уестбет през 1981. Началото на новото десетилетие поставя и начало на най-успешните за твореца години. През 80-те Харинг добива международна популярност не само с художествените си проекти, а и чрез сътрудничеството си с известни личности и участие в благотворителни дейности.


Снимка: Jim Linwood

Покрай дейностите си около „Клуб 57” американският художник има възможност за съвместна работа със звезди като Мадона, Бил Джоунс, Грейс Джоунс, Тимъти Лиъри и др.

Относно Кийт Харинг поп певицата Мадона коментира: „Бяхме две странни птици в една и съща обстановка”. Тя многократно сравнява себе си с поп арт твореца: „Факт е, че имаше доста ирония в работите на Кийт, точно както и в моите. Именно това ме привлече в творбите му”.

Като истински социална личност Кийт едновременно контактува и се учи от събеседниците си. Особено интересно е изказването му относно Пиер Алечински, един от хората, на които се възхищава:

„Беше първият път, в който виждах някой по-възрастен и утвърден от мен да твори нещо толкова подобно на малките ми абстрактни рисунки”. Други вдъхновители в изкуството да него са Жан Дюбюфе и Робърт Хенри.


Снимка: The Pug Father

Кийт твори непрестанно, но не винаги мнението на критиците в Света на изкуството за него е добро. Въпреки това той запазва своя пламенен ентусиазъм и твори на пълни обороти, подкрепен от приятели и ментори, след които е и великият Анди Уорхол.

1986 е годината с главно „Г” за Харинг, в която той разгръща своя потенциал в най-широк мащаб и работи върху богат набор от проекти. През април Кийт отваря своя „Pop Shop” – магазин в СоХо, където се продават тениски, играчки, плакати и други предмети, типично изрисувани от автора.


Снимка: The Pug Father

Освен предлаганите сувенири, интересен е и дизайнът на магазина, отново дело на създателя, който представлява удивителна комбинация от черни и бели нюанси.

Същата година се отбелязва стогодишнината от създаването на Статуята на свободата. Във връзка с това Харинг работи съвместно с 900 деца над създаването на тематична фреска.


Снимка: sarihuella

Другото негово творение във формата на стенопис от същото време е популярното “Crack is Wack”, нарисувано върху стена на игрище за хандбал в Манхатън. Идеята на изображението е противопоставяне срещу употребата на наркотици от младежи, изключително нашумял проблем, с който дори той самият се е сблъсквал.

Кийт Харинг не веднъж прави анимации за билбордовете на Таймс Скуеър, създава дизайн на часовници “Swatch” и подготвя рекламна кампания за водка „Абсолют”. Три години преди падането на Берлинската стена рисува върху западната и страна.


Снимка: laverrue

Голяма част от усилията и дейностите си Харинг отправя към децата. Ведрината и позитивизмът на рисунките му сами по себе си говорят за големия дял детско настроение, което той таи в душата си.

„Това, което харесвам в децата, е въображението им. То е комбинация от честността и свободата, която имат в изразяването на това, което имат на ум. Затова винаги, когато можех, работех с деца.”


Снимка: pwbaker

Чрез своите проекти Кийт подпомага детски благотворителни кампании, сиропиталища и болници. Организира уоркшоп по рисуване в училища и музеи в Ню Йорк, Амстердам, Лондон и Токио.

След като се разболява от СПИН през 1988, Харинг създава своя фондация за подпомагане на детски организации и организации за борба със СПИН. Сам той, станал жертва на коварната болест, умира на 16.02.1990 г.


Снимка: The Pug Father

За кратката кариера през 31-годишния си живот Кийт Харинг има над 100 изложби, стотици осъществени и безброй планирани проекти. Но „независимо колко дълго работиш, все някога ще се свърши. И винаги ще има неща, останали неизпълнени”.

Философията му се крие в силата на привидно простите форми и удебелени контури. Като се позовава на общочовешките представи за елементите на живота, Кийт се превръща в значима фигура от модерното визуално изкуство.


Снимка: pwbaker

Чрез индивидуалния си стил на изразяване и оригинална мисъл, Кийт Харинг ще остане за дълго в световната културна памет. Защото, както сам се изразява, „всички неща, които правиш, са един вид търсене на вечността”.

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Ангел Раков // 6 юни, 2012 //

    Отново написано, така че да те завладее.Браво Нелка! :*

Коментирай