Public Republic Art Studio

Неделя, 27 май

28 май, 2012 от · Няма коментари

Ина Мирчева

СБОГОМ И ЗДРАВЕЙ

В представите ми всеки човек е средновековен замък, обвит в мъгла – непознаваем. С лабиринти, стълби, коридори, приемни зали, спални, кабинети, кухни, долапи, подземия и тавани.

И една заключена някъде тайна стая, в която никой не влиза. Трябва да е тайна и тайна да си остане.

А неделя за мен – поне до ранния следобед, е точно такава стая – заключена. Неделя е ден за почивка.

Но Неделя е и ден за приятни забавления.

Ден за близките. Ден за бавни разходки. За „McDonald’s” и „Мики Маус”.

Ден за кратки пътешествия – до съседен град или до къщата на съседите. До дачата на село или до реката в града.

Изобщо неделя е ден за всичко.

Тази неделя Пловдив, макар и дъждовен, е шарен и весел.

В града се е появил Жонгльорът. Човекът, разбира се, има истинско име, но аз го наричам Жонгльорът, защото не го познавам. Може да се забележи на някое от най-оживените кръстовища да прави своите фокуси, застанал на пешеходната пътека, докато колите изчакват зелена светлина. Висок и много слаб, с изрусени коси, странен образ.

Такъв е и клоунът Кени, който понякога играе на Главната – в близост до Фонтана с пеликаните. Кени има свой театър. Казва се театър „Hand” и е на „Руски”. Понякога там се правят премиери на книги, а иначе – представления и за деца, и за възрастни.

А с бате Енчо от „По По Най” се запознах, докато беше артист в Пловдивския куклен театър, още тогава децата си умираха за него. Постоянен гост на представленията в „Куклите” беше и Георги Божилов – Слона, а любимите му пиеси – „Малкият принц” и „Меко казано”. Нина Амбарева майстореше куклите, с куклите направи изложба в Испания. За Понко да не говорим! Той може да ви изиграе всичко, но малките най-много се страхуват от Лошия му вълк в „Трите прасенца”.

„Драмата” с бронзовата пластика на Веселин Ламбрев, с открития магазин за цветя и летния бар във вътрешния двор с режисьорски столове и светещи глобуси.

На Главната в Пловдив можеш да намериш от най-хубавия сладолед, да ядеш пуканки – и сладки, и солени, да си купиш диск за 17 лева от индианците-музиканти, да слушаш джаз или стари градски песни.

Можеш да снимаш бронзовата статуя в чест на Мильо, пластиките от дърво на Николай Савов, Меркуриите на покрива на „Sity Center” или Атлас над кафе „Атлас”.

В неделя целият град е тук – на Главната.

„С тази улица Пловдив прилича на Париж”, беше казал Енил Енчев на откриването на изложбата си.

Главната в Пловдив винаги ми напомня Джани Родари с неговите „Приказки по телефона” и „Продавач на надежда”.

mir4_9
худ. Георги Чепилев, “Св. Марина, Камбанарията”

Дали заради архитектурата – от римските амфитеатри през възрожденските къщи до църквите „Света Богородица” на високото и „Света Марина” почти на самата „Княз Александър Батенберг” (но за това по-добре четете Алваджиев) или заради книжарниците на „Хеликон” и „Хермес”, а по-надолу – „Литера-Н” и „Магелан”, които широко отварят врати към царството на книгите.

mir4_10
худ. Георги Чепилев, “Импресия от Стария Пловдив”

Галериите, художниците пред Пощата, сергиите за мед напролет.

Изобщо – кипи живот! И точно такава трябва да бъде неделната почивка – изпълнена с живот.

Изминалата седмица в „Дневник” беше истинско приключение. Благодаря на Ина за нейното внимание. На Наталия и Public Republic за възможността да споделя седемте дни с вас. Благодаря на читателите.

Звучи като сбогом, но не е. По-скоро е здравей.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай