Public Republic Art Studio

Петък, 25 май 2012

26 май, 2012 от · Няма коментари

Ина Мирчева

Познай себе си!

Когато на 10 април 2012 Ина Иванова ме покани да участвам в рубриката „Дневник”, нямах никаква идея какво ще пиша. Точно това споделих и с Ина: „Нямам никаква идея, в главата ми е пълна каша.”

След няколко варианта в крайна сметка се спрях на „дните в реално време”, реших, че е добре да има и мои снимки към тях.

Но какво толкова различно може да се каже за всеки един ден – ежедневието, дори и за най-големите авантюристи, е монотонно. За пътешествениците е път, за алпинистите – изкачване, за войниците – война, за художниците, артистите, музикантите – неблагодарен творчески труд.

За писателите – думи, думи, думи, които, като глас в пустиня, водят преди всичко до мигрена, болки в очите и прогресиращо увеличение на диоптрите. Най-точното определение за думите чух наскоро от един много ценен за мен човек – Антоанета Добрева (от Liternet). Антоанета в разговор ми каза: „Думите са капани. За нас, пишещите”.

Артистите изобщо са това – настройвайки до скъсване струните на душите си, трябва да забавляват.

Дори за хедонистите насладите след време се обръщат в отегчение. И т.н. и т.н.

Та какво по-различно?

Поразтърсих се в сайта на Наталия Public Republic, за когото се радвам да сътруднича от 2009 година, и открих една прелюбопитна “Анкета” с въпроси от Наталия.

Анкетите – както и лексиконите, дневниците, интимната лирика, са изповед. Отговаряйки на въпроси, опознаваме себе си, даваме възможност и на другите да ни опознаят.

Реших да експериментирам и в продължение на пет дни, откакто станах част от тази рубрика, отговарях на въпросите в един бележник.

mir4_4

Отговорите всеки ден бяха различни. Разбира се, имаше и еднаквости, но разликите бяха повече.

Ето и моят относително последен петъчен вариант.

И така:

Как бихте определили себе си с три думи?

Бивш безнадежден оптимист, настоящ все по-черен песимист и навярно бъдещ параноик, обзет от меланхолия. С три думи само е трудно.

Вашето любимо изречение?

Ще ми се да беше: „Няма „не може!”, но не зависи само от мен.

Имате ли любима книга и коя е тя?

„Песен на песните”

Любима песен.

„Върви, народе възродени!”

Любим филм.

Аз съм киноман. По-точно бях. Сега вече не знам кой e филмът, който наистина ще ми хареса. С моята приятелка Емилия, също запалена по киното, и много по-информирана, се наговаряме да гледаме един и същи филм и после коментираме. Преди година Емилия започна работа в една счетоводна кантора, остава й все по-малко време за филми. Кантората е в близост до галерията, но никак не е лесно да се видим и поговорим. И аз все по-малко гледам филми.

Напоследък харесвам азиатското кино, после – европейското и чак накрая, с уговорки, – американското. Обичам старите български филми. И някои от новите. В това отношение съм голям патриот.

Има ли личност от съвремието ни, от която се възхищавате?

Имаше един човек. Впрочем и сега има.

Имате ли любим град?

Пловдив напролет. Високо планинските селца през зимата.
Рибарските селища през лятото и есента.

Вярвате ли в любовта?

Коя Любов?
Е, да! Вярвам. В един момент се оказа, че извън любовта няма нищо.

Представете си крепост с високи стени и кули. Да речем –
тази крепост е Любовта. Вие си мислите, че отвъд стените
има някакъв друг свят. Не задължително приказен. Но
например – Свят на власт, Свят на пари, Свят на слава… Не,
няма нищо подобно. Има само безбрежна пустота.

Вярвате ли в чудеса?

Да, защото често ми се случват.

Вярвате ли в интуицията?

Безусловно.

Има ли ваше пророчество, което се е сбъднало?

По-скоро предчувствия.

Какво не бихте простили?

Когато някой ме лъже в очите, а аз, заради добро си (или погрешно) възпитание, се правя на ударена, че не разбирам и този някой много добре знае това.

Кой е най-силният ви мотиватор да вървите напред?

Дъщеря ми Стела. Семейството. Изкуството? Със сигурност и още нещо, което е невидимо.

Изкушението, на което не можете да устоите?

Качественото вино, малките удоволствия. Да изпушиш цигара с приятели в разговор или нощем, когато всичко живо спи – на терасата, а дъждът вали ли, вали.

Има ли нещо, за което бихте казали “това е по-силно от мен”?

Познавам жени, много по-силни от мен. Една от тях – моята майка.

Какво не ви харесва в страната, в която живеете?

Липсата на единство, на реален социален живот. Безспорен е фактът, че всички българи вече са дърво без корен.
Но това са несъвършенствата на цивилизацията!

Искате ли поне за малко да бъдете от другия пол?

Не. Мъжете са по-нещастни от жените.

Към какво върви човечеството?

Към все по-засилваща се и затова нелечима дебилност.

И все пак! Човечеството – това е всеки човек поотделно, а аз познавам и много прекрасни хора.

mir4_5

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай