Public Republic Art Studio

Четвъртък, 24 май 2012

25 май, 2012 от · 1 Коментар

Ина Мирчева

БИБЛИОТЕКАТА

Изниквам от нищото. Появявам се там, където никой не ме очаква – в Библиотеката.

Днес е 24 май и Библиотеката, разбира се, не работи, нали е празник. Тази година Светлият празник на буквите съвпада с друг един Светъл празник – Възнесение Христово. Очаква се тържествено литийно шествие с хоругви и песнопения, което ще тръгне от църквата „Св.св. Кирил и Методий” и ще премине през целия град – от началото на „Райко Даскалов” до края на „Княз Александър Батенберг”.

Ще следя новините по интернет, защото съм на работа – очаквам гости. Но преди това минавам през „Света Троица”, която ми е на път, и паля свещи – за живите и за мъртвите.

Сега пред Библиотеката няма жив човек.

Иначе тук, в делничните дни, можеш да срещнеш или Георги Райчевски, или Кристин Юрукова. Данчо Велчев и Здравко Попов. Боби Роканов и Юлиян Папазян.

Всеки път, когато изкачвам стълбите, се сещам и за един друг, вече покойник – Йохан Лаутлиев – по-предишният директор на НБ „Иван Вазов”. С него ме запознава случайността през 2004. Ще помня разговорите ни за изкуство – за пловдивското и най-вече за Йоан Левиев – една загадъчна и до днес за мен личност, с когото са имали сърдечно приятелство; за световното изкуство – преди всичко за Анди Уорхол и за Баския, изобщо за поп-арта. Носеше ми каталози от Лондон, където през зимата гостуваше на дъщеря си. Знаеше на пръсти галериите и музеите в Лондон, следеше аукционите в „Сотбис” и „Кристис”. Говореше за изкуството с оная нежност, присъща само на пристрастените. Още пазя неговия номер в моя телефон.

Пазя номера и на проф. Стоян Байкушев, който почина на 2 април – в деня, когато сме откривали изложбата на Енил Енчев.

И неколцина други номера – на Юри, който се самообеси и сега поливам едно подарено ми от него цвете, защото, казваше Юри, това цвете иска много вода, за да живее.

На един друг, много важен за мен човек, навярно вече ангел, защото беше ангел и приживе.

Има такива хора – на които винаги пазиш телефонните номера, защото винаги ти се иска да са сред живите.

Библиотеката!

Едно от любимите ми места в Пловдив. В близост до Царсимеоновата градина с пеещите фонтани. На самата улица „Иван Вазов” с чинарите. На високо.

Присядам на студения мрамор, изваждам от чантата нахвърляния набързо списък с книги, които трябваше да наема от читалнята – няколко български автора, два-три сборника с поезия – не само българска, едно заглавие, което дебна от месеци и две свободни места за каквото ми хване окото.

За списъците с книги много ми помага сайтът на Хеликон – там всичко е подредено с немска пунктуалност – професионално, можеш да му се довериш.

Но това със списъка няма да е днес.

Не мога да се оплача – имам много за дочитане.

„Аферата Ван Гог” на Джефри Арчър, която щяла да ми разкрие, защо Ван Гог си отрязал ухото. Съмнявам се. Една от първите книги, които съм чела в годините на съзряване беше двутомникът с писма между Ван Гог и неговия брат Тео Ван Гог – един шедьовър на епистоларния жанр и не само. „Жажда за живот” на Ъруин Стоун, Анри Перюшо с „Животът на Ван Гог”, после още един двутомник с почти всичко на Ван Гог от неговото кратко и гениално творчество, филмите за Ван Гог, последният от които с Кърк Дъглас… Изобщо – Винсент Ван Гог! И едно стихотворение, което го описва отлично. Разбира се, човек винаги може да научи нещо ново. Няма да говоря за Ван Гог. Кой се хвали с онова, което обича?

На корицата на „Аферата…” под заглавието се мъдри мисъл, споделям я безрезервно: „Нищо не е такова, каквото изглежда”.

И друго?

Препрочитам „Този странен занаят” на Богомил Райнов – май първата книга, която истински ме запали по изкуството.

„Американски поети” – тя е десертът в книжното меню.

Има и още книги, с които заспивам. Буквално.

Мраморът наистина е студен в утрото на 24 май. В небето зад облаците проблясва светлина.

В чест на Празника.

chetv_mir4eva

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • silvena rowe // 7 апр, 2013 //

    I am so moved to read such kind and amazing words about my most incredible father! My son found this and I am very grateful to you for remembering my father Iohan like that! he lived life in the bravest of ways with the most of passion for everything around him! I am becoming more and more HIM every day, its the only way, I can live without him!

    Many thanks again!

    Silvena Lautlieva-Rowe

Коментирай