Public Republic Art Studio

Сряда, 23 май 2012

24 май, 2012 от · 1 Коментар

Ина Мирчева

ХИЩНИ ЦВЕТЯ, СТРАННИ ПТИЦИ И ПРИКАЗКИ ЗА ЛЕКА НОЩ

Чакам да мине този работен ден и към седем-седем и половина вечерта – право при Боянка.

Бояна Попова рисува странни картини, които приличат на хищни цветя. Самата тя е странна птица – не цепи басма на никого и за нищо. Със сигурност е най-голямата почитателка на моите стихотворения. Веднъж ми вика: „Инче, няма защо хората да ходят на психоаналитик, достатъчно е да прочетат едно-две твои стихотворения” и се смеем с глас. Много ме разсмива Бояна.

Приготвила е разни вкусотии. След малко пристига и сестра ми Елеонора, която е долетяла преди дни от Торонто, Канада. Георги и Стела се обаждат от ателието, че няма да успеят, а и този ден си бил само наш – с Нора.

Удряме по един шот люто домашно узо – натурално, защото Боянка има роднини в Гърция, и минаваме на „Traminer Khan Krum”.

Папагалът Джако, Джакомо Пучини, кръжи, пикира и каца върху масата, кълве от чиниите и от ръжените питки, извадени от жарта, все още топли.

Към десет решаваме да се разтъпчем, оставяме домакинята с хаоса след нас, а ние с Нора грабваме едно такси, което спира в началото на малката Главна.

Аз, в ролята на пътеводна звезда, показвам отвън двете култови арт-кръчми в Пловдив – „Петното” и „Найлона”; тя снима с нейния Cannon, аз – с моя. Щракайки с апаратите, продължаваме до обновения Римски стадион, от който се носи тиха музика и до Седмия хълм в градинката на Джумаята. Фокусираме се върху витрините, които този сезон ми напомнят времето на аранжорите и бутафорчиците от “Промишлени стоки” – с шепа карфици и малко стиропор тези хора правеха истински магии.

„Само не ми казвай, че искаш да се прибираш!”, мърмори Нора. Това е парола да забием в “Густо” и да заемем едно от сепаретата, тапицирано във веронез.

Започнало е да ръми. На масите отвън седят влюбени, които си държат ръцете и се гледат настръхнали като котки. Вали ли, вали.

Поръчваме по чаша „Chardonnay” с много лед, а аз – и мляко с какао. „Млякото ще ви приспи”, отбелязва, кой знае защо, сервитьорът. Така ли? Аз пък мислех, че млякото ободрява. Както и да е, настоявам си на млякото с какао, чакам го да изстине и го пия на равни глътки заедно с виното.

Приказваме за какво ли не – не можем да се изприкажем. И без друго, докато Нора е в България, аз работя и се виждаме само вечер. Иначе говорим по телефона, говорим и се уговаряме, къде и как ще се срещнем вечерта.

Спомняме си за по-миналогодишното лято – 2009, когато при нейното поредно триседмично пребиваване, отидохме за три дни до Несебър. Беше велико!

На 3 юни плувахме в ледените води на Черно море, толкова ледени, че като излезеш от вълните, от тялото ти, въпреки юнското слънце, вее хлад като от фризер.

Тогава нощувахме в триетажна къща в самия център на Несебър. От мансардата се виждат покривите на несебърските къщи, вижда се пристанът, морето, виждат се църквите – между тях като бисер свети базиликата „Света Богородица Элеуса”. Вижда се целият свят. А сутрин вместо петли – гларуси.

Сега се прибираме по никое време.

Sriada_m

Георги се е заровил сред албуми и тетрадки, пише. Вдига ръка – знак, че е забелязал присъствието ни. Няма да му пречим.

Стела спи, да не повярваш.

Заспивам и аз. Оставям Нора да чете, не можела още да обърне времето – всичко, вика, ми е шът даун.

После аз се събуждам, а тя спи; на пухената възглавница е облегнала тежката книга с приказки от Андерсен, която подарихме на Стела за Великден.
Страниците отстрани са позлатени, всяка приказка е с по няколко илюстрации – истински празник за очите. Понякога със Стела преди заспиване си я четем на глас.

Всички обичаме приказки.

Завивам Нора и гася нощното абажурче.

В един след полунощ е тихо. Уличните лампи пръскат портокалова светлина, Windows-ът разлива познатия мелодичен звук на готовност, мониторът примигва и осиява лицето ми в синьо.

Няма връзка с мрежата.

И тогава тази машинка заприличва на първата ми „Марица”, но толкова безшумна, че започвам без страх.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • NORA MIRTCHEVA // 25 май, 2012 //

    Bravo Hristin,strahoten razkaz!Samo sled nqkolko dumi se vurnah v onazi no6t,kakto i nqkolko godini po-rano>Celuvam te i te obi4am!

Коментирай