Public Republic Art Studio

Вторник, 22 май 2012

23 май, 2012 от · Няма коментари

Ина Мирчева

ДВА ВАРИАНТА ЗА ЕДИН ВТОРНИК

Моят Вторник трябваше да започне приблизително така:

Рано отварям очи тази сутрин. След бързото кафе решавам вместо гимнастика, да поизчистя – имам достатъчно време. Чистенето, изпирането на ръка, изплакването, поливането на цветя избистрят мисълта. Винаги съм казвала: „Има ли сапун и вода – има надежда!”

Приключвам бързо. Остават ми още 40 минути, за щастие мога да повървя пеша и точно в 10 да бъда в галерията. С умерен ход прекосявам „Вапцаров”, стигам бензиностанцията – до бившето кино „Тракия” и продължавам по „Македония”.

Забързвам ход, минавам покрай „Събота пазара” с отрупани сергии, пред които е прясно полято с вода.

„Събота пазара” е най-бедният пазар в града, а сега е сезонът на черешите, затова има преди всичко и само череши, така както преди месец имаше преди всичко и само марули, а още по-преди – само картофи. Череши! Не, вече нямам време, а един пазар с череши изисква време.
Остава ми да прекося прелеза, после кръстовището на Сточна гара, където колите са като отвързани, и съм в галерията.

Продължителното ходене, също като водата, избистря ума. А и градският транспорт не е най-уютното място на света.

vtorn1

Моят Вторник може да продължи приблизително ето така:

Докато завъртам ключовете за осветлението, виждам, че Йордан Велчев слиза по стълбите. Този Йордан Велчев не е онзи Йордан Велчев. Преди време се обърквах и на изложбите на Дружеството – ул. “Гладстон”, си мислех, че поетът е и художник – тогава познавах повече поети и по-малко художници.

По-късно разбирам, че двамата Йордановци са братовчеди, родени в Пловдив, живели във фамилна къща, на мястото на която сега се издига построената от Димитър Язов през 2004 г. девететажна сграда от стъкло и бетон на бул. “Христо Ботев”, където се намира галерия „Жорж Папазов”.
Но къщата на Йордановците, разбира се, е съборена много по-рано.

Картините са в галерията още от събота – графика и акварел. Подреждаме и говорим. Научавам, че синът на Йордан учи в същата Академия за изящни изкуства във Филаделфия, където е завършила и Майя Драгова, даже били съученици, познавали се много добре.

Докато Еми Терзиева прави предаването с Йордан за неделния сутрешен блок по DCTV, преглеждам служебната поща и отговарям на писмата.

Обаждам се на Николай Няголов, за да му напомня, че тази година той участва при нас в Нощта на музеите и галериите. Събитието е чак в края на септември, но до 1 юни 2012 трябва да предадем попълнения формуляр на сътрудниците. Във Фейсбук на съобщения ще пиша на Марина Додова и към нея с напомняне – и тя е участник в Нощта с едно страхотно светлинно шоу, но вече в Културния център на Радио-Пловдив.

Изложбите там са по идея на Марин Данев и следващите шест месеца е наш ред.

Всичко това е много объркано, добре че календарът пред мен е нещо като Помощникът на Хари Хлопдъкс – помага ми да не забравя и, не дай си Боже, да пропусна нещо.

vtern2

Но истината е, че моят Вторник започва така:

Сънувах нещо важно, когато залюля.
В стаята предметите се накланят, полюлеят се завърта като пумпал, скърца страховито, аз скачам с вик от леглото и тичешком преминавам от стая в стая.

Точно три и пет след полунощ. Винаги първо поглеждам часовника на мобилния си телефон. Не знам защо.

Обикновено усещам приближаването на земетресение по изтръпването в петите и напрежението в тила, но този път е толкова неочаквано! Също като 11 септември 2001 година. Изтощителното сърцебиене продължава до сутринта, когато вече трябва да се вдигам от леглото.

Все още сънена, с прозявка сядам на компютъра и търся в Гугъл: „земетресение” – изобилие от кадри със схрускани като вафли сгради.

Какво ми напомня това? И пак в Гугъл: „притчи” – не, не, не… „притчи библия” – аха, ето тук. Притчата за богаташа, който размишлявал в себе си и казвал:
„…какво да направя? няма де да събера плодовете си.
18. И рече: това ще сторя: ще съборя житниците си и ще съградя по-големи, и ще събера там всичките си храни и благата си,
19. и ще кажа на душата си: душо, имаш много блага, приготвени за много години: почивай, яж, пий, весели се.
20. Но Бог му рече: безумнико, нощес ще ти поискат душата; а това, що си приготвил, кому ще остане?”

(Притча за неразумния богаташ, който събира имане за себе си, а не богатее в Бога, Лук. 12:16-23)

Дяволският Internet!

И как би могъл да завърши този Вторник?

Вече на входната врата – механизмът на антикварния часовник, който от години не работи, изскърцва, голямата стрелка потрепва и махалото се задвижва – наляво-надясно, наляво-надясно.

Вън животът продължава. Дърветата, отрупани с листа, са по местата си, от Чистота премитат булеварда. Да вярвам ли на очите: като кадър от качествен цветен филм.

Впрочем Вторникът завършва по план – каквото е предвидено, се случва.

А можеше да бъде и като в онези пясъчни рисунки, които, омръзнат ли ти, затриваш с шепа. Но как рисуваш след това?

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай