Public Republic Art Studio

Понеделник, 21 май 2012

21 май, 2012 от · Няма коментари

Ина Мирчева

Фрагмент от един понеделник – за Африка, градските изкушения и едно неясно стихотворение

Понеделникът за нас винаги е бил ден за откриване на изложби.

Напоследък обаче все по-често се случва да откриваме по две изложби в седмицата. А тази седмица – и три.

Първата – на младата художничка Майя Драгова.

С Майя се запознаваме преди година чрез снимки на нейни картини, които майка й носи в галерията, грижливо подредени в прозрачно пликче. След няколко месеца се срещаме и със самата художничка. По телефона сме уговорили да донесе някое платно, за да видим как изглежда на живо.

Определяме дата в графика за 2012 г. и отново се виждаме месец преди откриването, което е на 21 май 2012 в Новотел – Пловдив. Майя вече е изпратила по мейла пет снимки, за да имаме избор за поканата.

Ваня (Ваня Атанасова) се спира бързо на една от тях. Доуточняваме подробностите, а аз препращам снимката на картината в „Зебра”. Моля още същия ден да ми върнат превюто на поканата за одобрение.

mir4eva2
“Уличен пазар”

Усещам липсата на „Емо от Зебра” (Емилиян Ламбрев), който преди дни напуска работа, за да се дипломира и ме уверява, че поема по друг път. Неговото „Да, Ина!”, изпълнено с готовност, ми позволяваше да му досаждам по няколко пъти на ден, докато подготвяме поканите и плакатите. Работата вървеше безпогрешно и винаги можех да разчитам на него. Сега е станала грешка с името на Майя – пропуснато е така важното „и кратко”, без което Майя се превръща в Мая, а това значи друг човек. Не е непоправимо. Отбелязвам го само, защото се случват разни неща – името в поканата се променя няколко пъти – Майа, Мая, Майя, Мая Драганова и т.н. По същото време с другата Мая – Мая Бокова подготвяме изложба в София и имената на двете Маи странно се преплитат: изложбата на Мая в София приключва, когато започва изложбата на Майя в Пловдив.

Поглеждам списъка със задачите и виждам, че вече съм изпратила информация на „Цвети от Програмата” – тя е публикувала в сайта, а в петък трябва да излезе и в книжката – полезен справочник за филми, изложби, премиери на книги, концерти, ресторанти, басейни и спа-центрове.

Ще подреждаме изложбата в самия ден на откриването. Ваня хвърчи до София и се налага точно в 10.00 на 21 май да съм в Новотел-Пловдив.

В неделя Майя е написала, по мое настояване, няколко изречения, отговаряйки на въпроса, какво вдъхновява картините й. Тук цитирам буквално:

„Темата на тази серия картини е Египет. Избрала съм я, защото съм прекосила страната от Александрия чак до южната
граница със Судан и имам преки впечатления. Екзотичното преживяване беше различно от всички предишни. Картините са почти като дневник на пътуването. Всички интригуващи ме гледки съм съхранила в тях. Аз като цяло рисувам само това, което ми е любопитно и интересно, не съм комерсиален художник. Обичам да рисувам портрети и автопортрети, а в пейзажите ми задължително има и фигури или поне намек за присъствието на човека или отпечатъка, който е оставил върху ландшафта. Човекът е най-интересното творение заради сложността си и съответно изисква най-голямо майсторство при изобразяването. Харесвам Африка и искам да живея там. Надявам се един ден да видя Етиопия. Там, където и да погледнеш, навсякъде има теми за рисуване. Цял живот няма да стигне. Тъмнокожите хора са много експресивни. Харесвам яркото слънце и пъстрите дрехи, както и по-обикновените неща без скъпи коли и стоетажни сгради.”

Разбирам Майя. Не съм прекосила Африка, но съм била в близост с африканската пустиня: на юг – пясъците на Сахара, на север – изумрудено сините води на Средиземно море. Много неща се забравят, но не и това преживяване – готов си винаги да му се отдадеш.

С усилие прекъсвам спомените и най-дисциплинирано се връщам към работата. В 12.00 трябва да съм приключила тук и после до час – в галерия „Жорж Папазов” на бул. Христо Ботев, 92.

Оглеждам картините и обмислям как да бъдат подредени. Оформят се два цикъла – пейзажи и фигурални композиции. Обичам фигурите в картините. Казвам си – това е човек, който не се отказва да мисли. Прекрасни картини!

mir4eva1
“Нубийски магазин”

Докато окачваме платната, говорим за Африка и Америка, където Майя е учила в “Pennsylvania Academy of Fine Arts”, Филаделфия, САЩ, специалност живопис (2001-2002) и в “Idyllwild Arts Academy” Калифорния, САЩ (1999-2001). Там е имала и шанс за самостоятелни изложби. Била е стипендиант на фондация “Елизабет Грийншилд” през 1998, а през 1995 е била наградена със Сребърен медал от участие в Биенале на изкуствата в град Канагава, Япония. Талантлива е.

Вече знам как ще я представя пред публиката в късния следобед – 18.00 ч., когато е откриването на изложбата.

Уговорили сме коктейл с управителката на ресторанта, очакваме много гости. Оставям Майя да залепи етикетите под всяка картина и тръгвам малко по-рано. Така ми остава половин час да прекося Главната и да се порадвам на все още свежия въздух. Привличат ме книжарници и магазини за дрехи; пловдивските бистра, изскочили на самата улица с чадърчета и цветя около тях, са неустоими, но аз подминавам с отиграно безразличие.

До края на работния ден, когато към 21.00 ще се прибера вкъщи, има много време. Днес съм изпълнена с енергия, опитвам се да я съхраня, за да мога към полунощ да нахвърля в бележника или направо на лаптопа идеята за стихотворението, което ме преследва от сутринта.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай