Public Republic Art Studio

Вторник, 15. 05.

16 май, 2012 от · 1 Коментар

Весела Кучева

Събуждам се в стая с бели стени. На рождения си ден.

Едната от стените всъщност е сива – стената-прозорец, затулена от буреноното небе и дъжда. Не ме интересува, днес е рожденият ми ден и ще се радвам. Дори и на дъжда. Слагам си един гердан с висящи дървени животни (предимно африкански – тигър, жираф, лъв и други такива), вземам си чадъра, който все още разполага с една здрава половина и излизам навън.

Герданът всъщност е на брат ми, подарък за някакъв негов предишен рожден ден, но тъй като животните от доста отдавна прекарват времето си предимно затворени зад вратите на един бял шкаф, решавам да ги поразходя. И получавам първото си пожелание от непознат човек, който дори не знае за празника ми – пожеланието е да отида до Африка.

Затова и аз решавам, че ще черпя (с домашните си трюфели с мед и ябълково брашно, голямо количество от които разнасям в една кутийка в раницата на гърба си) предимно непознати – една мила продавачка от любимото ми магазинче за подправки, шивачките от НАТФИЗ, случайно срещнати в някакъв МОЛ хора. Естествено, вечерта давам купон за приятелите.

Странно нещо са купоните, никога не се развиват според предвиденото (и това им е хубавото, предполагам, би трябвало да кажа сега). Друго хубаво е, че наистина се развиват – разгръщат се като картонена книга, направена от едно цяло парче картон, в края на което (ако бъде дочакан краят, защото понякога човек е твърде изморен, не му се чака или пък си има по-интересни книги, или такива, които да стават наистина за четене) обикновено се гуши по някоя скромна (или не толкова скромна) лична изненада. Поне за мен е така. Нещо като подарък за търпението, капката кеф, която освобождава смеха. Така го усещам.

В този именно купон капката е една игра с опашка от разговор, която не се влачи, а хвърчи над нощта и изпитото (африканско) вино. Странно защо, въпреки че е късно, не съм изморена, имам още сили за хвърчене, но знам, че трябва и да се спи. Опитвам да заспя като затворя шепите си една в друга, така че да не се разлеят силите отвътре. Искам да си ги пазя, да си ги имам.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • tsenn // 18 май, 2012 //

    “Опитвам да заспя като затворя шепите си една в друга, така че да не се разлеят силите отвътре.” – едно от важните упражнения за магьосничество!:)))

Коментирай