Public Republic Art Studio

Мигел де Сервантес Сааведра

6 май, 2012 от · Няма коментари

Оля Стоянова

Няколко факта, които идват да ни убедят, че големият испански писател, поет и драматург е бил луда глава

Miguel de Cervantes

1. Казано с думи прости – класиците не са това, което са. Мигел де Сервантес може и да ни гледа от портретите с хрисим благороден поглед, но биографията му е доста бурна и далеч от общоприетата представа. И какво друго да очакваш от човека, написал „Свободата, Санчо, е един от най-скъпоценните дарове, които небето е дало на хората”.

Но да се върнем малко назад. Сервантес е роден на 29 септември 1547-а в университетския град Алкала де Енарес (за протокола – зодия везни) в доста бедно семейство, което произхожда от западнали родове на идалгоси. Дядо му е в толкова тежко положение, че вместо да омъжи майка му по любов, реално я продава на бъдещия й съпруг, а баща му (по професия фелдшер) също не е цъфнал и вързал до степен, че шест месеца лежи в затвора за дългове.

2. Фамилията се мести постоянно – Валядолид, Кордоба, Севиля – и ако днес тези имена ни звучат като китни курорти, то тогава положението им е доста кофти. Не е ясно какво точно е учил младият Сервантес, но на 17 вече пише прилични стихове и му предричат бляскаво бъдеще на писател.

На всичкото отгоре е и бая влюбчив – знае се името на първата му Дулсинея, младата кръчмарка Хосефина Каталина де Перес, с която планират романтично бягство, но баща ѝ ги сгащва и разваля цялата романтика. По-късно 21-годишният Мигел напада някой си Антонио де Сигура, покрай което му друсват жесток бой и дори съдът, който по онова време не си поплювал, се намесва. Наказанието е 10-годишно изгнание и отсичане на дясната ръка, но бъдещият писател не е прост да чака присъдата, ами си плюе на петите към Италия.

Miguel de Cervantes
Първият портрет на Сервантес, нарисуван от Хуан де Хуареги 20 години след смъртта му – днес изследователите смятат, че този образ може и да не отговаря на истината

3. В Рим Сервантес се задържа за кратко, но все пак достатъчно дълго, за да попие енергията на италианския Ренесанс. В онези години обаче го вълнуват по-различни неща – записва се във войската и полага усилия да стане добър професионален войник. Прекарва известно време край Месина, където се трупат папски, венециански и испански галери, които дават отпор на турците, наточили ятагани към тази част от Средиземноморието.

4. Голямото събитие в живота му е битката при Лепанто, където флотата на Османската империя е срамно разгромена. Тогава Сервантес е болен, изгаря в треска и му предлагат да си почива, но шило в торба не седи. От битката си спечелва име на храбрец и три огнестрелни рани, с които се гордее до края на дните си: две в гърдите и една в лявата ръка, която остава осакатена, но за Сервантес сделката е добра – военните почести му стигат.

5. Въпреки раните не се отказва от военния живот и кръстосва Средиземноморието с различни морски експедиции. По онова време Сервантес е истински луда глава – храбър, безразсъден, авантюристичен. През 1575-а решава да се върне в Испания, където очаква да бъде повишен в офицерски чин, но галерата, с която пътува, е пленена от пирати.

Мигел прекарва в робство пет години в Алжир, където се научава на завидно търпение и, както се казва – бетонира характера си. Организира четири неуспешни опита за бягство и е освободен чак след като роднините му броят една торба с пари.

Miguel de Cervantes
Идеализиран портрет от XVIII век

6. Голямото му разочарование е, че в Испания не го посрещат като герой. Той е на 33 и трябва да започва живота си отначало. Постъпва на разни служби, завършва първия си роман (Галатея, през 1585-а), но приходите са така нищожни, че с тях не се живее.

7. Въпреки това е упорит и продължава да пише – близо двайсет пиеси, част от които виждат театрална сцена, но не му носят особена популярност. Започва работа като бирник – пътува много, среща се с различни хора и влиза няколко пъти в затвора, защото сметките не му излизат.

По-интересното е, че му възлагат тази задача „не толкова заради неговата добродетелност, колкото заради войнишката му осанка”, пише Вилхелм Ланге-Айхбаум. По същото време Църквата два пъти го отлъчва, защото накърнявал нейните интереси, но според изследователите несгодите са съпроводени и със златен период за неговото творчество. Някъде тогава му хрумва и идеята за Дон Кихот.

Miguel de Cervantes
Дон Кихот и Санчо Панса, 1863-та, Гюстав Дюре

8. Ето, че и на любовния фронт нещата се раздвижват. Сервантес има връзка с омъжена жена, която забременява от него тъкмо когато е взел решение да се ожени за Каталина де Саласар и Паласиос, но бракът му не е трае дълго – 37-годишният Сервантес няма кой знае какво да си каже с 19-годишната съпруга.

Малко по-късно любовницата му умира, той прибира при себе си незаконната си дъщеря и изведнъж се оказва заобиколен от куп жени – живее с двете си сестри, с извънбрачната дъщеря на едната от тях и със собствената си дъщеря Исабел. Представи си само колко трябва да му е писнало от цялата врява наоколо му, след като моли краля да бъде назначен по служба в Новия свят, но той му отказва.

9. Затова пък непрекъснато пише – Дон Кихот излиза през 1605-а и жъне толкова голям успех, че веднага се появяват пиратски копия. Сервантес така и не забогатява, но романът му е признат за един от шедьоврите на световната литература и е трудно да се каже колко пъти е превеждан, преиздаван и филмиран.

По онова време обаче книгата дори не му носи уважение, а драматургът Лопе де Вега е в открит конфликт с него и му се подиграва, че си губи времето с наивни историики. През 1606-а граф Лемос, който освен граф е и вицекрал на Неапол, заминава със свита от писатели за Италия и Сервантес моли да го вземат, но напразно – тогава все още не го взимат насериозно. Хубавото е, че поне издателите са не негова страна и една през друга излизат Поучителни повести (през 1613-а), Пътешествие в Парнас (през 1614-а), втората част на Дон Кихот и Комедии и интермедии (през 1615-а).

Miguel de Cervantes
Сервантес на пл. „Испания“ в Мадрид – паметникът е дело на архитектите Рафаел Мартинес Сапатеро и Педро Мугуруса и скулптора Лоренсо Коуляут Валера

10. През 1616-а писателят е тежко болен и три дни след като завършва последния си роман – Делата на Персилес и Сихизмунда, умира. Според биографите му точната дата е 22-ри, а не 23 април, както е обявено официално, но това няма никакво значение.

По-тъжното е, че Сервантес умира беден, така както и живее, незачетен от никого. Погребан е в женски манастир на ордена „Света Тройца” в Мадрид, а на гроба му даже не е поставена плоча. Сега говорим за него като за най-големия испански автор в света.

Статията е публикувана в Sofia Live

Sofia Live

Рубрики: Frontpage · Графити

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай