Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Педро Алмодовар

31 май, 2012 от · Няма коментари

Анелия Стоянова


Испанският филмов директор Педро Алмодовар в Мадрид
Wikimedia Commons

Педро Алмодовар (Pedro Almodóvar) – Перлата в короната на независимото европейско кино

Кой би бил способен да отрази колорита на испанското общество, тъй наситено и завладяващо, както испанският режисьор? Една пъстра смесица от култура, тънък хумор, пламенна женственост и суров мъжки образ – в своите филми Педро Алмодовар докосва двата полюса на човешката природа, двете противоположни измерения на киното – комедия и трилър. В образа на Педро Алмодовар откриваме един впечатляващ кино автор и целеустремен оптимист.



Първите си осем години, които Педро прекарва със семейството си в родното провинциално градче Калсада де Калатрава (Кастиля-Ла Манча), и богатият набор от спомени, останали в съзнанието му за бита и ежедневието в испанското село, несъмнено оказват значимо влияние върху сюжетите на режисьора.

Своето вдъхновение и палитра от теми Алмодовар черпи предимно от испанското общество и неговите социални проблеми. „Животът е навсякъде наоколо, ако човек го търси” е тезата на режисьора, в чието творчество са засегнати болните въпроси на Испания.

Темите за необичайните вариации на сексуалността, насилието и отмъщението намират място в работите на испанския режисьор, чрез които той отправя критика към обществените и религиозни норми, но по един лек и дори хумористичен начин.

Героите му са сред по-нетипичните представители на обществеността: хомосексуалисти, травестити, бременни монахини, корумпирани полицаи и др., които заедно оформят наситеността от мелодрама, трагедия, хумор и оптимизъм, типични за филмите на Алмодовар.

След като през 1967 г. Педро се мести в Мадрид, не успява да получи режисьорско образование, въпреки желанието си, затова се записва като актьор в театрална трупа. Но любовта и неспирният стремеж към киното го мотивират сам да научи основите в режисьорството и да оформи своя стил.

Страстта да изразява себе си на големия екран, подобрявайки възможностите си с всеки следващ филм, е ключът към успеха на Алмодовар. Но както той сам твърди: „Успехът не ме притеснява”. Емоционалната наситеност в процеса на заснемане е пристрастяване за него. „Моето лично приключение е да пресъздам една история.”

И това приключение се повтаря при създаването на всяка следваща продукция. „Малко преди да започна снимките, винаги нещо ми става.” – споделя Педро, запитан за своя подход на работа.

Обзет единствено от родилата се идея, стараейки се да я реализира по възможно най-колоритния начин, режисьорът прекарва дълго време в работа, отдалечавайки се от външния свят. Понякога той дори изключва хранене и сън от вдъхновение, и страст към новия проект: „Преставам да живея, освен за филма”.

През своя 22-годишен опит Педро Алмодовар е работил с известни испански актьори. При Алмодовар, например, началото на своята кариера е поставил Антонио Бандерас във филма „Лабиринт на страстите” (1982). Двамата испанци работят заедно върху много проекти, преди Бандерас да започне работа в Холивуд.

Сътрудничеството с испанския режисьор е послужило като успешен скок към световното кино и за друга прочута звезда – Пенелопе Крус. Дебютът при него на актрисата, определена като музата на Педро Алмодовар, е в „Жива плът” (1997 г.).


Снимка: Jules Minus

Холивуд многократно предлага шансове за реализация на независимия кино режисьор, но всичките досега са били отказани. Причината: „Нищо не ми е по-важно от свободата и независимостта.” Педро посочва, че в родината си се чувства „много по-сигурен и благотворен”.

Но несъмнено светът цени творчеството на Алмодовар. Два пъти награждаван с Оскар и носител на редица други престижни награди, режисьорът се наслаждава на миговете, в които успява да остане незабелязан. Той смята, че „едно от най-ужасните послания на модерното общество е, че ставаш важен и животът ти има смисъл, когато започнеш да се появяваш по телевизията.”

Филмът „Всичко за майка ми” (1999) донася на Педро Алмодовар Оскар за най-добър чуждоезичен филм, както и други награди от Кан и Европейската филмова академия. Този филм с участието на Пелелопе Крус е определен като един от шедьоврите на автора.

През 2002 г. „Говори с нея” също печели Оскар, но за оригинален сценарий, който отново е дело на Алмодовар. Сюжетът се върти около преплитащите се пътища на две влюбени двойки. Освен с Оскар, филмът е награден с „Гоя” и номиниран за много други отличия.


Снимка: OK – Apartment

„Всичко за майка ми” не е единствената режисура, посветена на жената и женската солидарност. В голяма част от комедиите си („Жени на ръба на нервна криза”, „Завръщане” и др.), Педро използва за главни герои жени. „Вярвам в женската солидарност.” – обяснява той – „Светът оцелява, защото жените са много солидарни и спасяват мъжете от много проблеми.”

За разлика от това, филмите си за мъже прави по-сурови и мрачни. Тъй като чрез героите си мъже говори по-директно за себе си, Алмодовар не се чувства способен да използва хумор. Според него хуморът подхожда повече на женския свят, „много по-бароков, свеж, спонтанен, мистериозен, без предразсъдъци”.

Потвърждение на това свое правило режисьорът представя в най-новия си трилър „Кожата, в която живея” (2011). Наситен с ретроспекции и непредсказуемост, сюжетът говори за пластичен хирург – социопат и нетипичното му отмъщение къч насилника на дъщеря му. Филмът е по мотиви от романа „Тарантула” на Тиери Жонке, а главната роля изпълнява Антонио Бандерас.

Алмодовар и Бандерас снимат често заедно. Освен сполучливи партньори и колеги, двамата са и добри приятели. Антонио Бандерас сам споделя, че влиянието върху него от страна на испанския му колега е фундаментално, но не само в професионален план: „Алмодовар ми показа, че има много различни начини за разбиране на света, и ми предостави един открит поглед върху него без морални предубеждения.”

За Педро Алмодовар киното е приключение, което „започва от момента, в който започва да подготвя историята, да я развива.” За зрителите киното на Алмодовар е предизвикателство, провокиращо интереса с всяка следваща продукция.

За Питър Травърс, американски критик, сп. “Rolling Stone”: „Педро Алмодовар не просто прави филми. Той е филмите. Наслаждава се на всичко забранено и, опрощавайки го, може да превърне живота в изкуство.”


Снимка: thebrandery

Гений на съвременната испанска филмова индустрия или пристрастен любител на киното, Педро Алмодовар умее да изненадва по различен начин публиката, показвайки и проблеми от реалността по своя, понякога лек и забавен, понякога напрегнат и интригуващ начин.

А ето и посланието, което струи от творбите му: „Важно е да не забравяш, че филмите се правят за забавление. Това е ключът.”

Филмография:

„Пепи, Луси, Бом и останалите момичета от квартала” (1980)
„Лабиринт на страстите” (1982)
„В мрака” (1983)
„Какво сторих, за да заслужа това?!” (1984)
„Матадор” (1986)
„Законът на желанието” (1987)
„Жени на ръба на нервна криза” (1988)
„Ела, завържи ме!” (1990)
„Високи токчета” (1991)
„Кика” (1993)
„Цветето на моята тайна” (1995)
„Жива плът” (1997)
„Всичко за майка ми” (1999)
„Говори с нея” (2002)
„Лошо възпитание” (2004)
„Завръщане” (2006)
„Прекършени прегръдки” (2009)
„Кожата, в която живея” (2011)

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай