Public Republic Art Studio

Multimedia Box: Аки Каурисмаки

2 май, 2012 от · Няма коментари

Анелия Стоянова


Аки Каурисмаки и Вилле Виртанен на Фестивала на среднощното слънце в Соданкюла, Финландия.
Wikimedia Commons

Аки Каурисмаки: „Киното се прави със светлина в душата.”

Когато говорим за европейско кино, далеч от Холивуд и изградената там представа за хумор и сюжет, няма как да пропуснем Аки Каурисмаки като водеща фигура в съвременното независимо режисьорство. Известен със своя лаконичен стил и хаплив хумор, финландецът прави филми, интересни и впечатляващи за любителите на този вид изкуство.

Роден в гр. Орматила, Финландия, през 1957 г., той става първият финландец номиниран за „Оскар” за най-добър чуждестранен филм с продукцията „Мъжът без минало”. Увлечението си по киното Каурисмаки получава от брат си Мика, с когото първоначално съвместно работи.


Снимка: surprise truck

Първите филми, в които Аки взима участие като сценарист и актьор, са режисирани именно от по-големия Каурисмаки. След успеха на „Лъжецът” през 1980 двамата се прочуват в цяла Европа. Последната им съвместна продукция е „Сенки в рая” (1986 г.)

Аки Каурисмаки не е завършил кино училище, но многообразието от професии, практикувани от него: пощальон, келнер, мияч на чинии, журналист, кинокритик, са го направили умел разбирач на човешката драма, както той сам преценява: “Лутането из професиите ми донесе доста материал за кино.”

Неслучайно е съвпадението, че всички негови филми имат за главни герои т. нар. аутсайдери на обществото. Това често са неразбрани интелектуалци, боклукчии, безперспективни работници, безработни. Своя нестандартен избор на герои Каурисмаки обяснява с известна доза самоирония: „Обичам загубеняците, защото и аз съм такъв”.

Режисурите на Каурисмаки често биват сравнявани с неговата персоналност. Като човек той не е любител на многословието и това се усеща и в творбите му, типични за които са кратките, но смислени диалози.

Доказателство, че сравнението тук е уместно, е личното мнение, което Аки изразява: “Вярвам, че една дума носи повече сила от един монолог”. Освен на думи, той е известен и с пестеливост във финансовия бюджет на филмите си.


Снимка: Ms L

Отношението му към парите е незначително, сравнено с любовта и признанието към киноизкуството, с които е изпълнен. Комерсиалният успех остава на заден план за автора, който смята, че „киното може да е нещо повече от шепа долари”.

Може би това е причината за дистанцираното отношение на Аки към съвременното комерсиално холивудско кино. „Обичам стария Холивуд” – заявява той – „но модерният е в предсмъртна агония, а дори не го осъзнава.” Пресилената мелодрама, типична за масовите днешни филми, е неприсъща за стила на Аки, дори противоположна.

С особено интересен сюжет е финландската интерпретация „Хамлет се захваща с бизнес” (1987). Действието и героите в този черно-бял филм са частична адаптация по едноименната Шекспирова драма, но голяма част е написана наново, представяйки главния герой в една по-модерна обстановка. Вместо принц на Дания, финландският Хамлет е притежател на предприятие.

Също сполучлива е и постановката „Момичето от кибритената фабрика” (1990), разказваща за младата и непривлекателна Айрис, чийто социален живот и работа са необещаващи, и за случката, след която тя обмисля възмездие за своя непълноценен живот. „Момичето от кибритената фабрика” се отличава със скромна диалогичност.


Снимка: mueredecine

Най-крайно отражение на предпочитания от Каурисмаки семпъл начин на работа откриваме във филма „Юха” (1999), който е изцяло ням. „Без звук филмите бяха много по-добре заснемани” е неговото мнение, чрез което обръща поглед назад към отминалото време на нямото кино.

Във връзка с това, запитан за своята представа за кино, режисьорът обяснява: “Гола стена, светлина падаща върху двама души, сенки зад тях. Махаш единия. Остава другият, светлината и неговата сянката върху стената. Махаш и втория персонаж. С него си отива и сянката му. Остава стената обляна в светлина. Махаш стената, остава светлината. Гасиш я. Остава… мракът. Ето това е киното.”

Следващото негово произведение обаче, което излиза през 2002 г., за компенсация изобилства от цветове и диалози. „Мъжът без минало” претърпява голям успех и печели наградата на журито в Кан и наградата на критиката за филм на годината.

„Мъжът без минало” е носител на типичния за Каурисмаки хумор, който създава настроение на снимачната площадка, а по-късно и в киносалоните, пълни с почитатели на филма. Мнението за успех на автора обаче е друго. „Предпочитам да развълнувам дълбоко един зрител, отколкото да направя впечатление в продължение на два часа върху милион хора. Ако имам огромно количество зрители на някой от филмите си, ще разбера, че съм се провалил.”

За въздействието на филмите си Аки съди по усмивките на хората, защото „няма нищо по-хубаво от това, да си излезеш от киното в прекрасно настроение”. И повечето пъти целта е постигната, макар и по нетипичен начин: неговите режисури забавляват публиката.

Премиерата на най-новия филм от финландския автор в България се състоя на 16.03 тази година като част от „София Филм Фест 2012”. Привърженик на познатата практика сам да отговаря за сценария и мениджърството на проектите си, чрез „Хавър” Аки Каурисмаки създава поредната завладяваща история.

Сюжетът разказва за бивш писател, оттеглил се в провинциалния френски град Хавър, който преживява спокойно като ваксаджия и комуто неочаквано бива възложено отглеждането на емигрирало африканче.

Както Аки сам разяснява, идеята му за създаване на филма е свързана с темата за бежанците и пренебрежителното отношение към тях като често срещан, но недостатъчно разискван от европейското кино, проблем днес.
През годината на своето създаване – 2011 – „Хавър” спечели наградата на ФИПРЕССИ на фестивала в Кан и бе номиниран за „Златна палма”.

Със своя 22-годишен опит в сферата на сценичното изкуство Аки Каурисмаки е утвърден професионалист в независимото кино. Освен като специалист в дейността си, за нас той е интересна личност с много идеи и ексцентричен начин на мислене.

Който е гледал филм на режисьора Аки Каурисмаки, със сигурност у него е останало приятно чувство, породено от тънкия, но забавен и увлекателен хумор. А който все още не е гледал, но проявява афинитет към европейското кино изкуство и отклонението от холивудския модел, горещо му препоръчваме филмите на Каурисмаки, защото освен забавни, те носят своя дълбок замисъл.

Филмография:

„Лъжецът” (1980)
„Престъпление и наказание” (1983)
„Профсъюзът „Калмари” (1985)
„Сенки в Рая“ (1986)
„Хамлет се захваща с бизнес“ (1987)
„Ариел“ (1988)
„Мръсни ръце” (1989) – телевизионен
„Ленинград каубойс“ в Щатите“ (1989)
„Момичето от кибритената фабрика“ (1990)
„Ангажирах наемен убиец“ (1990)
„Живот на бохеми“ (1992)
„Внимавай за шала си, Татяна“ (1994)
„Ленинград каубойс“ се срещат с Мойсей“ (1994)
„Плаващи облаци“ (1996)
„Юха“ (1999)
„Мъжът без минало“ (2002)
„Светлини в здрача“ (2006)
„Хавър” (2011)

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай