Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Димитър Митов-Комшин

21 май, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на София Папазова с художника Димитър Митов-Комшин

komshin

Как човекът става художник, какво трябва да притежава освен талант, разбира се?

Според скромното ми мнение, човек се ражда художник. Талантът е задължителен, но той е от Бога и, ако не е подплатен с трудолюбие, остава като нешлифован диамант, който е незабележим сред останалите въглероди.

kar20

Как общува художникът Д. Митов с поета Д. Митов?

Бих казал нормално, защото те са едно – необходимост да изразиш себе си, преживяното, натрупаните впечатления и емоции. Разликата е само в средствата – думи или четка, боя или изрази. Но честно казано, мисля, че по-добре се изразявам чрез четката.

kar18

Какво Ви кара да пишете стихове?

Поезия пиша рядко и при силни емоционални, разтърсващи състояния и преживявания, не мога да пиша като професионалните поети – винаги и по всяко време.

kar17

Какво Ви вдъхновява да рисувате?

Не бих казал какво точно и дали това е вдъхновение, по-скоро е любов към самото изкуство и радостта от крайния резултат, че си успял. Създаването на една картина е своего рода вид раждане. Всяка картина я усещам като мое дете и по някой път трудно се разделям с нея. Особено когато раждането е било трудно, а детето красиво, прекрасно и ти си щастливо удовлетворен.

kar16

Във Вашето творчество виждаме портрети, абстракции, експресии, пейзажи, рисунки на голо тяло – в коя от тези категории се усещате най-добре като художник?

Аз съм човек, който ако го ограничите в едно направление в изкуството, а и в живота, не би се чувствал комфортно, уютно.

Може би съм любопитен и искам да надникна навсякъде. Контактна личност съм и ми е еднакво приятно, както в академична, така и в непосредствена среда, стига да ми е интересно и да ме обогатява…

Това се отнася и за различните жанрове в изобразителното изкуство. Обичам колорита, защото за мен цветовете са нотите на една живописна творба. С цвета изграждаш мелодията, акордите, хармонията на картината. Така усещам нещата.

kar15

Виждаме и дигитално изкуство – как човек на Вашите години възприема компютърните технологии?

Компютърните технологии в наши дни са необходимост, ако човек няма грамотност в това отношение е полуграмотен, какъвто бях аз до преди 6 години, не си в крак с времето, с неговия ритъм. Той е извън него!

Дигиталното изкуство си има своето място днес. Ако си овладял технологията, което никак не е лесно и изисква много познания в тази област, то могат да се сътворят прекрасни неща.

kar14

“Изкуството е призвание, начин на съществуване.” – това е Ваша мисъл, очевидно е, че я следвате. На кого бихте я посветили?

На всички, които творят и обичат изкуството – те ще ме разберат най-добре.

kar13

Как оценявате днешното българско изкуство?

Днес българското изкуство като цяло е в недоимък. И въпреки това се развива, отвори се към света.

Има прекрасни млади таланти и автори. Лошото е, че за сега реализацията им у нас е трудна и за това си има обективни причини – бездуховността ни заля, държавата е бедна като цяло и няма средства – иска ми се да вярвам в това, а не в друга причина.

В изобразителното изкуство на практика няма пазар, а това е голям проблем за авторите, защото реализацията дава възможности и средства за материали и преживяване.

Нека не се лъжем – изкуството е скъпо занимание. То винаги е било дотирано или спонсорирано по някакъв начин – било то от някакви институции, или частни лица – меценати. Aзарът също е вид дотация!

kar12

Споделяте, че жената е съзидание и дар, разруха и проклятие, богиня и демон. Какъв е женският образ във Вашето творчество?

Олицетворение на красота, нежност, изящество, любов и себеотдаване в името на живота.

kar1

Как се чувства Димитър Митов-Комшин днес, след всичко постигнато досега във времето?

Днес се чувствам като всички останали българи, съпричастен съм към това, което се случва в страната ни – криза, безпаричие и безработица, ниски пенсии и доходи, липса или почти никаква средна класа.

По някой път съм обезкуражен от завладялото ни безхаберие и бездуховност, от чалга „културата” и неграмотността на една не малка част от младите, от грозотията и превръщането на кварталите ни в гета с това така наречено безконтролно “саниране” на сградите.

И мога да изреждам още много и много още причини да се чувствам много обезкуражен – от една страна, а от друга – появата по медии на успели млади деца с таланта и завидната си интелигентност, и хъс за успех, ми дава все пак надеждата, че тук има бъдеще за децата и внуците ни.

В личен интимен план – си давам сметка, че остарявам и не съм реализирал все още голяма част от мечтите си, моля се Богу да съм жив и здрав, за да продължа напред и да си изпълня мисията – зная, че всеки от нас има такава и аз се лаская с мисълта, че моята е свързана с изкуството, което правя.

Да нарисувам най-хубавата си картина… Въобще – нормално човешко състояние… И понеже споменавате времето – аз имам един израз, че времето е онова, което ни остойностява…

На свой ред и аз Ви благодаря за вниманието и желая успех на изданието Ви!

kar3

Димитър Митов – Комшин е роден на 27 май 1943г. Член е на СБХ. Той е оригинален и самобитен автор, стилът му е експресивен, колоритен, наситен със символи. Платната на художника съчетават елементи от заобикалящия ни свят, женски образи, голи тела, прабългарски руни, изразени с ярки багри и форми. Цветната гама в картините му варира от сложните модулации на тона до резките необикновени контрасти.

През годините Д. Митов – Комшин прави редица самостоятелни и участва в сборни изложби не само в България, но и в чужбина.

Днес творби на художника са притежание на галерии и частни колекции в България, Швейцария, Япония, Франция, Русия, САЩ и др.

Когато си застанал пред платно на Димитър Митов-Комшин, неминуемо те обхваща вътрешният огън, идващ с ярките му багри. В неговите картини, независимо от тема или жанр, винаги има нещо много лично и съкровено, дълбоко преживяно, което същевременно е и толкова общочовешко. Авторският маниер в абстракциите на Комшин е недвусмислено разпознаваем. Той ни отвежда както при корените на българщината, така и в света на символите, натоварени със специален смисъл и ритуалност… Теми, дълбоко философски осмислени и творчески разгърнати в поредица изложби на художника. Платна, които силно въздействат и вълнуват духа на всеки, докоснал се до тях.

Истинският творец трябва да впечатлява и изненадва своята публика. Такъв е и Димитър Митов-Комшин – богата фантазия и неизчерпаем източник на идеи, което се потвърждава с всяка нова негова изложба или творба.

kar6

Едно стихотворение на Димитър Митов-Комшин

Биографично…

От тук в този свят поех
от дивния Балкан,
от Ком и Стара планина …
Нежен ромул на река Височка
напявал песен в детският ми сън …
За туй такъв съм:
Клокочещ, нежен, буен, всеотдаен …
Като пролетните й води.
Бушуващ, устремен, политащ …
Дете на планината съм,
дете на красота и страст …
Заченато в онази дивна красота,
поело пътя си в града,
в Коньовица, в най-красивия квартал
израснал, възмъжал съм …
В онези дни, години
живота ми не бе праволинеен,
в различни пътища вървях,
тръгвах, посоки бърках,
падах, ставах, но не спрях,
уморен не почивах, вървях …. вървях …
Вървях през всякакви пътеки,
попадах и в калта,
измивах се и продължавах …
Та син съм на Балкана,
на Коньовица, на „махалата”,
възпитан бях да продължавам,
да бъда твърд, да бъда мъж!
От улицата много взех -
Тя, улицата, е житейската Сорбона,
тя дава ти това, което казва се -
Урок в играта на живота.
Стига да си умен – с очи, уши отворени,
„студент” прилежен …
Та живота не е нежен – борба е той,
суров, несправедлив,
понякога дори жесток.
Това в университета се не учи,
урок е то на уличния тротоар,
това отдавна съм разбрал.
Така вървях до тука …
Вървях по своите пътеки -
с отворени очи, уши …
Вървях изправен в живота,
разглеждах го като в музей,
изучавах го … псувах го и продължавах …
Щастлив, че жив съм.
Че виждам красота и радост, тъга и мръсотия …
Че има ме! Че съм се родил, живея!
Че в него съм и продължавам!
Че той, живота, чудо е прекрасно!!!!

София, 2.09.2008

kar8

Рубрики: Frontpage · Visual Art

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай