Public Republic Art Studio

Из “Сузана и зяпачите”

20 април, 2012 от · Няма коментари

Мария Станкова

Maria Stankova
Снимка: rockbadger

Слънцето

Слънчевата баба вареше леща. Около огъня седяха Глиненото чудовище, Хари и Педро Рамон. Всеки мислеше за нещо свое. Бяха мокри, но сякаш не забелязваха. Идването на Сузана и Козела ги извади от вцепенението. Тъй като не можеха да говорят помежду си, усмихнаха се един на друг, сместиха се и направиха място на новодошлите.

Докато сипваше лещата (ако си мислите, че сипваше в чинии – лъжете се. Използваше листата на hombrefeliz – вид лилия), Слънчевата баба си мислеше, че това място е чудесно, за да се построи къща. Виждаше дори градинката. Тук всичко цъфтеше като лудо.

Нейното мушкато ще се чувства като в рая. Ще готви на туристите през деня, вечер ще приготвя топла храна за Слънцето. Старините й биха били прекрасни. От друга страна, струваше й се доста шумно и не беше сигурна, че ще свикне. А пък и нейната къща си беше хубава… имаше асма, кладенец със студена вода, тревата беше зелена, котките й…

Някаква носталгия се измъкна между гънките на дрехата и я загриза. Слънчевата баба огледа новите си познати. Те се хранеха мълчаливо. Жената и Козела ги знаеше отдавна. Другите – не. Но всички бяха омърлушени. Чуждата мисъл, която се беше разположила сред другите мисли на Хари, усети присъствието на Сузана. Трепна. Сви се от радост и се измъкна от удобното място. Втурна се в съзнанието на истинската си стопанка, разбута всичко и зае предна позиция. Ето! Това беше!

Хари почувства някаква празнота. Нещо си беше отишло. Нещо хубаво, но някак… чуждо. Той се замисли. Спомни си жената, с която живееше от двадесет години. Спомни си детето, което имаха. Усмивката му, когато направи първите си стъпки с патерици. Спомни си мирисите на дома. Малките бръчки, около очите на жена си, топлите й ръце, как заспива на дивана пред телевизора… как тя го завива… шалът, който беше изплела…

Какво прави тук!? Какво прави изобщо!? Веднага трябва да се върне вкъщи! Още сега! Ще отиде в полицията и ще се предаде… „Трябва да тръгвам! Веднага!” – тази мисъл си беше негова.Хари се изправи и помаха на останалите. Показа им, че си тръгва. Педро Рамон също се изправи. Хвана Хари за ръката и го заведе до едно изгнило дърво. В корените му растеше цвете – тъмно синьо, цветовете като камбанки, а листата като остри стрели. Педро откъсна няколко стръка и ги даде на Хари. Да. Белият омайник не беше бял.

Хари внимателно уви цветовете в листа и ги прибра. Нервничеше. Вече си представяше как вари отвара, дава на сина си, виждаше как той отпива и… умира! Не! Не! Не! Стига смърт! Синът му отпива и прохожда! Прохожда! Без патерици! Трябваше да бърза. Към дома.

После двамата с Рамон започнаха да се спускат по обратния път. Това беше не само трудно, но и опасно за живота. Скалите бяха мокри и хлъзгави. Като покрити със стъкло. Това беше причината да наричат платото Стъклената планина.

Козела се загледа в двамата мъже. Свечеряваше се. Тук нощите ставаха много тъмни. Тропическата джунгла не обича светлината и не я допуска до себе си.

И тогава Козела също стана. Той никога не беше правил нещо за другите. Сега жълтите му очи потъмняха и необичайна решителност го изпълни. Застана в красивата си поза, вдигна глава и се понесе. Захапа Хари, свали го на брега на Чурун, върна се за Педро и когато се увери, че и двамата са дошли на себе си след неговата намеса се издигна право нагоре. Настани се до Сузана, сложи глава на коленете й, погледна я в очите… Там се четеше любов.

Глиненото чудовище изяде лещата, благодари на Слънчевата баба с жестове и се излегна до огъня. Беше останал съвсем сам на този свят. Беше оцелявал много пъти, за да остане сам. Нищо не го радваше. Беше се изплъзвал от смъртта, беше лъгал, убивал… и всичко това, за да остане сам. Василий извади бутилката водка от джоба си. Не можеше да я остави в хотелската стая.

Отпи. През целия си живот мислеше само за себе си. Отпи още веднъж. Топлината плъзна по тялото му, раздвижи кръвта, затопли вътрешностите, спусна се към слабините, издигна се нагоре и избистри мислите му. Василий беше обречен да се крие до края на живота си. Още водка. Той е горд мъж, не е плъх!

Той е дракон с огнено червени люспи. Той е войн! Има чест и достойнство! Още водка. Колкото и добре да се крие, щяха да го намерят.

Слънчевата баба се опита да вземе бутилката от ръцете на Глиненото чудовище. Не успя.

Беше тъмно. Огънят догаряше. Странни силуети се движеха около водопада. И тогава Василий видя! Един огромен огнен дракон подаде глава над ръба. „Другар.” – помисли Василий и стана. „Моят другар е тук. Не ме е оставил. Няма да ме остави…”.

Василий се изправи с мъка, поклони се до земята на Слънчевата баба и Сузана. Стараеше се да ходи изправен. Чувстваше, че краката му омекват, а трябваше да измине още път. Изпъна гръб, стегна корема, стисна юмруци и стигна. До ръба. Там бушуваха водите на Ейнджъл. Василий разпери ръце, изрева, викът му заглуши тътена на водата. Този вик се чу на километри. И полетя… Глиненото чудовище полетя! Често легендите се превръщат в реалност.

Сузана

Сузана видя как тялото на непознатия мъж полита и изчезва в облаците воден прах. За миг й се стори, че той размахва огромни криле, но това можеше да бъде оптическа измама. Сузана изпищя. Слънчевата баба се прекръсти. Козела само поклати глава.

Точно в този миг Сузана осъзна, че това приключение беше завършило окончателно. Тя сложи ръка върху главата на Козела и прошепна:
- Мисля, че трябва да потърсим късмета ми…
Въпреки нетърпимия шум, Козела чу всяка дума. Очите му светнаха в жълто и нещо като усмивка плъзна по муцуната му.
- Мисля, че беше крайно време – изблея той и почеса брада в коляното й.
Въпреки нетърпимия шум и Сузана чу всяка негова дума.
- Дали да не питам Слънцето къде мога да намеря късмета си?
- Ами… баба му е тук, значи и то ще дойде.

- Не ми се чака до сутринта – Сузана усещаше, че не я свърта – Извинявай – обърна се тя към Слънчевата баба – Ще можеш ли да попиташ Слънцето къде да намеря късмета си?
Въпреки нетърпимия шум Слънчевата баба чу всяка дума.

- Късмета ти е там където се пресичат пет пътя… или четири бяха… не помня точно, но спи под някаква върба. Трябва да му запалиш брадата и той ще проработи. Много ти бил добър, но мързелив – каза бабата и си полегна до огъня. Беше сигурна, че иска да се прибере в старата си къща.
- Ами… ние ще тръгваме тогава. Благодаря за лещата. Беше много хубава.

- Можеш да оставиш козела… – промърмори старицата – ще го приготвя с ориз.
- А, не… с ориз ще стане сухо… Ще си вървим…

И тъкмо да тръгнат, един лунен лъч спусна нежно шивачката до огъня. По косите й заиграха огнени цветове. Тя беше все така розова и красива.

Слънчевата баба се загледа в нея и помисли: „Един ден, когато няма да мога да пера ризите на Слънцето ще ми трябва помощ… А тази шивачка изглежда добре… Тя може и да шие навярно.”
- Доскуча ми да седя на онази поляна и да реша косата си – меко каза Шивачката и думите й бяха чути, защото дори водите на водопада притихнаха при вида й – Иска ми се нещо вълнуващо… – Всички мъже в това полукълбо се размърдаха в съня си – Иска ми се… любов…

В Тихия океан огромна вълна се издигна от дълбините и се понесе към сушата.
- Хъм… – Слънчевата баба се надигна – А да искаш да поработиш при мен? Имам нужда от помощник. Вече съм стара.
- Ами… как да кажа… аз съм шивачка. Не зная дали мога да работя. Вълнуващо ли е да работиш?
- Не, но Слънцето ми е внук – Слънчевата баба пак си полегна.

- Така ли? Звучи топло и някак… примамливо…
- Ако искаш, можеш да дойдеш с нас – намеси се Козела и преглътна шумно – Ще търсим заспалия късмет на Сузана.
- Засега ще остана при Слънцето, но ако ми омръзне, може и да дойда – Шивачката придърпа един лунен лъч, за да й свети докато реши косите си.

Зяпачите

Ако някога, в ясна, лунна нощ видите в небето жена да язди козел, то знайте, че най-красивото нещо на този свят е търсенето. Може да е храна, може да е водопад, може да е игла в копа сено… няма значение. Живот е. Трябва да се живее като приключение… като мечта… като сън.

Suzana i ziapachite

Технически характеристики:

ISBN: 9789544917777
Автор: Мария Станкова
Издател: Жанет 45
Издадена: 2012
Размери: 13.00×20.00
Брой страници: 288
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 15.00 лв.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай