Public Republic Art Studio

Да презаредиш в Родопите (избрани бисери от дисагите на един гид)

22 април, 2012 от · 3 Коментара

Йонка Бакърджиева-Агалова

Дестинация Ковачевица

kovachevitsa

Имало едно време… и още го има, едно селце, кацнало високо в планината, близо до облаците и далече от хаоса… Ковачевица! Всяка година водя групите си там и ми е особено скъпо – като перла от наниза на маршрута ни, спирка, на която знам, че ще мога да поема дълбоко въздух и да продължа.

Вероятно всички са чували за Ковачевица покрай филми като „Мера според мера“ и „Мъжки времена“, които са снимани там. Пътят към целта е доста колоритен. За някакъв географски ориентир ще кажа, че Ковачевица е към община Гоце Делчев.

От село Огняново поемаме по тесен, криволичещ път, който се изкачва и разкрива гледки, от ония, които се загнездват в съзнанието ти и после изникват в някой сив, нерадостен миг, за да ти дадат сила и може би една усмивка, с обещание за завръщане по онзи стръмен път из Родопите.

Отвесни склонове, осеяни с тютюн и картофи. Чудя се, как ли изобщо ги обработват. Хората в този край живеят доста трудно. Това, което туристите намират за екзотично и очарователно, всъщност е нелеката съдба на местното население, което е приспособило своя поминък към извивките на терена.

По пътя ще видите жените, които правят дълги нанизи тютюн и ги окачват на специални сушила, докато мъжете са по каменните кариери или изнасят дървени трупи.

campo

trabajar

Всеки път се сещам за Мира Добрева, която е от Родопите, и за тежкия път, който е извървяла от тютюневата нива до една от най-успелите телевизионни водещи. Гледам тия отрудени хорица и искрено се възхищавам на Мира.
Повечето селца в региона са помашки, сред тях е и Рибново, станало популярно със сватбите си, а някои го наричат Резерват на булки.

Малко преди да стигнете Ковачевица пътят минава през Лещен, едно от малкото български селца в Родопите, запазило автентичния си облик.
Селото има спретнат и приветлив вид, предприемчиви хора са закупили старите къщи и са ги върнали към живот. Аз си имам друга причина, заради която винаги спирам буса в Лещен и с бъбривите си испанци се изсипваме на едно много специално за мен място.

leshten

Тук живее известният български поет Борис Христов, а в двора на къщата му има малка галерия, в която винаги откривам нещо красиво. За мен най-красива е поезията му, но така и не съм му го казала още.

Много е странно да срещнеш в реалния живот героя от учебниците си в университета, авторът на любимите ти стихове. Още чувам онзи звън на копитата, който ме разплакваше в детството, а колко ли пъти и аз съм искала да скъсам бодливата тел с песен:
„Искам бодливата тел пред дома ви
с моята песен да скъсам.”

Срещата с поезията е някакво лично, дори интимно преживяване, което всеки приема по свой начин и е особен момента да откриеш извора. Струва ми се, че каквото и да кажа ще е някак излишно, затова се придържам към удобния тон на общите приказки за хубавото време, прекрасната гледка от галерията и италианските канцонети, които звучат. Радвам се обаче, че знам откъде днес Борис Христов тръби със своя „Вечерен тромпет“. Много е хубаво, повярвайте ми!

След живата ни среща с изкуството преминаваме през едно особено екзотично помашко село – Горно Дряново, където последния път заседнахме в стадо кози и завързахме интересни познанства.

Да пристигнеш в Ковачевица е интересно изживяване. Къщата, където винаги отсядаме, е кацнала на един склон, до който можеш да стигнеш с кола, но с бус – не. Започва едно прехвърляне на раници, групите, които водя, са винаги шумни и весели.

mapa

ciruelas

“Vamos amigos, venga por arriba!” Това, че може да стигнем само пеша до къщата, моите испанци приемат като приключение. От всички хотели, където отсядаме, този е най-семплият откъм лукс и удобства, но винаги им харесва много.

kovach.grupo

el hotel

mirando

Тук е идеалното място, където може да изключиш мобилния и да се включиш на програма „Презареждане“. От онези местенца, които масажират сетивата ти, а ако имаш някакъв скрит талант, може и да си го откриеш, ей така, докато си вдишваш и издишваш на верандата.

Ковачевица си има своите местни герои, към които някак си се привързах във времето. Не са онези от филмите, опознах истинските. Познавам историите им и всеки път следя, как са се развили. Имам приятелка, която си е „откраднала“ мъжа от село Рибново и през първата година ми разказваше с онзи блясък в очите, но сега вече много съжалява, „откраднатото“ излезе голям „цървул“, лошото е, че назад не се връща.

Голям образ е местният ни гид – Ангел. Той е като истинска планинска коза – изкачва всякакви терени и познава всички кътчета. С него ходим често до параклиса „Свети Георги“, разказа ни за поверието, че ако си пожелаеш нещо, докато отключваш църква, ще ти се сбъдне.

caminar

sender
Пристигане в Ковачевица

В началото отключваше все той, беше ерген и си пожелаваше да се ожени. Слава богу, получиха му се нещата, сдоби се с булка и вече дава ключа на другите. Неомъжените са с предимство- винаги пита има ли някой незадомен от групата и дава на него ключа. Та ако имате нужда от местен гид, особено ако все още не сте се задомили, питайте за Ангел и местните ще ви упътят.

Една от забележителностите на Ковачевица е църквата „Свети Николай“. Обикновено не е отворена, така че за да я видите, кодовото име е “Стойка”. Питайте за нея в местната кръчма и ще ви насочат, защото тя пази ключа от църковната порта.

delante la iglesia

Впечатляваща е кулата с камбанарията на църквата. Малко е страшничко и опасно изкачването, прилича на сцена от филмите на Хичкок, но гледката отгоре и чувството, че си направил напук на опасността и предупрежденията на Стойка, си струва.

Старото училище е паметник на културата, реставрирано с специален проект. Много е спретнато, но честно казано все не успявам да вляза и всеки път си оставаме с надничането през прозорците. Така и не разбрах, кой държи ключа и защо го няма.

По селата нещата стоят така – местните се грижат за паметниците си, за църквите, има си отговорници – пазители на ключа, и всичко е на доброволен принцип. От нямането си често хората събират средства, за да ремонтират някой параклис, или паметник на културата.

Спомням си как в Широка Лъка всички се обединиха, за да ремонтират местното читалище, а когато отидох самички си подготвяха тържество и театрална постановка, ей така, от тях за тях. Както са го правили едно време. И бяха много ентусиазирани и горди от това, което правят. В големите градове думата „читалище“ е нещо познато от учебника по история.

pohod

В Ковачевица непременно изпиваме по една бира в местната кръчма, разговаряме се с хората, обменяме светски новини и разглеждаме отсрещното магазинче за сувенири, което е на един местен художник.
В къщата ни за настаняване винаги ни приготвят нещо вкусно и вечерята на открито е специално изживяване. А и звездите са някак по-близо…Иде ти да си поприказваш с тях.

pan

Забелязала съм, че в Ковачевица винаги ми се случват хубави неща като изключим онзи път, когато ми скочи жаба в панталона, а лудите ми испанци налягаха по земята от смях. Заканих им се да ги забравя в някоя гора.

На следващия ден, след чудесната висококалорична закуска с мекици потегляме из дебрите на Родопите. Отправяме се към централната част, за да посетим Ягодинската пещера, пещерата Дяволското гърло, да послушаме родопска гайда и да се отдадем на кулинарни изкушения. Да знаете само как ми се хапва пататник, докато пиша това!

vamonos

trigr

Оставям гайдата и пататниците за следващ път, защото пътят ни отвежда до Широка лъка и Гела, които определено си заслужават вниманието.

Снимки: Йонка Бакърджиева-Агалова

Рубрики: Frontpage · Модерни времена · Незабравимо · Около света

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • Керана Ангелова // 22 апр, 2012 //

    Изглежда, интересно живеете – и интересно разказвате за живота си… С такъв гид бих обикаляла доверчиво, накъдето и да ме поведе из Бг…

  • Галюшка // 23 апр, 2012 //

    Завиждам ви! Колко ми се иска да ходя с вас. Поне в сънищата си.
    С пожелания късмет, радост и щастие!

  • yonna // 24 апр, 2012 //

    Благодаря ви! Всяко пътуване всъщност е път към себе си, аз поне пораснах отвътре с тази си работа…Мисля, че дори човек да няма гид, той би могъл да преоткрие света със собствените си очи…А аз просто мечтаех да говоря любимия си испански, но да живея в БГ и стигнах до пресечната точка- водя испанци в България…

Коментирай