Public Republic Art Studio

Чорбарчето

15 април, 2012 от · Няма коментари

/чернова/

Александър Шпатов

Alaxander Shpatov - Chorbarcheto
Снимка: Rasiermesser Kalle

Тема:
софийското дерби; графитът „Ние сме ЦСКА/с червен спрей/ ние сме боклуци /допълнено със син/” на трафопоста в градинката на Райфайзенбанк

Гл. т.:
левскарската (Само Левски!)

Осн. конфликт:
с другата гл. т., т.е. добро vs зло

Персонажи:
Любо от 9 „в”, Коста от 9 „в”, други левскари и цесекари (заради гл.т. в самия разказ цесекарите ще се изписват като чорбари – средно обидно понятие, произтичащо от неизменната боб чорба, която армейците тр. да набиват в казармата)

Персонажна х-ка:

Коста:
според забележките от класната осн. му черта е, че непрекъснато се върти и нарушава дисциплината. Всички останали черти ще се разберат в края на разказа. (Както е видно по-долу, краят още не е изчистен. Преди да се избере окончателен вариант няма как да завършим х-ката)

Любомир:

мрази в строга последователност даскалото, циганите, турците, и най-вече чорбарите. Обича Левски. Любима песен за Левски: Не искаме богатства, не искаме пари// а искаме чорбари с отрязани глави.// Не искаме полиция, не искаме кордон// а искаме насилие и Левски шампион! (по Ст. Стамболов и не съвсем). Дори има идея за още един куплет накрая, ако някой път го чуе на стадиона, ще бъде велико, ВЕЛИКО наиситна.

Прякорът му е Куфарата, което естествено идва от куфар, което идва от това, че ако има нещо за вкарване на мача, винаги му го дават на него. (Т.к. е на 15, ушевите нищо не могат да му направят. Пичовете, с които ходи по мачове до един са регистрирани и ще загазят мн. повече).

Няма и никога няма да има приятели чорбари.

Дразни се на съучениците си, защото се интересуват мн. повече от Челси и Барса, отколкото от бг футбол. А България тр. да е над всичко! Това го повтаря не само на тях, но и на техните, които отдавна са заминали да работят в Англия. Живее с баба си, която го смята за мн. добро момче, стига да не се прибираше по нощите. (Тя разбира се никога не е виждала забележките от класната. Забележките обаче ще изхабят прекалено мн. място и затова ги оставяме за окончателния вариант, при това само ако се окажат безусловно необходими, в което за сега поне се съмнявам).

Време и място на действието:

непосредствено преди пролетното дерби, в което се решава титлата. Въпреки гл. т., разказът стига само до местата на чорбарите около Орлов мост и по-конкретно до Сантоса (градинката пред Райфайзенбанк.)

Самата история:

Въведение:

в което се разбира защо Коста нарушава дисциплината. Причината разбира се е в Любомир. Той мрази чорбарите, а Коста е единствения чорбар в класа. (Останалите се интересуват само от мачовете в Англия и Испания. Дори и момичетата се правят, че разбират от футбол, но само когато става дума за ШЛ или Кр. Роналдо.)

Заради тоталната скука в даскало и доста по-едрите си габарити, Куфарата непрекъснато тормози чорбарчето. Напр. вади марля и шишенце етър и му обяснява как някой ден ще го хване след даскало, ще го упои, ще го закара в тату студиото на един познат и накрая Коста ще се събуди с Левски на сърцето (старата емблема с лаврови клонки отстрани) и с едно „Аз мразя ЦС*КА” на целия гръб; Или сяда точно зад Коста, хваща му ръката и започва да я извива докато чорбарчето не каже Само Левски или не изпее някоя песен в същия тон.(с другата ръка снима с телефона).

Даскалите обаче не се интересуват от детайлите. Те виждат само как Коста и Любомир се въртят и все се обясняват за нещо, така че винаги минусите, черните точки, забележките, двойките или там каквото следва да се даде се дават и на двамата, дори са по-строги към Коста, защото протестира повече.

Седмицата преди мача:

В понеделник Любо идва надъхан заради Левски – Черно море. С такава игра няма как да не бият чорбарите в събота. Определено са във форма. Никой в класа обаче не е гледал мача на Левски. Любо се ядосва и през целия час драска келтски кръстове по чина (и LSFC по чантата на Коста, разбира се).

Във вторник на една спирка в Студентски, с още няколко пича от South Division причакват чорбари, които да се връщат от волейболния мач нa ЦСКА. В крайна сметка не се появява никой, а и на тях самите им става студено и скоро си хващат 94 за към центъра.

В сряда класната ги хваща да чистят чиновете заради келтските кръстове.

В четвъртък вечерта отива в градинката на Райфайзен и внася необходимите корекции в графита на трафопоста, така че с разкривени главни букви вече пише „Ние сме ЦСКА, ние сме боклуци”. Идеята му е да мине преди мача и да снима чорбарите как грухтят на фона на самопризнанието.

Ще излезе жесток аватар.

В петък идва с новата си ултрас фланелка – отпред отборът на Левски от 42-а, строени за поздрав към фюрера, а отзад – „Сини завинаги” в готик и отдолу знака на фонд ”Сектор Б”. Преди да се чупи от последните два часа, не пропуска да заплаши чорбарчето, че ако го види на мача, направо нема да му се верва.

В събота върви по Иван Асен без шалче и други отличителни белези и без въобще да подозира, че брат му на чорбарчето е решил да го води за първи път на мач и че в същия този момент двамата въртят една двуцевка в Сантоса, а Коста обяснява как има едно говедо в класа му и как някой ден ще го хване и нема да му се верва (разбира се, пред приятелите на брат му го е срам да разкаже всичко).

Финал:

Любо стига до Сантоса и застава пред трафопоста с включена камера. Пълно е с чорбари и снимката ще стане чук. Точно в този момент обаче вижда Коста.

Край1:
Коста посочва говедото, което своевременно бива набито. ЦСКА също бие.

Край2:
Коста посочва говедото, което пак толкова своевременно бива набито. Бие обаче Левски (за да има баланс, а и може да се изкара като саможертва).

Край3:
Любо веднага тръгва да бяга нагоре по Иван Асен, някакси успява да се измъкне, а после в даскало си го връща тъпкано на чорбарчето.

Край4: /който най-добре се връзва за сега, въпреки че е малко измислен/
Коста много добре вижда Куфарата и още по-добре знае какво може да направи, дори за миг си го прекарва в главата и му става адски сладко. Любо също знае какво може да направи Коста, представя си го и адреналинът веднага го удря в краката. Въпреки това преглъща и тръгва към него, двамата се поздравят и дори си казват нещо за даскало и домашни. След което не се случва нищо, освен че двамата се разминават, а Любо разбира, че чорбарчето всъщност е пич.

(Послепис: Мачът завършва наравно, а в понеделник казва евалата на чорбарчето и повече никога не го нарича така, двамата отиват във „В” на следващия мач на националите, а джанките в двора на даскалото разцъфват бели като за примирие, след което следва дълга бележка за вредите от пресоляването или една много дебела черта върху края на черновата.)

Първата публикация на текста е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай