Public Republic Art Studio

Eдин спектакъл, наречен “Град в бутилка”

7 април, 2012 от · Няма коментари

София Папазова

all

“Градът е дълъг, колкото най-дългата зима…”

В пиано бар “Social Club” в Столичната библиотека се състоя спектакълът „Град в бутилка“ – проект, в който четирима пловдивски автори говорят за градските пространства.

Чухме поезията на Станислава Станоева и Димитър Краев, и прозата на Елеонора Пенева и Ина Иванова.

Те споделиха усещането си за град и за градско. Творбите им построяват пъзела, който съставя всеки един град и неговите жители. В тях се говори за слънце и небе, за вятър и дъжд, за паваж и човешки бяг, за сезони и самотни дни.

“Градът е дълъг, колкото най-дългата зима…”. (Ст. Станоева) Едно неопределено измерение, в което живеем. Как минават дните в големия град? В преброени часове, седмици, сезони или в безвремие. Успяваме ли да изживяваме миговете си пълноценно? Трябва да сме живи, докато живеем.

“Аз лъжа много истински, като лятото, като всички сезони, които си тръгват…”. (Ст. Станоева)
“Самотата има дъх на жена и на есен…”. (Д. Краев)
Какво по-тъжно, меланхолично и самотно има от есента, когато всичко се спотайва и се готви за зимата. Градът потъва в златисти багри. Жените губят летния загар и обгръщат телата си с по-топли дрехи. Редуват се слънце, вятър и дъжд. Вдъхновение и поезия.

dimitar

“И това ще мине…”. (И. Иванова)
Казват, че всичко отминава. И доброто и лошото. След деня идва нощ и след нощта отново ден. Светлината и тъмнината са едно неразделно цяло.

“Не виждаш ли как душите ни как куцат и не искат да се опрат една на друга?”. (Д. Краев)
Всички търсим взаимност, подкрепа и топлина. Но много често срещаме близка душа, на която въпреки химията не успяваме да се доверим. Свиваме се и ни е страх да не ни наранят отново.

“Когато бракът свърши, няма място за носталгия, има облекчение.”. (И. Иванова)
Казваме си: “връстник съм на самотата…”. (Д. Краев)
Живеем в егоизъм и самотност.

ina

“Всички цифри се срещат в кус-куса…”. (И. Иванова) – цифри, с които броим извървените стъпки, метри, улици. Броим сградите, покрай които преминаваме, дърветата, магазините. Преброяваме колите по платното, хората по тротоарите, стълбовете с уличното осветление.

Всяко едно от тези неща има визия и характер, който гради облика но градското пространство, което ни обгръща. Някой от нас ще седне за почивка в уютно кафене и ще му се прииска “…да пусне в чая резенче луна…”. (Д. Краев).

“Дъхваш по стъклото и рисуваш с пръст, после картинката бавно изчезва…”. (И. Иванова)
Това петно от пара дали ще стигне на един художник да изрисува градския пейзаж? Да вложи цялата си енергия в едно изображение, което изчезва просто за миг.

“Не е вярно, че само на художниците им е нужна светлина…”. (И. Иванова)
Светлината дава живот и сила. Тя е смисълът, защото няма физична величина, която да измерва тъмнината. Тъмнината е просто липса на светлина.

“Как гали само! Така галят целувките от Бога!”. (Е. Пенева)
Нещо ни вика да се покажем навън, да се огледаме наоколо, да си кажем: “Ето вече пораснах и стигнах небето!”. (Е. Пенева)
“Аз сега излизам, за да ме впримчи свободата…”. (Ст. Станоева)
Излизаме от дома и се потапяме в един град. Град в бутилка.

Снимки: Бистра Дойчинова

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай