Public Republic Art Studio

Няма такъв писател

5 април, 2012 от · Няма коментари

Ангел Г. Ангелов

Има, има, казва се Людмил Станев и продължава да пише една книга, която я няма. Тя така се и казва – “НЯМА ТАКАВА КНИГА и други разкази”. Д-р Людмил Станев отдавна пише странните си книги, но те не са свързани с медицината, а са си художествени текстове с трудноопределима жанрова принадлежност…

korica_Ludmil

Която ги прави неповторими, остроумни, забавни, дълбоки, цветни, впечатляващи, на места трудносмилаеми, мъдри, откровени, неочаквани, лаконични, съградени от вещество с висока концентрация на всякакви знания. И със скрити цитати от многобройните книги, прочетени от автора.

Още с първата страница на първата книга поместена в този том („Няма такава книга и други разкази”) Л. Станев ни захвърля в гъстите води на несрещани светове – ендорелативизма* и ендорелативистите.

Но не си мисли, уважаеми читателю, че този писател е решил да ти поднесе научен труд, с който да упои твоите рецептори, настроени предварително да попият някакво художество, сътворено чрез разни видове слова. Не, просто започва безкрайната литературна игра, която остроумният, закачлив чичо Доктор беззлобно, с усмивка заиграва със своите любопитни читатели.

По време на играта ще разберем, че „В началото бе словото”, ще попаднем сред някакви „Фантасмагории”, ще чуем „Изповед на една малка нощна масичка” ще попаднем на „Тайната вечеря”, ще прочетем един „Необяснимо странен разказ” или пък ще се запознаем със „Световните открития”.

В края на тази първа от петте книги съставили този том авторът отправя едно „Обръщение към хората от планетата Земя”, в което им казва, че ги обича. И ги успокоява, че няма да повдига Земята дори и да има достатъчно дълъг (и здрав!) лост и съответната опорна точка.

Това изявление, разбира се, успокоява земляните и те усмихнато могат да си се занимават със своето „Упражнение по революция” вече във втората книга от тома, която този приятен автор, кой знае защо, е нарекъл „НЕПРИЯТНИЯТ ТАТАРИН”.

Та в тази втора книга играта продължава и на читателя все повече му се завива свят, а татаринът е неприятен защото, може би, е „успял да се натъпче с чесън”.

Та и в тази втора книга авторът не забравя, че „За да живееш в действителността и да я понасяш, трябва постоянно да си представяш нещо измислено и недействително”, както казва писателят Андрей Платонов, твърде харесван от Людмил Станев…

Четирите хиляди сто тридесет и пет думи, с които свършва тази втора книга от томчето, най-вероятно ни казват „…че да се говори е по-трудно, отколкото да се мълчи…”

Но авторът не млъква, макар че да се мълчи е по-лесно. И през 1998 година, почти десет години след избухването на Свободата, се появява „НЕНАКЪРНИМО”, една книга, в която авторът заявява, че не е писател. А читателят се чуди какъв е тогава този човек, след като и лекар вече не иска да бъде.

И на това място се досещаме, че той иска, най-вероятно, дискретно да ни пошепне, че „Смъртта е вредна”, и, може би, да ни информира, че животът е вреден за здравето.

От тази трета книга, включена в елегантното томче става ясно, че д-р Станев „най-много мрази простаците.” Иначе казано мрази по-голямата част от човечеството. Но не злобно, няма никакво намерение да ги убива, нито да ги изпраща в газови камери.

Може би се надява да ампутира част от простащината им, като за целта използва анестезия, която той хитроумно нарича „Четенето като опияняващо удоволствие”.

Пак в тази трета книга той е спретнал и „Библиотека за ученика” все със същата цел – облагородяване и по възможност изкореняване на простащината във всичките й разновидности. Трудна задача.

Захванал се е дори с „Тайни изследвания върху тайните служби” като се е надявал, че те ще му помогнат да осъществи тази благородна мисия. Но не след дълго се е убедил, че „…и те като глистите са скрити за окото и обитават обществения организъм. На светло може да ги изкара само сериозно разстройство в обществото.”

Вече в четвъртата книга, влязла в този том, която авторът е озаглавил „ПО-МАЛКО” се срещаме с „Кратка автобиография”, в която авторът със срам и покаяние признава, че е оставил надпис с блажна боя върху стената на своята гимназия със следното съдържание: „Учителят по математика е лайно”…

Нищо лично няма в това изявление, разбира се, просто бъдещият писател е обнародвал някакъв всеизвестен (според него!) факт, породен, може би, от наскоро получената двойка по математика от автора на стенното творчество… В тази книга читателят ще се натъкне и на „Думи за Шекспир” където на цели 9 (девет) страници е представено творчеството на този „човек с неуточнена самоличност”.

Разбира се, Людмил Станев не забравя да ни напомни, че е хубаво да четем този текст „внимателно и задължително в присъствието на чувство за хумор.” Прочие цялото томче трябва да се чете по този плодотворен начин. Не че текстовете са някакво хумористично четиво, не, не, друг е жанрът, в който твори Людмил Станев.

Трудно е да му се намери име, но пък може да се опита. Например литературно-критическо описание на земния живот, през погледа на различни видове homo sapiens-и**. Или компилативно-позитивно-мисловно-поучителна усмихната проза !!! От която често на читателя му става тъжно…

Но читателят е за това – да бъде натъжаван, разсмиван, поучаван, образован дори от писателя. В този смисъл писателят Людмил Станев, макар и той самият да твърди, че няма такъв писател, си е свършил добре работата.

Това си личи и в петата, последна книга от това томче. Тя носи едно странно име – ПРИЯТЕЛИ МОИ. Сигурно това не е случайно защото се усеща едно неафиширано, леко натъжено уважение към адресатите (които той за удобство нарича приятели!?) на писателювите послания.

Помъдрелият взор на автора е насочен към съдбовни случки в земния живот. Съзира се непоказана болка от многобройните прояви на човешка глупост, жестокост, злоба, както и проявленията на всеобща и неизкоренима жажда за власт.

Може би и затова в тази книга са поместени знакови писма – „Писмо от Ленин до Сталин”, „Писмо от Юнг до Фройд”, а така също и едно есе, което авторът е озаглавил „Кратко есе за мълчанието”. От него струи мъдрост и смирение. Поднесени пак така, по Людмил Станевски… В тази пета книга са поместени още шестнайсет искрящи текста, които излъчват мъдро-присмехулната светлина, която пулсира в целия том.

Не е възможно да не бъде споменато и оформлението, както и цялостното полиграфическо изпипване на тази книга. Петър Желев е сътворил един оригинален и елегантен облик на томчето, а варненското издателство АТЕЛИЕ’89, както винаги е „произвело” книга, за която без преувеличение може да се каже, че е произведение на изкуството…

_______

*ендорелатевизъм – вътрешна относителност (бел. Л. Ст.)
**homo sapiens – мислещ човек (лат.)

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай