Public Republic Art Studio

Брегът на театъра

7 април, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Жасмина Тачева с Майя Праматарова

Mayia Pramatarova - Vladimir Gusev
Снимка: Владимир Гусев

Кога и как се зароди у Вас интересът към театъра?

Още като ученичка тичах след часовете на театър, но се насочих професионално към театъра в Ленинградския университет, когато сред свободноизбираемите предмети ни предложиха курс по драматургия. Написах първата си курсова работа за „Дните на Турбини“ на Булгаков.

Имаше само едно томче в читалнята с неговите пиеси, както, впрочем, и с пиесите на Вампилов. Тази година се върнах отново към тези големи майстори, вече като преводач. В края на март в Народния театър излезе постановката на Юрий Бутусов на „Лов на диви патици“ на Александър Вампилов.

Kill This Woman!
Снимка: Kill This Woman! Toronto, Dec 13.2009 A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

След близо двайсет и пет години преминавате от писане на критически текстове и книги за театър към пиеси. Как според Вас се е осъществил този преход и защо сега?

Струва ми се, че в различните фази на живота човек има различни доминанти. Като млад критик, трябваше да се уча да се изразявам кратко, защото повечето издания имаха изискване за отзиви от 30 реда и 60 знака. Повечко страници даваха само за интервюта. В един момент започнах активно да превеждам, да преподавам. Когато следваш някаква своя вътрешна логика, тя те води най-добре и за мен е съществено, че независимо каква е вълната – брегът е театърът.

Kill This Woman
Снимка: Rehearsal of “Kill This Woman!” A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Какво отличава критика от драматурга и по какво си приличат?

Думите са едни и същи и, когато критикът пише есеистично, текстове му имат и художествена, а не само аналитична стойност. За критика е важно да филтрира процесите в изкуството, ако перефразирам Умберто Еко, да ги вплита в мрежата на времето и пространството. Критикът често е и редактор.

Почти десет години през 90-те издавахме с група приятели алманаха за изкуство Et cetera, в който представяхме изключителни персони на изкуството като Вера Недкова, Гия Канчели, Еймунтас Некрошюс, Ема Томпсън, Йосиф Бродски, Райна Кабаиванска и мн. др.

Don't Take the Bridge
Снимка: Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Преди броени дни в Ню Йорк бе представeнa третата ви пиеса – „Не минавай по моста“ (“Don’t Take the Bridge”). Тя се състоя буквално в навечерието на Международния ден на театъра. Какви са впечатленията Ви от събитието?

Това бе интересен процес на много нива. Първоначално мислихме за класически прочит на пиесата, но режисьорът Ставри Карамфилов направи кастинг и, когато срещна актьорите с текста, той предприе екперимент. Разпредели по двама артисти за всяка роля и пиеса за три персонажа и папагал се представя от 7 актьори.

Albena Kervanbashieva, Tony Naumovski, Jo Jo Hristova, Vanina Kondova, Evgenia Radilova, Sergey Nagorny
Снимка: Albena Kervanbashieva, Tony Naumovski, Jo Jo Hristova, Vanina Kondova, Evgenia Radilova, Sergey Nagorny Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Всеки от тях, едновременно играе себе си и персонажа, разкривайки различни страни и характеристики на зададения по драматургия образ. Така нарастна абсурдът, заложен имплицитно в текста и той прозвуча иронично и едновременно се насити с много съдържания. Няма по-голям подарък за драматурга от възможността да види текста си, изговорен, усетен, почувстван от толкова добри артисти.

Hristina Hristova, Evgenia Radilova
Снимка: Hristina Hristova, Evgenia Radilova Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Възпитаници на европейски и американски театрални школи, те се оказаха точните тълкуватели на образите на пиесата, в която идеосинкрезиите на времето се разкриват по „непоносимо лек“ начин.

Jo Jo Hristova, Tony Naumovski, Vanina Kondova
Снимка: Jo Jo Hristova, Tony Naumovski, Vanina Kondova” Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Какви бяха коментарите на зрителите и въпросите след края на представянето?

Голямо беше любопитството към режисьорското решение на Ставри Карамфилов, който раздвои персонажите. Интерес предизвика заложеният в текста ритуал, според който една от героините извършва ежедневно — съвсем по Пруст, тя пече курабийки мадленки, като се опитва чрез аромата им да задържа аромата на миналото.

Jo Jo Hristova, Vanina Kondova, Tony Naumovski
Снимка: Jo Jo Hristova, Vanina Kondova, Tony Naumovski” Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

В глобалното ни време всеки отнякъде идва или се е запътил нанякъде, пришпорван от технологиите. Няма намерени рецепти за живеене в това ускорение, а болките от измените и любовта са същите, както и преди, когато са бързали бавно, и те са маркерите в текста.

Tony Naumovski, Vanina Kondova
Снимка: Tony Naumovski, Vanina Kondova” Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Театроведът, проф. Виолета Дечева, определя „Не минавай по моста“ като смислово продължение на предишните ви две пиеси – „Убийте тази жена!“ и „Револверът“. Забелязва във всички тях темата за транс-фера – за преминаването на граници, вътрешни и външни; за човешкото общуване – вътре в себе си и със света наоколо. Като човек, преминал толкова културни, общностни и езикови граници, как бихте коментирали тази тема в живота на съвременните хора? От какво най-много се страхува човекът според Вас и на какво се надява?

Albena Kervanbashieva
Снимка: Albena Kervanbashieva Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Страховете дремят постоянно в нас: външни и вътрешни те ни разяждат като киселина. Светът днес е единен и крайно непредвидим. Баба ми Мария е видяла морето за първи път, когато е била вече майка на три деца, а днешните деца преди да проговорят влизат в мрежата и сърфират по света. И оттам идва усещането, че всичко е на една ръка разстояние.

Evgenia Radilova, Sergey Nagorny
Снимка: Evgenia Radilova, Sergey Nagorny Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

В „Не минавай по моста“ една любовна история се разпада не защото героите не се обичат, а защото той, момче, което никога не напускало Манхатън, не иска да влезе в матрицата на успешния живот. Като няма идея за бъдещето си, той се държи за миналото и е привързан силно към леля си, с нейните мадленки и театрални истории.

Jo Jo Hristova, Tony Naumovski, Albena Kervanbashieva, Evgenia Radilova
Снимка: Jo Jo Hristova, Tony Naumovski, Albena Kervanbashieva, Evgenia Radilova” Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Момичето, неговата любима, е дошла от краища далечни в Ню Йорк и тя си мисли, че знае истинската рецептата за добър живот, но именно тя днес не работи. Всеки от тях има своите сенчести страни и Ставри Карамфилов ги търси като строи вътрешни двойници, нещо като сянката и тялото, според неговия израз.

Sergey Nagorny
Снимка: Sergey Nagorny Don’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Драматургичната ви и режисьорска работа включва широко съчетание на класическите прийоми в театралната игра с най-нови мултимедийни технологии. Какво се постига чрез встъпването на тази интерактивност на сцената? Какво е по-различното във възприемането на зрителя?

Спектаклите на onewaytheater.us разработват методи на взаимодействие на артиста с интерактивната мултимедия и това за мен е изключително преживяване, защото работим съвместно с Владимир Гусев, за когото няма граници в тази територия.

Мултимедията в театъра е като всички останали средства — звук, осветление, но сравнително неотдавна навлезе активно в театъра и оттам идва увлечението по нея. Идеален пример за оптималното й използване са постановките на Роберт Лепаж (Robert Lepage). Снощи гледах в Бостън неговия спектакъл „Проектът Андерсен“ (“The Andersen Project”) и ме завладя простотата и съвършенството, с което артистът Ив Жак (Yves Jacques) и технологията се съединяват, за да разкажат една история.

Jo Jo Hristova
Снимка: Jo Jo HristovaDon’t Take the Bridge by Mayia Pramatarova. Staged reading. Director Stavri Karamfilov. Photocredit: Anya Roz

Предишните Ви две пиеси бяха включени в списъка за номинации на годишните театрални награди „А‘Аскеер“. Ще можем ли да видим там и „Не минавай по моста“?

Не, не мисля, защото този път представихме новия ми текст по различен начин и е сравнително късно, за да се участва в този конкурс.

Revolverat
Снимка: The Revolver. Poster front. A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us

Какво предстои на „Не минавай по моста“? Къде и кога ще се състоят следващи представления?

Надявам се през есента. Сега обмисляме как да осъществим серия от представления в Ню Йорк.

Като специалист с поглед върху театралното дело в Америка, Европа и Русия какво бихте казали за състоянието на театъра на тези територии? Оптимист ли сте за развитието му?

Revolverat
Снимка: The Revolver. Poster back. A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us

Америка, Русия и Европа са три различни театрални територии, които са колкото близки, толкова и далечни. В Русия театърът е все още толерирано от държавата пространство, то е зона за избрани, особено ако работиш в московска или петербургска трупа с режисьори като Римас Туминас или Юрий Бутусов. Ако нещо се е променило, то е голямата разлика между добрите представления и лошите, ножицата стана голяма и на най-театралната улица Тверская има „мъртви театри“.

В Европа, която също не може да се подведе под общ знаменател, най-доброто е видимо на примера на Берлин. Това е град, в който се инвестира много в култура и театър, там са ясно очертани стратегиите и програмите на театрите, които имат свой облик и своя публика. Театърът там участва в диспута за пътя на обществото в сингуларния свят?

The Revolver rehearsals
Снимка: “The Revolver” rehearsals” A play by Mayia Pramatarova. Ivan Angelov & Gina DiDonato. December 15 2010 Rehearsal of “The Revolver” by onewaytheater.us
Photographer: Michael Gusev

Америка е трета и нееднородна театрална територия: тук има места, където думата театър се свързва само със здание, докато в Ню Йорк има улици, на които може да се гледа по едно и също време няколко вида театър. В Ню Йорк нещата се случват тук и сега и са великолепни, особено когато свързват европейския и американския опит, както е в постановките на Робърт Уилсън, да речем.

Актьорите в „Не минавай по моста“ са хора, получили образование в Европа и продължили да учат тук в школи като „Актърс Студио“ на Лий Страсбърг, Американската Академия за драматично изкуство, школата на Атлантик Тиатър и др. Те съчетават вътрешна и външна пластичност, целеустременост и дарба, все предпоставки за добър театър.

The Revolver rehearsals
Снимка: “The Revolver” rehearsals” A play by Mayia Pramatarova. Ivan Angelov & Gina DiDonato. December 15 2010 Rehearsal of “The Revolver” by onewaytheater.us
Photographer: Michael Gusev

Бих искала да ги изброя, защото те повечето не се познаваха преди да започнем, а вече са истинска трупа: Албена Керванбашиева, Евгения Радилова, Ванина Кондова, Жожо Христова, Христина Христова, Тони Наумовски и Сергей Нагорни. Важен елемент на действието е музиката на Георги Арнаудов, която режисьорът Ставри Карамфилов превърна в персонаж заедно с мултимедията на Владимир Гусев.

Що се касае до оптимизма, да, оптимист съм, и по природа, а и защото днес живото изкуство започва да става все по-необходимо на изморените от технологии и опосредствано общуване хора.

The Revolver rehearsals
Снимка: “The Revolver” rehearsals” A play by Mayia Pramatarova. Ivan Angelov & Gina DiDonato. December 15 2010 Rehearsal of “The Revolver” by onewaytheater.us
Photographer: Michael Gusev

Кои черти на работата ви, почерпила от европейската и руска драма, са най-непознати и интригуващи за американските зрители?

Aмериканските зрители са едни на 4та улица, където е театър „Ла Мама“ и още три театъра в много малък периметър, и други в театрите около Таймз скуер. Ако въобще може да се обобщава, то масовият зрител предпочита да стъпи върху някаква история, да види някакво развитие за персонажа, но същевременно такова огромно любопитство към експеримента, каквото има в Ню Йорк, рядко може да се срещне.

Голямо е желанието да се проникне в спецификата на един или друг сценичен изказ и да се пробва нещо ново, пък било дори да се прави театър, в който част от трупата е на единия бряг на Атлантическия океан, а другата — от страната на Тихия океан.

The Revolver
Снимка: “The Revolver” rehearsals” Premiere of “The Revolver” by onewaytheater.us. December 18, 2010. Gina DiDonato as Woman. Ivan Angelov as Man. onewaytheater.us/ Michael Gusev

Няма невъзможни неща, ако ние сами не слагаме забрани в ума си и затова част от нашия експеримент на представянето на „Не минавай по моста“ бе да покажем премиерата он лайн в реално време. Зарадва ме много оценката на журналист от Дарик радио, попаднал случайно на нашето он лайн представяне, той бил възхитен, че от София гледа театрално събитие на живо в Ню Йорк.

Що се касае до моите текстове, аз нямам един отговор. Може би е интересен заложеният в тях парадокс, раличните гледни точки, абсурдните ситуации, които персонажите сами формират. В моите пиеси живот и изкуство са силно преплетени и с аргументите на едното се решават казусите на другото и това е построено последователно, на принципа на скачените съдове.

The Revolver
Снимка: “The Revolver” in New York CityFeb. 25 2011. Performance of The Revolver by onewaytheater.us at the Bulgarian Consulate General in Manhattan, New York. Feb. 25 2011.
Photo credit STANISLAVA GEORGIEVA

Театърът, текстове постановките накъде вървят – към универсализиране ли се придвижват, или напротив – националните особености на драматурга, актьорите и режисьорите изпъкват все повече?

Не мисля че националните особенности, сами по себе си, са интересни, ако нямат допирни точки с общочовешки проблеми и въпроси. Иначе става дума за локални търсения. Наскоро гледах представление, построено върху лични спомени на емигранти от последните две десетилетия на миналия век, дошли от Русия в Америка.

Rehearsal of Kill This Woman
Снимка: Rehearsal of “Kill This Woman!” A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Сцените, в които спомените носеха прекалено конкретни краски от социалистическото минало, звучаха на нивото на анкдота, а там където емиграцията се третираше като нещо, което днес наново се предефинира, спектакълът ставаше истински.

Фактът, че живеете далеч от родината си, влияе ли по някакъв начин на стила, идеите, вдъхновението Ви?

За мен родината е езикът, следвам в този смисъл Бродски. На практика, никога не съм прекъсвала връзката си с градовете и театрите, в които работих допреди десетина години, като правя преводи, срещам колегите тук и у нас…

Kill This Woman
Снимка: Kill This Woman! Toronto, Dec 13.2009 A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Един от актьорите в екипа на „Не минавай по моста“, Сергей Нагорни е от руско потекло, но е роден в Ню Йорк.По време на репетициите, той започна да разбира малко български, макар че колегите му говориха с него най-вече на английски, какъвто е езикът на представлението.

Той е човек, който се обогатява от новите култури без да губи старите и това е естествен път, ако не подхождаме предубедено. А текстовете ми, имат свой живот. Те досега са представяни в 5 държави на 4 езика и се надявам да се поставят и на някоя българска сцена.

Rehearsal of Kill This Woman
Снимка: Rehearsal of “Kill This Woman!” A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Откъде намирате най-голяма подкрепа за проектите си?

От хората, които ми се доверяват, и на които аз имам доверие, от съвместните ни енергии. Екипът на „Не минавай по моста“ събра много талантливи хора, а талантът е велика сила даже в прагматични времена като нашите.

Kill This Woman
Снимка: Kill This Woman! Toronto, Dec 13.2009 A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Какво предстои?

Заминавам след няколко дни за Москва и София. В Москва ми предстои да гледам спектаклите на един от най-големите руски театрални фестивали „Златна Маска“ и да обсъдим с директора на Международния център „Мейерхолд“ нов театрален проект. В София с голямо нетърпение очаквам да гледам „Лов на диви патици“ на Народния театър в постановка на Юрий Бутусов. Ще се срещна с много приятели и близки на Великден!

Rehearsal of Kill This Woman
Снимка: Rehearsal of “Kill This Woman!” A play by Mayia Pramatarova, produced by onewaytheater.us; Photo Credit: Katerina Lyadova

Преди десет години в Народния театър репетирахме до много късно „Дванайста нощ“ на Шекспир. Малко преди полунощ, режисьорът Роберт Стуруа прекъсна репетицията. Беше нощта на Великден, ние направихме ритуала направо на сцената и когато се прибирах към къщи се чувствах толкова пречистена, колкото и хората, които се връщаха от храма.

28 март, 2012
Ню Йорк

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Около света · Сцена

Етикети: , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай