Public Republic Art Studio

За общуването

6 април, 2012 от · Няма коментари

Росица Йотковска

Za obshtuvaneto
Снимка: lostintheredwoods

Ако налагаш монолог, не очаквай диалог.
Ако подценяваш чуждото мнение, не се чуди, че не споделят твоето.
Ако всеки път отказваш помощ, не се учудвай, че нямаш подкрепа.
Ако не проявяваш доверие, не обвинявай в липса на смелост.
Ако не приемаш подаръци, не се засягай, че не ги получаваш.
Ако не допускаш хората до себе си, не се учудвай, че не те смятат за приятел.
Ако не цениш разтворените обятия, не се изненадвай, че ти обръщат гръб.

Ако не си изяснил правилата, не очаквай да ги спазват.
Ако не си заявил исканията си, не се сърди, че не ги изпълняват.
Ако непрекъснато отхвърляш чуждите идеи, не се изненадвай от липсата на заинтересованост.
Ако игнорираш чуждите усилия, не се учудвай, че няма инициатива.
Ако омаловажаваш чуждите резултати, не обвинявай в липса на продуктивност.
Ако налагаш разединение в един екип, не се учудвай, че няма сътрудничество.
Ако не проявяваш разбиране, не очаквай лоялност.

Ако се страхуваш от свободата, не се сърди, че не ти я предоставят.
Ако не предоставяш свобода, не се оплаквай, че воюват с теб.
Ако поставяш в отбранителна позиция, не се учудвай, че не воюват в твое име.

Не критиката развива, а подкрепата и показаният път.

§§§

Тези “правила” имат за цел постигане на пълноценно общуване,
плодотворно сътрудничество,
вътрешно разгръщане.

Човек, разбира се, може да пристъпва към общуването и с други цели:
- да наложи себе си, покаже способностите си или опияни от силата си; (1)
- да тества човека срещу себе си и провери докъде са границите му; (2)
- а може да предприеме общуването и с цел да извади от някого нещо неизявено, да събуди у него сили за нещо неосъществено, да го провокира за нещо красиво. (3)

В първия случай избираме резултатите от нашите действия винаги да разочароват очакванията ни, защото няма начин да наложим себе си, да оценят способностите ни и да се почувстваме окрилени от своите сила, ум и обиграност, когато вършим нещо в ущърб на другите или когато побеждаваме не заради собствените качества, а защото сме обезсмислили усилията на другите да се борят рамо до рамо с нас.

Във втория случай ние учим – осъзнаваме факти, опознаваме процеси и причинно-следствени връзки, установяваме нашите и чужди граници – учим за себе си и за другия (и учим и себе си, и другия) – но проверката е преди всичко констатация, и като такава не може да отиде по-далеч от „животът е такъв и хората са такива, каквито са“.

В третия случай творим.
Човек трябва да е преминал през познанието (2), за да може да предприеме трансформацията (3), и това, което отличава онзи, който върши велики дела заради превъзходство и овации (1) от този, който твори, за да разгръща (3), е вътрешното удовлетворение.

Разгръщането на първия винаги спира в момента, в който другите започват да се разгръщат, а за втория едва започва, когато другите разперят криле.

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Tворчество · Графити

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай