Public Republic Art Studio

Из “Добавено лято”

1 април, 2012 от · Няма коментари

Евгени Черепов

Dobaveno liato
Снимка: Sylviane Moss

Лъчезар стоеше в коридора и гледаше през отворения прозорец. Влакът тракаше. Наближаваше гара Подуяне и машинистът не ускоряваше. Сивите фасади на производствени сгради и халета дефилираха, закичени с яркоцветните си рекламни табели.

Интересно му беше всичко по пътя. Сгради, дървета, храсти. Продавач подвикваше над пара от горещи гевреци. Чаши кафе димяха върху предните капаци на спрели таксита. Изхвърлени стари списания опитваха, летейки, да избягат от ненужността си. Всичко го очакваше.

Нарочно си взе билет за пътнически влак, а не за бърз или експрес. Искаше повече време за гледане. Бе изпратил почти всичкия си багаж по куриер директно в Стара Загора, където да го съхраняват до поискване. Ръчна чанта с летни дрехи и други дребни неща – само това бе взел със себе си на това импровизирано пътешествие.

В таксито от летището до Централна гара усети в себе си тази живо бликнала потребност да попътува из страната, преди да се завърне у дома. И без това не го чакаше никой. Можеше да си позволи малко безделие, моментно отпускане сред роден въздух, контролирано приключение, което на порции да убива и възражда в поносим вид така дълго таената носталгия. За пръв път от десет години се усмихна в България.

До мига, в който се наведе към гишето на гарата, не знаеше името на кой град ще произнесе. Нямаше търпение да види Стара Загора, но искаше да забави удоволствието и още да предвкусва гледките от родния град. Чу се да казва „До Костенец”. Град, който бе посетил само веднъж – още като дете придружи майка си при лечението й в местния санаториум.

Влакът прибра чакащите на гара Подуяне и потегли по-смело. Периодичното потракване се учести, спря за момент на гара Искър, после свободно ускори. Пътуването започна.

Чувстваше се странно. Мирисът на олющена носталгия, затворена в този вагон, му дойде неочаквано. Последно се бе возил на български влак преди десет години като студент. Редовно пътуваше между Стара Загора и София с намаление. Мирисът на вагоните не се бе променил оттогава. Може би ако бе избрал бърз или експрес, щеше да попадне в по-прилична обстановка.

Купетата тук бяха едновременно мазни и изтъркани. Миризмата на пот и метал му напомни защо някога избягваше пътуването през горещите летни дни. Избираше нощните влакове, в които дремеше или се озърташе из купетата за разговор с хубаво момиче.

Едър мъж в тъмен костюм пушеше в другия край на коридора. Беше горещо и Лъчезар искрено го съжали за избора му на облекло. Струйки дим обикаляха лицето на костюмирания мъж и хукваха навън през прозореца.

Влакът излезе от покрайнините на София. Първите зелени пейзажи зашариха покрай железния път. Лъчезар се облегна на отворения прозорец, загледа се усмихнат навън и остави течението да си играе с косата му. Първоначалното въодушевление от решението да пътешества още го държеше. Малка, тиха еуфория, която не му попречи да види, че още един мъж в тъмен костюм и с обвито в цигарен дим лице се присъедини към първия и започнаха тих разговор.

Лъчезар продължаваше да гледа навън. Чувстваше се особено. Като в живот, паралелен на реалния, но още по-истински. С вглеждането навън оставаш сам. Няма нужда да бързаш, да полагаш усилия, да се стремиш. Влакът те носи със скорост, която не зависи от теб. Просто се отпускаш и се примиряваш. Изолираш се от ежедневието, стигаш до себе си.

Осъзнаваш задъхването на живота, който може би не е твой. Тих преврат на подтискани емоции, които в този момент са съзрели възможността да поживеят. Учудваш се, че ежедневно пренебрегваш кой си. Не помниш кога последно си бил дете, кога си се радвал, просто защото следобедът е слънчев, откога в снега виждаш проблем, а не приказка. Обещаваш си да се върнеш към това. Обещаваш си да бъдеш онзи, който навремето мечтаеше. И се отпускаш на прозореца, оставяш се на този шарен и красив филм.

Dobaveno liato

За книгата:

След десет години в чужбина главният герой Лъчезар Веселинов се завръща в България. Странна амнезия е покрила спомените му. На летището в София решава да тръгне на импровизирано пътешествие из страната, преди да се прибере в родния град.

Зареждат се любопитни, но и странни случки по пътя. С влак, пеш или на стоп, пътуването го води по познати и непознати места, където среща познати и непознати хора. Дали на най-високия връх на Балканите или по Черноморието, дали на почерпка за новородено в анонимно село или нощуващ в изоставена къща в Родопите, Лъчезар се радва на контролираното приключение, засипващо дълго таената носталгия.

Паралелно с това, странната му амнезия частично се пропуква, откъслечни спомени се завръщат един по един, рисувайки картина на щастливо детство в родния квартал.

Въодушевлението от пътуването из България и от възвръщащата му се памет е помрачено от появявата на мистериозни мъже в тъмни костюми, които го следят из цялата страна. Мистериозен мъж в тъмен костюм наднича и от детските му спомени.

За негова радост тайнствените костюмари изчезват, когато пристига в родния град. Това му позволява да изживее най-щастливите си дни в стария квартал, в стария апартамент, със старите спомени и нова любов. Странните случки не спират и там, правейки родния му квартал твърде любопитно място за живеене. Място, където той се е чувствал и се чувства най-щастлив.

Място, където мъжете в тъмни костюми се появяват отново за една финална среща, която ще преобърне и преосмисли всичко случило се в романа.

Дебютният роман на Евгени Черепов е грабващо четиво, което завладява с лекотата на разказване, земната близост на персонажите и умело поддържаното напрежение в сюжета.
Ангел Игов

Добавено лято е увереният и решителен дебют на Евгени Черепов. Това е роман за пътя, но път, изминат от средата към началото. Чиста, свежа, написана с лекота, книгата ще ви припомни приключенията от детството и ще ви помогне да откажете цигарите.
Мария Донева

За автора:

Евгени Черепов е роден на 29.07.1981 г. в Стара Загора. Завършил е семестриално строително инженерство.

Публикувал е разкази в сп. “КапиталLight”, “Мъжът” и “LiterNet”, във в. “Литературен вестник”, “Литературен глас” и “Сега”, както и в литературния сайт “ЛитКлуб”. Номиниран е в раздел Проза на конкурса за дебютиращи автори (LiterNet, 2006). Учавства като стипендиант на семинарите на фондация „Елизабет Костова” „Добавено лято”, първия си роман.

Техническа информация:

Дата на издаване: март 2012
ISBN: 978-954-28-1080-3
Корична цена: 10.00 лв.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , , , , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай