Public Republic Art Studio

„Обикновени убийства“ – книга за уикенда

6 април, 2012 от · Няма коментари

Петя Хайнрих

Obiknoveni ubiistva

Георги Милев. Обикновени убийства. Изд. Пергамент Прес, С., 2011

Слънцето мощно започва да напича – значи идва сезонът за четене на книжки от по-леко естество. Понеделникът едва ли е най-подходящият ден да говоря за лениво излягане със забавно криминале в ръка, но пък в началото на седмицата човек може да се позамисли вече за четивото за идещия уикенд.

В такъв случай горещо препоръчвам “Обикновени убийства” на Георги Милев.

Това е сборник с разкази, които не могат да решат дали са повече криминални, повече забавни или дори риболовни. В тях се разхождат един смешен криминален инспектор, който, както си лови риба, така, между другото, разплита мрежата на заплетени престъпления, подкрепян от младия си колега – фин, печен, изучен и верен на Старшия до гроб.

В разказите има нещо мило старомодно, напомнящо ни на меките вечери на “Студио Х” през 80-те или, още по-назад във времето – на криминалните загадки на инспектор Стрезов.

Но нека да не оставаме с грешно впечатление – времето на разказите е тук и сега, а някои от героите в тях може и да се познаят, поне малко. Аз например познавам Поета. И един друг герой. Даже и самият криминален инспектор подозрително прилича на един приятел, но и това няма да издам. :)

Забелязва се, че съм пристрастна към тази книга. Не само защото това е книга на приятел. Тя просто е добра, с цялата непретенциозност на едно сполучливо забавно четиво.

Пък и донякъде съм и съучастник…

Всичко започна като една игра. С група пишещи приятели искахме да правим текстове по зададени думи. Имаше един куп спъващи правила, които да усложнят литературната задача. И не беше никак малка изненадата, когато при тези сурови литературни условия изскочиха живите образи на Инспектора и на Младшия.

Ей така, като на игра. Тази симпатична игривост се усеща в цялата книга – в стила, в лекотата, с която тече действието, в ненапрегнатата сериозност на диалози и ситуации, в описанието на гледките, във вътрешните монолози на инспектора, обхващащи шеговито големите теми кой съм аз и кълве ли.

Авторът си е играл с тази детска отдаденост, с която се открива света. Чрез текста си той сякаш се наслаждава и се любува на случки и ситуации, родени в играта; ситуации – уж измислени, но като извадени от истинския живот, малко премоделирани, смешно изкривени и поднесени през острото око на един ненапрегнат разказвач.

Понякога читателят има усещането, че детето спира по време на играта, поглежда извън текста, подсмихва се под мустак и някак така, между другото, подхвърля някоя и друга мъдрост за света и вселената през погледа на един криминален инспектор, малко простоватичък, но печен; обикновен, но джеймсбондовски на моменти; понякога грубоват, но сърдечен; строг, но сантиментален. Няма да сгрешите, ако си мислите и за двойката Шерлок Холмс и доктор Уотсън, ама в модерен контекст и на родна почва.

И риби, много риби!

Завършвам с цитат от “Обикновени убийства”: “Плувката потрепва, което, разбира се, е вълнуващо, но аз знам, че в момента шаранът само подушва стръвта”

Каквото и да означава това.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай