Public Republic Art Studio

Необязден кон си ти, любими, но…

2 април, 2012 от · 5 Коментара

Кремена Димитрова

Kremena Dimitrova
Снимка: Jeremiah John McBride

* * *

Необязден кон си ти, любими, но…

Бог е мой пастир…

Пролетни води си ти, но…

Той ме води през мъки и радости..

Вятър си ти – буен и силен…

И всичко си има време,

Време има за всяка работа под небето…

Дим си и пушек и мъгла,

През теб не виждам,

Но виждам в теб…

По-добре двама, нежели един…

И топлина си и жар,

И огън, но бързаш

Да се превърнеш в пепел…

Но не на пъргави се дава сполучлив бяг,

Нито на храбри победа,

Нито на мъдри – хляб…

Ефир си ти, перо от птица,

Все тъй лек и неуловим…

Но който наблюдава вятъра няма да сее,

и който гледа облаците, няма да жъне..

Светлина си ти и

Нощем показваш пътя ми,

Но очите ти тъмни все се не насищат

И знай, мили,

няма спомен за миналото, па и затова,

що има да стане, няма да остане спомен…

Затова, любими, не говори,

не се променяй, и не се тревожи,

не трупай печал, не се вини,

стани и тръгни…

Първата електронна публикация на стиха е в Public Republic

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

5 Kоментара за сега ↓

  • d. dilova // 2 апр, 2012 //

    браво на Кремена, това е нещо много ново и свежо тук, препрочитам го

  • m.kaz // 2 апр, 2012 //

    Искрено и нежно. Страхотно е. Вдъхновителят е късметлия!

  • iva.k // 2 апр, 2012 //

    Кремена, истинско е. Много!
    Чета, чета, чета, плача, чета.

  • VB // 2 апр, 2012 //

    Нашата прелест! ((:

  • Айлин // 2 апр, 2012 //

    Чувствено..истинско .. лично… много силно ме докосна!! Благодаря ти,Кремена!! :) ))

Коментирай