Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Димитър Германов

9 април, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Виолета Петкова с жонгльора и танцьор Димитър Германов

Dimitar Germanov

Димитър Германов: “Ние сме творците на безкрая.”

Разкажете ми за себе си. Какъв човек сте?

Откъде да отговоря на този въпрос е въпросът, който първо
изниква в мен? Просто съм, това вече си е голяма радост и
борба.

Dimitar Germanov

Dimitar Germanov

Dimitar Germanov

Процесите те правят един и друг. Какви се стремим да бъдем? – такива сме, божествени. Дон Хуан, шаман от племето яки казва: “Обикновеният човек търси одобрение в очите на другите. Войнът търси одобрение единствено в собствените си очи”.

Africa Boy

Africa Boy

Banjata original

Да бъда войн, да следвам път със сърце, това е голямото
предизвикателство, да съм честен със себе си, да споделям
прозренията и любовта.

Dimitar

Dimitar

Dimitar

А други казват, че съм последователен, дисциплиниран, внимателен, естет, чувствителен, вдъхновяващ, рязък, строг, романтичен, потаен, добър ученик, все по-добър учител. Колко такива определения може да поеме празното пространство, без да нарушим магията, тишината?

Dimitar

Dimitar

Dimitar

Какво Ви насочи към танците и по-конкретно към връзката между духа и тялото?

Ами, след като до 27 годишна възраст следвах кой знае чии
разбирания за успех, обзет от амбиция, породена от престижното ми образование, суета, арогантност, т.н., т.е. съвсем я бях забравил тази връзка, имаше криза и катарзис – те ме насочиха.

Накратко казано, моят собствен процес на излекуване.

jugglin

juggling

juggling

Вие сте се занимавали с Йога, Тай Чи, Техника Александър. Бихте ли ни разказали повече за последната? Как възприемаме подобни практики, осъзнаваме ли потребността от тях в ритъма на динамичното ни и забързано ежедневие? С какво Ви помогнаха на Вас?

Основния труд на Александър се нарича “Използването на себе си” и най-простичко казано ни учи да употребяваме “себе си” (тялото си) по-добре.

Dimitar

Способността на тялото ни да се адаптира към различни условия, от една страна, е основно предимство за живота ни на Земята, а от друга, често води до вредни и пагубни навици, които се усвояват така дълбоко и стават толкова присъщи, че започваме да ги усещаме сетивно като естествени и удобни.

Obektido from Dimitar Germanov on Vimeo.

Прибързаността ни да постигнем крайната цел на дадено физическо действие води да подобна злоупотреба.

Dimitar

Ставането от стола например при позвъняване на телефона е механично действие, отреагиране на стимул, според вече създаден навик.

Dimitar

Александър ни учи как да организираме себе си за взимането на съзнателно решение за извършване на дадено действие. Тук вече бих свързал физическата с емоционалната равнина.

Той казва, че физически главата би трябвало да води и при правилно ставане в примера със стола е редно първо да наклоним главата си напред и после да повдигнем таза, докато при зле заучен навик и несъзнаване на процеса, при стремеж към крайния резултат, често хората подхождат първо с движение от таза.

Опитът на Александър показва, че поправянето на тази несъзнателност не е никак лесна работа и почти не можем да разчитаме на себе си за това, именно защото собственото ни тяло ни дава индикация за удобство в грешно заученото действие, и често ние не сме склонни или направо ни мързи да действаме против това удобство.

Хa, потребността от подобни практики в забързаното ни ежедневие? Потребността от самия живот – осъзнаване. Затова също, освен продължаване на рода, струва ми се, повечето хората раждат и отглеждат деца.

На мен техниката Александър ми помага да разбирам важността на процеса, а не толкова на търсенето на краен резултат. Още работа имам.

С топките ми помага много за усвояването на изключително трудни и все по-красиви физически движения, хвърляния и хващания именно с това да подхождам към тях с радост, да живея самото движение, а не мисълта за крайната му форма. А краен резултат, в по-философски план, май въобще няма. Ние сме творците на безкрая.

obektido

На какво Ви научиха различните танцови колаборации и многобройните Ви пътешествия?

Учат ме да обичам и да вярвам, да манифестирам божествената ни природа, а пътешествията —да съм пътешественик и да живея на Земята.

obektido

obektido

Може би тук е мястото да изразя безкрайната си благодарност към вдъхновяващите учители, с които ме срещна животът.

Да се предадеш на тях с цялото си същество, да скочиш в нейзвестното със “сърце на дете”, така се научава.

obektido

Те те взимат да летиш с тях, а тялото ти изпълнява насоките им по време на полета като на магия, няма време за никаква мисъл.

Едва когато оцелял илезеш от тази свръхестесвеност, облян в пот до гащите и с отворена уста, умът ти разбира какво е преживял, и вече знае що е вяра. A вярваш ли, още нови такива срещи с учители и приятели ти подарява животът.

obektido

Защо и как започнахте да жонглирате? Освен че комбинирате танц и игра с топки, Вие се развивате на световно ниво и в сценичната дисциплина контактно жонглиране с кристална топка. Как бихте описали накратко това лудо „надпреварване”, водещо до съвършенство?

Като малък тренирах тенис на корт. Тогава сам се научих наосновния патрон с 3 топки.

По-късно по-време на катарзиса, преди около 10 години, животът ме срещна с една испанка, с която имахме интимна връзка в този за мен преходен период.
Тя ми припомни и ме запали отново за жонглирането.

По-късно в годините, в които живях в Барселона, се запознавах в парка Ciutadella, с други жонгльори и артисти, които бяха първите ми учители.

Контактното жонглиране за мен е медитация в движение, постоянно позитивно мислене, любов към и чрез тялото.

obektido

obektido

Особено на сцената се изисква голяма концентрация, отдаденост на движението и не-мислене.

Ето това съобщение ми написа една по-възрастна приятелка полска еврейка — музикант с дълъг опит по театрално-музикалните уличните фестивали:

“Знаеш ли първия път като се срещнахме в Македония аз те видях и почуствах някак си по-различен от останалите изпълнители и от тогава ти си специален за мен. Твоят начин не беше шоу изпълнението.

Ти си играеше с ума, движенията на тялото и душата, по един спокоен, тих и концентриран начин, с който показваше специална красота, невиждана преди, красота отсърцето си.

Твоят път е истински и красив. Бих се радвала да
споделя няколко стъпки с теб по него, самата аз да дам на
движенията ти няколко звука от сърцето си, чрез моя кларинет.
Ти си звезда, изгряваща от небето…..”

Затова жонглирам и танцувам.

obektido

Какъв е основният замисъл на спектакъла „Мементос”? Дали времето и спомените ни са илюзия?

Именно, време няма, лесно е да се каже разбира се, трудно е да се почуства. Да видим целия си живот отдалече, като едно цяло, като на сцени от филмова лента (мементос – спомени и моменти), нещо което се случва при смъртта, да си спомним това което винаги сме знаели – че сме били, сме и винаги ще бъдем.

Това бих се радвал да предам в спектакъла си. Скоро ми се падна късметче от чаша кафе “По-лесно е да се бориш за принципите си, отколкото да живееш според тях.” Алфред Адлер

„Моята религия е много проста. Моята религия е добротата.” – казва Далай Лама; А каква е Вашата?

И моята не е сложна. Вярата – в любовта, красотата и
способността да ги създаваме около и вътре в нас. “Единство, творчесво, красота”.

obektido

obektido


Коя е последната книга, която прочетохте?

Казва се “Анатомия за Движението” на Balndine Calais-Germain.

Научно анатомичен текст приложен към движението и танца, а преди това “Бардо – тибетска книга на мъртвите”.

Какво е посланието, което предавате на публиката по време на
танцово представление?

В горите на Танзания бях заобиколен от сигурно 100 деца. Под една палма играх за тях с кристалната топка, а те издаваха звуци и някак пееха това, което преживяват, гледайки ме — “магия”. Бяхме едно, създаде се връзка между нас, каквато е връзката на дишането с човешкото тяло.

Да сме тук и сега, това е посланието. Tогава няма време и истински живеем. Не е толкова трудно – просто да поемем с радост, дълбоко въздух, да го усетим как облива цялото ни тяло и спокойно да издишаме.

obektido

obektido

Снимки: Личен архив

Димитър Германов завършва Математика в Университета Корнел, САЩ през 1998. През последнитедните 17 години пътува и живее в над 50 държави и региони в Европа, Азиа, Африка, Латинска, Америка, Индия, Тибет.

Изследва различни методи за осъзнаване на духа чрез тялото – Йога, Тай Чи, Техника Александър.

Навлиза в Ащанга Йога във Варанаси, Индия, и задълбочава в учението в планините на
aржентинска Патагония.

От 2005 танцува съвременни танци и различни танцови академии – Camarín de las Musas , Buenos Aires, AREA Dansa, Barcelona, Tanzquartier Wiena, Ménagerie de Verre, Paris. Работи с танцовите техники release, Horton, Cunningham, Contact.

Учи с Lali Ayguadé and Elias Lazaridis – танциори от компанииите на Hofesh Shechter y Akram Khan. Работи с Anna Weisman от Batsheva Dance Company.

На сцената Димитър смесва танца с игра с топки. Учи се да жонглира със Stefan Sing, Viktor Kee (Cirque du Soleil) в Берлин, Барселона, Париж.

Развива се и в една много нова сценична дисциплина – контактно жонглиране с кристална топка. От 2008 година представя представленията си (соло и в проекти с други артисти от Франция и Израел) на различни фестивали и сцени в Европа – Ferrara Busker Festival, Ascona Festival, Hamburg Festival, Chalon-dansla-Rue, etc.

web:http://jugglingdance.blogspot.com/

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Модерни времена · Около света

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай