Public Republic Art Studio

Две приказки за близнаци

31 март, 2012 от · Няма коментари

Сравнителен психоаналитичен анализ

Росица Чернокожева

Prikazka za bliznaci
Снимка: allthecolor

Луис Карол нарича приказките „дарове на любовта”. И наистина, едва ли има приказка, в която да я няма любовта, в различните й аспекти. Не само защото краят обикновено е щастливата женитба. Любовта (наред с много други чувства) винаги е в приказката.

Така тя извиква любовта и у нас, облагородявайки и нашия вътрешен свят като я четем. В този текст ще се докоснем до братската любов, и то до един по специфичен вид – братската любов между близнаци. Близнаците са се възприемали винаги като природен феномен – биологичен и психичен. Науката за тях е наречена Гемеология. Неслучайно в някои древни култури те са се приемали като божества.

Да припомним, че децата на Едип и майка му Йокаста също са близнаци: Етеокъл и Полиник. Ще препрочетем „Златните деца” от Братя Грим и африканската приказка „Двамата братя близнаци” от един психоаналитичен ракурс. Митовете, приказките и сънищата говорят на един и същи език – езикът на символите. Под случващите се събития има и втори пласт – вътрешните преживявания на героите. Тук сме заети със самия себе си. Митовете, приказките и сънищата изразяват ирационалното в нас, както е ирационално и детето в поведението си.

Истинската случка с братята в „Златнините деца” е предшествана от един по-дълъг подготвителен пролог, как бащата три пъти хваща златната рибка и тя три пъти му помага. Като разбира, че това е нейната съдба – да попада все в неговата рибарска мрежа – рибката жертва и принася в дар себе си, за да помогне пак: нека да я нареже на три по две парчета.

И чудното вълшебство става. Раждат се две златни момчета, две златни жребчета и поникват две златни лилии. Аналогично е и в африканската приказка. Тук вълшебните дарове – необикновени камъчета – ги дава наречницата при раждането на Луемба и Мавунгу. И рибката, и наречницата от двете приказки играят ролята на ористници.

Франсоаз Долто сравнява ролята на акушерката с тази на орисницата като най важна след диадата майка – дете, защото тя е третият по време и важност в акта на раждането, преди бащата дори. И в двете приказки братята близнаци се появяват в бедни семейства. В приказката на Братя Грим децата нямат имена, но пък са по-специални, те са златни.

Известно е, че децата близнаци винаги се конкурират (това започва още от преднаталния период), че винаги искат да са заедно, че помежду им има много силна емоционална и интуитивна връзка. Понякога казват, че те са „най-добрите си приятели и най-лошите си врагове”. В тези две приказки ще видим, че и при двете двойки братя липсва сиблингова ревност и конкуренция и, че наистина емоционалната връзка е водеща.

Ето я и завръзката, от характерното развитие на приказната фабулата, според Проп – тръгването на път. И в двете приказки тръгва само единият брат. В ”Златните деца” има един нюанс. Тръгват и двамата братя, но единият веднага се връща вкъщи. Тук бих искала да разгледам този момент като не случващо се с двама души, а два възможни избора на един човек.

Да тръгнеш, да избереш неизвестното и риска, да извървиш пътя към своята идентификация или да останеш и може би по свой асоциативен път да стигнеш до съзряването. Бих го разгледала като едно своеобразно разцепване на Аз-а. Този термин З. Фройд въвежда през 1927г. Това са две различни психични нагласи, противоположни и независими една от друга.

Едната, която приема и държи сметка за реалността и другата, която откъсва Аз-а от реалността и я подменя с един продукт на желанието. Тези две нагласи съществуват редом една до друга, без да си оказват взаимно въздействие. По-късно Фройд го разглежда като несъгласуваността в сърцевината на Аз-а.

Терминът добива и друго съдържание и надграждания при Мелани Клайн, където е като теория за добрите и лошите обекти. У Лакан субектът се разделя на два пъти – първо се отделя въображаемият Аз от субекта на несъзнаваното, а друга част се вписва във вътрешността на несъзнаваното. Тук се разглежда несъгласуваността за отделяне на разликите по отношение на нормата.

И ето, пред героя от „Златните деца” изникват препятствията – гората и разбойниците в нея. Както отбелязва Проп „Гората не се описва подробно. Тя е гъста, тъмна, тайнствена, малко условна, но напълно правдоподобна”. „Ала той не се уплашил, а рекъл: Трябва да мина и ще мина”. Нека да отбележим, че в повечето случаи в приказката, героят успява да се пребори с по-силните от него – разбойници или великани, със силата на ума си и хитростта.

Златното момче се предрешва с мечи кожи и така избягва опасността. Това също води началото си още от мита за Давид и Голиат. Схемата е една и съща. В африканската приказка Мавунгу също се отправя към гората. Докосвайки три стръка трева с вълшебното камъче, той се сдобива с кон, нож и пушка. И в двете приказки, както много често ще забележим в приказния жанр, сакралното число 3 се появява няколко пъти. Гората и в двете приказки е предизвикателството, риска, който трябва да поемат.

И двамата герои от двете приказки, които избраха действеното отношение към реалността, се справят успешно. Това бе тяхната инициация. Инициацията винаги, чисто етнографски в цял свят, е ставала в гора. Обяснението е, че обредът се извършва тайно, свързва се с „отвъдното царство. Това идва още от древността. Героите преминаха този рубеж. Бруно Бетелхайм пише:” Приказките обещават на детето, че ако то се осмили да предприеме страшно и мъчително търсене, благосклонните сили ще се притекат на помощ и то ще успее.

Тези, които се боят да рискуват в търсенето на самите себе си, са обречени на сиво съществуване.” Така приказното внася ред, успокоение и сигурност в хаоса на детските чувства. Детето, с оскъдния си житейски опит и въображаемите образи , с които го допълва, има нужда от ориентир. Точно тук е ролята на приказките с техния „секретен код” – символите.

Фройд разглежда символите в мита и приказката като регрес към по-ранни стадии от развитието на човечеството. И в двете приказки братята срещат любовта. Избраниците на сърцата им стават техни съпруги и те заживяват щастливо. В приказката на Братя Грим намира място и друг характерен за вълшебната приказка момент – враждебното отношение на бащата на момичето към годеника, но като вижда, че е златен, го приема. Съдбата обаче им е отредила още премеждия.

И в двете приказки стигаме до следващия етап – забраната. В тези приказки тя е в по-смекчена форма. В приказката на Братя Грим съпругата моли мъжа си да не тръгва по следите на елена, който е сънувал. В африканската приказка съпругата моли съпруга си да не поглежда в третото огледало (отново 3). И тук може да намерим аналогия. Какво е сънят и примамващия го елен за героя. Същото е и за другия герой – това, което ще види в третото огледало, ще го примами да тръгне.

Сънят е особено психично състояние. Според психоанализата там ние сме едновременно по-освободени от рационалния цензор на съзнанието ни, но и неприминаващи границата на подсъзнателните бариери. Ерих Фром припомня парадокса: ”В съня ние сме по-малко разумни, но и обратно – и по-мъдри” и „Сънищата са като микроскоп, през които наблюдаваме скритите процеси в своята душа.”

Епизодът с огледалата, които показват различни периоди от живота на героя в африканската приказка, може да ни насочи към термина на Лакан „стадият на огледалото” , т.е. матрицата и схемата на бъдещия Аз. Това е фаза на конструиране на човешкия субект. Извършва се едно обединение на етапите на телесно и душевно развитие във времето, чрез възприемане на собствения образ в огледалото. Тези химерични мечтания за пътуване са свързани отново с личностното израстване на героите и тяхната идентификация.

Нужно е още едно изпитание. Отново златното момче ще каже: ”Трябва да ида и ще ида”. Мавунгу пък ще каже: ”Трябва да отида там”. Героите нарушават забраната и тръгват към примамващото ги като събитийност и вътрешни търсения. Бихме могли да зададем въпроса: защо отново тръгват на път героите, особено след щастливите си женитби? Това е един повторен ход на началната ситуация. Нужно е още за да се извърви пътя до личностната идентификация. А и чисто сюжетно това ще доведе и до нови междуличностни отношения.

В сюжетното развитие и на двете приказки стигаме до следващата еднаквост и трета характерност за жанра вълшебна приказка – среща с вещицата и последващо омагьосване. Зад чисто наративното случващо се стои едно дълбинно впускане и пътешествие в слоевете на съзнанието, което носи знака на атавистичното от зората на човечеството.

Неизпълнимите желания се въплъщават в помагащата златна рибка, добрата наречница, в примамващия ни елен или място, където бихме искали да отидем. Така, както всички разрушителни сили се персонифицират в злата вещица. Вещицата е труден за анализиране персонаж. Тя се свързва с царството, където не са живите. Предизвикана, злата вещица и от двете приказки превръща героите в камъни, т.е. животът застива, спира. В африканската приказка Мавунгу е превърнат в черен камък, в което можем да търсим и препратки към темата Танатос.

Дотук двете приказки разкриваха случващото се с единия брат – близнак, този който тръгва на път. Или, с тезата, която разглеждам, че това е тази част при разцепването на Аза, която приема действителността, има активно и действено отношение към живота и поема рисковете по пътя на личностното израстване и идентификация. Най-същественото при близнаци е силната емоционална, интуитивна и необяснима рационално връзка между тях.

Предреченото, че в момент на изпитание за братята от „Златните деца” златната лилия ще повехне, се случва. Ето го необяснимия с рациото знак за паранормалната връзка между тях, за една само тяхна система на общуване. Луемба от „Двамата братя близнаци” също предчувства, че нещо се е случило с брат му Мавунгу. Вторите братя, тези които избраха сигурността на бащиния дом, не се поколебават да търсят, за да помогнат на братята си в беда. Тази съпричастност към случващото се и преживяванията на другия е може би най-важната характеристика при близнаците като феномен. При тях има чувство за „принадлежност един към друг”.

Златният брат казва дори същите думи като първия, при заминаването му: „Трябва да ида и ще ида”. Африканецът Луемба е категоричен :”Ще отида да го търся”. В приказката на Братя Грим не са описани повторно премеждията, през които минава първият брат. Близнакът му веднага се пренася и се озовава при вещицата. Той е на точното място – като че ли времето е сгъстено и преодоляно на някакво психо-физическо ниво. Това също е намек, че той подсъзнателно знае за преживявяното от брат му.

В африканската приказка е избран друг похват и закачлив, любопитен момент. Луемба дублира стъпките на брат си и жителите в града на съпругата на Мавунгу го сбъркват с него. Така той вижда в третото огледало къде би могъл да е Мавунгу. Кулминацията и в двете приказки е драматичната среща с вещиците. В приказките алигориите са това, чрез което се въздейства на чувствата.

Момента, в който детето се изправя пред ирационалното – вещиците, Бруно Бетелхайм тълкува така: „Неразумният и асоциален Ид разиграва слабото Его, което безпрекословно се подчинява на Суперегото.”Златният брат-близнак сплашва вещицата и тя разваля магията – първият брат е освободен. А Луемба използва своето вълшебно камъче от наречницата си и освобождава Мавунгу и други жертви на вещицата. И в двете приказки, разбира се, краят е щастлив – братята близнаци се събират, те са с близките си и всички са радостни. В психоаналитичен план бихме казали – Аз-ът, след разцепването си, е възстановил своята цялост.

Видяхме, че в тези две вълшебни приказки са еднотипни като композиция, строеж, символи. Дали тези две приказки за близнаци не ни насочиха към вътрешните ни душевни конфликти кой път да изберем, за да открием себе си. Противоположностите (как иначе щяхме да различаваме светлината от тъмнината), в душата ни са като добрите и лошите герои в приказката, но и същевременно съставляват целостта на личността ни. След всички вълшебства приказката ни връща към действителността. В това е и нейното послание и терапевтично значение. Обичам израза: който не вярва в чудеса, не е реалист! Ще ми се да завърша с думите на Честертън:” Животът не е само удоволствие, но и един вид странна привилегия”.

Библиография:

БЕТЕЛХАЙМ, Бруно. Вълшебство в действие. Смисъл и значимост на приказките. //Бюлетин на СБП, София, 1986, с.3-67.

ЛАПЛАНШ, Жан и др. Речник на психоанализата./ Жан Лапланш, Жан-Бертран Понталис. – София : Колибри, 2009. – 529 с.
ПРОП, Владимир. Исторически корени на вълшебната приказка. – София : Прозорец, 1995. – 351 с.

ПРОП, Владимир. Морфология на приказката. – София, Захари Стоянов, 2001. – 240 с.

РУДИНЕСКО, Елизабет и др. Речник на психоанализата./ Елизабет Рудинеско, Мишел Плон. – София : ЛИК, 2000. -1151 с.

ФРОЙД, Зигмунд. Мотивът при избора на ковчежета.//Зигмунд Фройд. Естетика, изкуство, литература, София, 1991, с. 413 – 427.

ФРОМ, Ерих. Забравеният език. – София : Захари Стоянов, 2005. – 309 с.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай