Public Republic Art Studio

Животът в България

30 март, 2012 от · 1 Коментар

Лорън Софи Кеърни

Lauren

Може да не ми повярвате, ако кажа, че се чувствам повече българка, отколкото англичанка. Но е вярно – от момента, в който кракът ми стъпи в България, веднага се почувствах привлечена от нея; сякаш бе домът ми… домът, който бях търсила цял живот.

Англия никога не е била място, което съм наричала свой дом, и по мое мнение, само езикът ми ме определя като англичанка, нищо друго. Някои хора смятат, че родените в дадена държава трябва да останат в нея, защото мястото им е там, но аз не го вярвам, как може да са толкова наивни? Някои хора, според мен, са на грешното място и аз бях един от тези хора.

Като дете пътувах много с родителите си, но колкото и малка да бях тогава, видях, че има по-добри места от мрачна стара Англия. Моите родители също винаги са искали да се преместят в друга държава, дори преди да се родя, така че това бе постоянна тема на разговор в дома ни. Първо беше Гърция, после Турция, Франция и сетне България. Накрая, след нещо, което на мен ми приличаше на тринайсетгодишно размишление, всички решихме, че България ще е мястото, където ще отидем.

Така, през януари 2008 напуснахме Англия, за да започнем нов живот в България. Година по-рано родителите ми бяха купили къща в провинциално българско село в Габровска област и бях виждала къщата само веднъж. Както можете да си представите, беше януари в България и снегът беше дълбок метър; никога преди не бях виждала такъв сняг.

Когато разказах за него на приятелите си в Англия, помислиха, че звучи удивително – все пак те никога не бяха виждали толкова много сняг в Англия, нямаше достатъчно дори за снежен човек. Да правя снежни човеци обаче, бе последното нещо, което исках.

Не можех дори да усетя ръцете си; бяха толкова студени и болезнени от мразовитото време. Местните от селото ме гледаха, сякаш бях извънземно… защото бях чужденка ли, или защото приличах на ескимос? В този момент мисълта, че никога няма да пасна тук, се загнезди в съзнанието ми.

Lauren

С отминаването на месеците не само времето се подобри, а и животът в България. Запознахме се със съседа и някои от местните; аз и сестра ми започнахме да се интегрираме, като ходим в местните магазин/бар, и полека нещата се подобриха. Бяхме поканени в дома на съседа, където за пръв път опитах любимото българско питие – ракия.

Бях само на тринайсет и алкохолът не беше нещо, което обичам. Трябва да призная, че не харесах и още не харесвам ракия, въпреки че я пия, когато съм канена на български домашен купон. Нещо, което скоро прихванах, бе как българите кимат за „не“ и клатят глава за „да“. Беше си доста объркващо, особено когато си поръчвах питие в бара и ми отвръщаха с поклащане на главата.

Връщайки се назад, беше си доста смешно всъщност. Интегрирайки се с местните, които не знаеха думичка английски, започнах да прихващам езика и успоредно с това – да се само-обучавам. Сестра ми и аз взимахме уроци по български, но не помогнаха въобще, и така решихме сами да се научим; за наша радост бързо напреднахме. Въпреки че не говорех свободно, можех да изразя мнението си и да поддържам прост разговор – чувството бе възнаграждаващо.

В рамките на няколко месеца напълно бях свикнала с живота в България; имаше само още едно нещо, което ми трябваше – образование. След подробно проучване родителите ми репиха, че ще е най-добре за мен да уча от вкъщи чрез диустанционни курсове. Когато кажа на някого, че уча от вкъщи, първата реакция е: „Леле! Не ходиш на училище. Ще ми се и аз да можех така.“

Това, което не знаят, обаче, е, че да се поддържа образование удома не е толкова лесно, колкото звучи. Купища самомотивация, самодисциплина и усърдие са нужни, ако очаквате добри резултати от ученето си. До ден-днешен следвам стриктна програма, за да се уверя, че посвещавам колкото е възможно повече време на образованието си.

Lauren

Родителите ми се притесняваха за работата си и след няколко месеца купиха онлайн-бизнес; уебсайт с всичко за България – Quest Bulgaria“>Quest Bulgaria. Написах няколко статии за сайта, но за съжаление, поради натоварената си обучителна програма, не можах да продължа.

В момента продължавам с дистанционното обучение в опит да стана писателка. Успоредно с образованието си пиша за бостънско списание: Teen Voices, където материалите ми се публикуват онлайн и на хартия. Наскоро се запознах и с Public Republic и се надявам да продължа да споделям това, което пиша, с това прекрасно списание.

Нещата, които обичам в България …
• българската храна – всичката!
• многобройните официални празници – извинение за парти
• машините за кафе на всеки уличен ъгъл
• традициите – нещо, което Англия никога не е имала
• пейзажът

Родена съм в Леcтършър, Англия, и се преместих в България, когато бях на 13. Живях в село в област Габрово през първите четири години, но в момента живея в Бургас и се наслаждавам на всеки момент.

[email protected]

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Около света

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • valentina stefanova // 21 апр, 2012 //

    PREKRASNO ANGLO-BG. MOMI4E,BLAGODARQ ZA NAPISANOTO.6TE SE RADVAM DA IMA POVE4E TAKIVA KATO TEB.BADI 6TASTLIVA I SE RADVAI NA JIVOTA TAM I KADETI SI…

Коментирай