Public Republic Art Studio

Менис Юсри – Всичко в живота е изкуство

28 март, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Росица Йотковска с д-р Менис Юсри
Превод от английски: Гулико Върбанова

Screen shot 2011-12-21 at 14.00.47

Всеки един от нас безкрайно много пъти си е пожелавал в моментите на уязвимост „искам да бъда силен“, в моментите на слабост „искам да бъда решителен“ или след неволна грешка „искам да бъда безупречен“.

Нещо повече, безкрайно много книги са написани и безкрайно много обучения се провеждат за това, как да бъдем такива, каквито бихме се харесвали – как да си възвърнем силата, когато сме паднали духом, как да изградим у себе си увереност, когато вярата ни в самите нас е подкопана, как да правим това или онова, без да допускаме грешки.

Сега ще ви разкажа една история. Представете си тренировъчен полигон, но тренировъчен полигон за нашите емоции и възприятия; ще го наречем семинар.

В семинара участват хора, които са осъзнали, че малко или много са ограничени от своята субективност, и са поели риска да излязат от черупката си, като погледнат себе си и през очите на околните.

Те знаят в какво се чувстват силни и в какво по-малко силни, какво ги стимулира и какво им пречи, знаят и това, как искат да се чувстват в живота си – в семейството, в работата, в света.

Знаят обаче и друго: че не винаги успяват да се чувстват така, както искат, и да правят нещата по начина, по който искат, и са предприели експеримента да се обърнат към своите скрити, не докрай осъзнати ресурси, в които да намерят опора, за да се разгърнат в най-добрата си светлина.

И да се върнем на историята. Пред участниците в семинара излиза млад мъж. Поставена му е задача да изрази с думи онова, което го кара да се чувства най-добре, и да го утвърди пред останалите. Мъжът излиза, настройва се, за да постигне състоянието, което изискват думите му, и казва:
Аз съм силен,
аз съм решителен,
аз съм безупречен
лидер.

Залата ръкопляска; тук всички са наясно, че предизвикателството към този мъж и към тях самите е да се осмелят да изразят онези най-съкровени желания, които ги движат, когато избират своето поведение и социални роли в ежедневието – да изрязат онова, което винаги личи, било в походката, било в изражението на лицето, било в спонтанните реакции, но което сме приели, че трябва да крием зад етикеция, дипломация, имидж, и така го крием дори и от самите нас.

Мъжът се е справил с предизвикателството да бъде достоверен спрямо себе си, и залата единодушно го подкрепя – отсега нататък опората му в постигането на поставените цели ще бъде стабилна, защото почива на истинските му признати пред всички стимули.

В този момент обаче фасилитаторът пристъпва към него и много тихо му задава въпрос:

- Какво ще кажеш да повториш след мен няколко други думи? Би ли искал да опиташ?

Мъжът се съгласява, дори се усмихва на мекотата, с която са му задали въпроса.
- Добре – казва фасилитаторът. – Ще опиташ ли да кажеш „аз съм… чувствителен…“

Мъжът се преобразява. Зад усещането му за стабилност и собствено достойнство, с които е произнесъл предишното си утвърждение, се появява нещо съвсем различно – цялото му същество сякаш се превъплъщава в тези думи, и той ги произнася.
- …„аз съм уязвим…“

У мъжа се събужда нещо много по-силно от силата, с която бе застанал преди секунди пред залата; повтаря и тези думи…
- „любящ“…

Мъжът сякаш е друг човек.
- „… лидер.“

Абсолютна тишина. Времето сякаш спира за миг.

И в този миг мъжът слага ръка на сърцето си, пада на колене и произнася новото утвърждение от начало докрай. Цялата зала спонтанно се вдига на крака, взривът от ръкопляскания не стихва в продължение на дълги минути – ефектът е поразителен.

syshtnost

§§§

Какво се е случило?

Мъжът, хората, залата са почувствали истинските измерения на онова, което ни съставлява. Силата му. Красотата му. Заложената в него светлина.

Почувствали са, че в това, което сме в същността си, има много повече потенциал, отколкото в нещо, което смятаме, че трябва да сме било заради очакванията на другите, било поради някаква наша идеална представа за нас самите (а тя в зародиша си също е следствие от чужди критерии и изисквания).

Колко пъти в живота си сме се стремили да станем нещо различно от това, което сме, защото смятаме, че така е редно, така е красиво, така е добро – защото смятаме, че ако сме такива, каквито се очаква да бъдем, ще ни харесват повече, ще ни ценят повече, ще ни обичат повече – следователно и ние ще се харесваме повече?

И колко пъти сме пренебрегвали онова, което е заложено в нас, искали сме да го изкореним, променим, заменим – с идеята, че така ще станем по-малко уязвими, по-малко грешащи, по-желани и пълноценни?

И след подобна история човек осъзнава: истинската ни сила е в нашата уникалност. В нашата автентичност. В приемането на това, което сме, и в разгръщането на това, което носим – него си струва да разтворим за света и него да обогатим, всяка трансформация може да тръгне единствено оттам.

Силата не заменя уязвимостта – тя е начин да живеем по най-пълноценния начин СЪС нашата уязвимост, а понякога и ОТ нашата уязвимост; нашата чувствителност е по-голяма сила от нашата безупречност.

Хората нямат нужда от нашия идеален образ – имат нужда от нашата любов, включително и от любовта ни към нас самите; безупречността е в това, да си позволим да се учим дори от слабостите си с любов.

M.Yousri 1

§§§

Връщаме се към нашата история.

Семинарът се казва „Към същността“. Фасилитаторът е Менис Юсри. Участниците в тази точно история са хора от България, но свои истории си имат и участници от Великобритания, САЩ, Русия, Швеция, Унгария, Германия, Испания.

А сега на страниците на Public Republic ви представям д-р Менис Юсри.

Menis Yousri 2_

Какво е България за вас:)?

България е мястото, където Изтокът среща Запада по положителен и отрицателен начин.

Коя е първата дума, която научихте на български:)?

„Добре”.

Зад обвивката всички хора са еднакви, но вероятно има разлика между обвивката на българина, великобританеца, египтянина? Има ли национално обусловени защити:)?

Да, хората са еднакви навсякъде, но има културно присъщи пластове. Тези пластове могат да породят много объркване, когато общуваме с хора от различни култури.

Essence1

Вие владеете тайните на вътрешната трансформация – след вашите семинари хората взимат кардинални решения в живота си. Остава ли нещо и на съдбата, на кармата, на „провидението“ :) ?

Ние можем да надхитрим съдбата, кармата или „провидението”. Тъй като не ги разбираме, е възможно да си извадим изводи за тях, които ни ограничават още повече. Когато се научим да слушаме сърцето си или вътрешния cи глас и действаме според тях, всичко е идеално, без каквито и да е съдба, карма или провидение.

Преди да се насочите към психологията, вие имате бакалавърска степен по изкуствата. Изглежда ли изкуството различно през погледа на един психолог? Променя ли се критерият за ценното, за естетическото?

Животът е едно постоянно творческо движение към бъдещето и това всъщност е изкуството. Творчеството винаги е ново, това което е творческо, винаги се променя и няма край, никога не е завършено. Всичко в живота е изкуство, с изключение на миналото, което е движение в обратна посока, назад, и за това няма как да бъде творческо.

Menis Yousri 1

А какво взехте от своя опит в театъра и в дизайна в семинарите:)?

Да, използвам изкуството при създаване на семинарите и когато работя с хората. Предпочитам да кажа, че споделям с хората изкуството на отваряне на нашето съзнание.

Много хора постигат значими неща в живота си заради очакванията на хората около себе си. Какво печелят те от осъзнаването на неизразената си същност?

Подобряват начина си на живот. Да живеем и да действаме без защитните ни маски може да не е комфортно за всеки от нас, но е най-добрият подарък, който можем да дадем на себе си и на всеки, които влезе в досег с нас.

Ако погледнете назад във времето, какви са етапите, през които сте минали самият вие, преди да се оформят семинарите такива, каквито са в момента?

Първият етап е свързан с дълбоки и болезнени лични преживявания. Тези преживявания разрушиха всички филтри, които замъгляваха възприятията ми за света и ми позволиха да се вгледам много надълбоко в сърцето и душата си. Получих много прозрения и осъзнаване за това какво е да си човек и как можеш да бъдеш любящо и спокойно присъствие в света, за себе си и за другите.

Как бихте формулирали съотношението между личните преживявания, професионалния опит и интуицията, когато подхождате към хората?

Няма наръчник за това как да живеем живота си и не можем да разделим личните преживявания, професионалния опит и интуицията. Те са едно и също.

Има ли разлика, според вас, между „духовна практика“ и „терапия“?

„Духовната практика” и „терапията” са опити да се облекчи човешкото страдание и ще се променят. Буда е бил първият психотерапевт.

Обикновено човек вижда много по-ясно решения на проблемите на другите, отколкото на своите. Това отнася ли се и за един професионален терапевт:)?

Отнася се, дори повече. Ако терапевтът не е работил върху себе си достатъчно, има опасност да попадне в капана на това, да се преживява като спасител на хората.

Menis  Yousri 3

Кои са ключовите моменти в живота ви?

Когато се родиха децата ми и когато хората, които обичам ме нараняват.

Как бихте описали вашата собствена същност:)?

Смирение, човечност, хумор, хармония.

Бихте ли посочили хората, които смятате за свои учители?

Истинските ми учители са хората, които са ми причинили най-много болка и след това съм успял въпреки това да остана и бъда любящ към тях.

„Когато ученикът е готов, учителят се появява и учителят си ти”

Essence

Много от хората, с които работите, създават свои собствени семинари, но подготвяте ли хора, които да продължат вашите семинари?

Семинарите ми ще бъдат продължени от хора, които долавят духа на работата ми и следват собственото си сърце.

Всеки семинар отразява вашия нов опит и вашето ново познание. Какво предстои оттук нататък:)?

Това, което предстои, ще се разгърне от само себе си, без да се опитвам да го контролирам или планирам. То ще ми се покаже, когато съм готов да направя следващата крачка, последващите ми стъпки винаги са ме откривали. Това, което търсим в живота, всъщност то търси нас, стига да му позволим да ни намери. Този вид работа няма край.

Д-р Менис Юсри е водещ фасилитатор на фондация „Същност”.

Работи като фамилен и системен психотерапевт и психолог, и петнадесет години като супервайзор към британската национална здравна служба. През последните 20 години създава и фасилитира семинари за личностно развитие в 16 локации в Европа, САЩ, Латинска Америка и Близкия Изток.

Той използва професионалния си опит и академични изследвания, за да разработи процеса „Същност” (The Essence Process): лесен, сензитивен и уникален подход, който трансформира интелектуалното и емоционално разбиране в практическо приложение във всекидневните ни преживявания.

Още за семинарите “Същност” виж в статията на д-р Менис Юсри “Философско-психологически поглед върху преживяванията по пътя към собствената същност”

Рубрики: Frontpage · Lifestyle · Графити · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай