Public Republic Art Studio

3. март. 2012

4 март, 2012 от · Няма коментари

Йордан Тачев,
Бъфало

Седмицата ми почти отмина и аз рисувах, учих и писах усърдно. Да, понякога закъснявах за часовете си; понякога рисунките ми не бяха добри, но нали казахме, че това е животът и че трябва да се изрисуват десет хиляди рисунки, докато се намери Златната граница.

Аз се стараех да работя без да се замислям за провали или успехи и без да преставам да действам дори и когато си почивах, защото спреш ли веднъж, ама напълно спреш ли, работата ти е загубена. Дали ще продължа да работя и този ден?

Надявам се. Дали ще успея да произведа нещо успешно? И на това се надявам. Днес само че съм решил да се занимая с малко къщна работа. Макар че твърдя, че творческото ми съзнание е прекалено заето, за да мисля за неща като състоянието на леглото си, аз все пак трябва да поддържам жилището си чисто. Защото домът е като съзнанието – ако е разхвърлян и претъпкан с ненужни вещи, той те разсейва и не те оставя да се заемеш сериозно с делата си.

Друго нещо, за което ползвам Събота, е дълбокият сън. Макар че обикновено ставам към пет сутринта, аз се възползвам от свободния ден и ставам към осем. И макар че го наричам „свободен ден”, аз все пак имам още едно дребно задължение, наречено работа. Макар и да не работя през работната седмица, аз работя всяка Събота.

Не е нещо особено, а и не е нещо, което ми е напълно приятно, но е нещо полезно, защото всяка работа, която те кара да мислиш и да вършиш действия с ръцете си, е полезна. А и съм принуден да вървя час, за да стигна до работното място. Едно от най-любимите ми занимания е да вървя пеш.

Докато ходи, човек се наслаждава на полъха на вятъра, слънцето и ставащото около него. Той може да се наслади на дълбоки размишления, без да му пречат хората около него и отделно да раздвижва крайниците си, което спомага за оросяването на мозъка.

Винаги ми е било интересно как едно нещо се връзва с друго, което видимо няма връзка с първото. Както например сега, докато пиша. Говоря за едно нещо, скачам на следващо, но всичко е свързано от една главна мисъл. Всичко е свързано с желанието да размишляваш върху творчески и философски проблеми, независимо какво вършиш във всеки даден момент.

Действията на ръцете не пречат на действията на мозъка. Напротив, даже ги подпомагат. И в края на деня, когато съм свършил всичко необходимо и решавам да драсна по някоя линия в скицника или да напиша някой ред на компютъра си, аз усещам прилив на енергия, душевно спокойствие и вдъхновение, подобно на горящ въглен в гръдта ми.

Защо се получава всичко това, не мога да ви отговоря. По пътя на логиката човек трябва да е изморен, когато се връща от работа, но аз не съм. Аз се връщам у дома, изпълнен с енергия, която съм готов да изразходвам.

Знам, че не съм писал за нещо съществено, но това е хубавата магия на почивните дни – почти винаги са монотонни и лежерни. Почти никога не се случва нищо ново. Но това никак не ме тревожи, защото колкото по-малко интересни неща се случват Събота и Неделя, толкова повече време ще имам за рисуване.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай