Public Republic Art Studio

2. март. 2012

3 март, 2012 от · Няма коментари

Йордан Тачев,
Бъфало

Днес вятърът беше прекалено силен, но това не ми попречи да отида в колежа, за да свърша някои проекти, които иначе нямах време да върша. Пътят до училище е доста дълъг – час и половина, заради което трябва да намирам начини да запълвам времето си, докато чакам по спирките или седя в пътуващия автобус.

Обикновено подремвам или пиша домашни, но този ден, защото нямах никакви домашни за писане и се бях наспал, реших да чета. След преместването в Америка не ми останаха много книги – имам около десет. Трябваше да избера коя точно да взема със себе си. И като типичен любител на литературата, реших да помъкна възможно най-дебелата и тежка книга, която можах да намеря.

А по някаква случайност тя се оказа книга на Балзак. Докато я прелиствах, открих, че тази книга е на всичкото отгоре илюстрирана и то от един от най-добрите илюстратори на деветнадесети век – Густав Доре. Впечатли ме колко добре илюстрациите на този велик майстор на рисунъка се връзват с написаното от един от големците на световната литература.

Сякаш всяка мастилена линия в рисунката на Доре принадлежеше към някаква дума на Балзак. Езикът, който Балзак използва, начинът по който реди думите; героите му със своята жизненост и енергичност. Възхитих се как е възможно човек да успява да постигне подобно майсторство. Това е съдбата на учещия се творец.

Той във всичко успява да намери изкуство. Никога не престава да работи, даже и далеч от ателието си и мозъкът му винаги щрака. Та аз успях да намеря повече смисъл в книга на Балзак, илюстрирана от Доре, докато пътувам за училище, отколкото в толкова много учебници, които съм изучавал!

Магията на литературата, съчетаваща се, пееща заедно с изобразителното изкуство! Такава прекрасна симбиоза между двете музи! Едната възпява, без да показва, докато другата показва, но не може съвсем да възпее. Ето как двете ходят ръка за ръка, помагат си взаимно и правят света по-светъл, по-интересен.

Аз стигнах до училище успешно, свърших работата си и се върнах, като почти не откъсвах очи от дебелата, червена книга. И толкова по-добре за мен, защото когато се върнах в топлия си дом, аз започнах да пиша и рисувам с енергия, до която почти никога не съм успявал да се добера. Сякаш нещо ме тласкаше да творя и с медния си тих гласец шепнеше в ухото ми следващите стъпки които трябваше да предприема.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай