Public Republic Art Studio

1. март. 2012

2 март, 2012 от · Няма коментари

Йордан Тачев,
Бъфало

Колкото и много работа да успявам да свърша всяка сутрин, понякога успявам да свърша много повече следобед. Днес денят бе много по-пролетен, отколкото когато и да било през тази седмица. Следобедното слънце прокарваше топлите си лъчи през големите прозорци на хола и огряваше масата, върху която аз бях поставил албума на Дюрер, който трескаво разлиствах.

Не всеки ден е ден за рисуване, както и не всеки ден е ден за работа. Но това не означава, че творецът не продължава творческия процес мислено, без да използва ръцете си. Бях решил да запазя този следобед за почивка и размисъл.

Рисувах в главата си, както предлага Да Винчи, а с това давах възможност на ръцете си да си починат от тежката седмица на учене, писане и създаване на творчество. Ако човек не дава възможност на ума си да си почине, той не постига повече, просто преуморява съзнанието си и изпада в състояние на творческа и душевна преумора, от което трудно се излиза.

Повярвайте ми, правил съм го много пъти, преди да осъзная потенциала на една хубава почивка. Но има и лоши страни. Например, ако почиващия прекалено много се привърже към паузата и реши да я удължи колкото е възможно повече.

Тогава пък се превръща в мързеливец, което също не е никак добре. Трябва да се намери Златната среда! Ако се замисли човек, всяко нещо си има своя Златна граница. Нищо не е само бяло и нищо не е само черно. Винаги има сиво, а в повечето случаи именно сивото е това, към което трябва да се стремим.

Никога не трябва да си прекалено щастлив, защото се самозабравяш в щастието си и никога не трябва да си прекалено тъжен, защото депресията те завладява напълно. Винаги трябва да се стремиш да си по средата. Изглежда това е моята философия, макар и да не знам дали това изобщо е някаква философия и, ако да, то как се казва.

А мотото ми винаги е било: „Винаги търси Златната граница”. Винаги съм се водил по това правило и никога не съм сгрешил. Е, понякога е трудно да знаеш от коя страна на границата да застанеш, но това явно се учи с опита, то сякаш не е нещо, с което човек се ражда.

Ето, виждате ли какви неща могат да се случат, докато взимате кратка почивка? Толкова много свежи мисли. Мозъкът е като нож – ако го ползвате постоянно, се изморява и притъпява. Трябва да спрете, да го наточите с една хубава почивка и да продължите да работите.

Така е с всяко нещо. А аз си разглеждам албума, мисля си за всички тези неща и главата ми се пълни с нови и нови идеи. Прелестният следобед върви по пътя си, започва да се превръща във вечер, а аз вече съм заредил батериите и мога да продължа с работата си, изпълнен с нови сили и много нови иновации.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай