Жасмина Тачева
Снимка: somewhereintheworldtoday
Днес почитаме Баба Марта – стопанката на единствения женски месец в народния календар, възрастната дама с непредсказуемия нрав – ту ще се засмее с топли слънчеви лъчи, ту ще заплаче със скрежни сълзи.
Поверието гласи, че ако си наречем ден от месец март, по него можем да познаем каква ще е цялата ни година. За целта обаче трябва преди това да се сдобием с тайната българска съставка на магията – мартеницата. Без нея рискувате Баба Марта да се разсърди и зимата дълго да не си отиде.
Мартеници се разменят между семейство и приятели, окичват се дори на домашните любимци или животните в обора за здраве и плодородие. Из къщата също има място за тях, за да носят спокойствие и домашен мир. Когато видим щъркел или лястовица, оставяме мартеницата си под камък, връзваме я на цъфнало дърво или я хвърляме в бъзоструйна река, за да ни отмине лошото както течението отнася мартеницата далеч от нас.
Бялото е за здраве и чистота, а жервеното – за пълнокръвие, за жарта на изгрева и залеза. Мартеницата може да е два усукани конеца, най-разнообразни Пижо и Пенда, гривна с мъниста или дори скъпоценни камъни, а напоследък даже брошка с ликове на известни личности или супергерои с двете усукани кончета.
Каквато и да е мартеницата, важното е да е подарена с любов и внимание. Защото дарявайки я, ние оставяме у нея част от себе си – своите пожелания и своя дух, за да красят те другия и да му носят здраве и късмет.
Уникална е тази българска традиция, защото е празник на даряването и помирението – на този ден и смъртните врагове стават по-благи, щом разменят усуканите кончета; учителите не се карат за без домашно, а на работа и най-коравосърдечният началник се усмихва от умиление на внимателно поднесена мартеница.
Много легенди има за произхода на този обичай – че първата мартеница представлявала бялото конче, с което хан Аспарух привързал към крачето на една лястовица писмото до хората си, че е надвил в бой византийците; по пътя птичката се наранила и кръвта оцветила част от конеца в червено.
Или пък че Хуба и Баян – побратимите на Аспарух – били пленени от злия хан Ашина и за да потърсят помощ, окачили бяло конче на крака на една лястовица. То се обагрило от кръвта на ранения Баян и птицата го отнесла така при Аспарух. Той го получил, открил брат си и сестра си, освободил ги и окичил себе си и войниците си с части от този конец. Счел го за знак, че баща му бил прав – разделени, хората са слаби, затова трябва да се подкрепят един-друг и живеят заедно в мир и сговор.
Дали се е поучил достатъчно от тази заръка, историята говори сама за себе си, ала ние можем също да направим своя избор и да бъдем задружни сред семейството, приятелите, града и народа си не само на този празник, когато хиляди мартеници преплуват седемте океана, за да свържат българите по целия свят с техните близки, а във всеки ден от живота си.
Честит първи март!
Ето тук първата точка е излишна: “- Май не достатъчно. – набързо пое и пусна ръката й.” -> - Май не достатъчно –...
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай