Public Republic Art Studio

29. февруари

1 март, 2012 от · Няма коментари

Йордан Тачев,
Бъфало

Много обичам да се събуждам с някаква идея в главата.Ставам, измивам се и запретвам ръкави.Настроението ми е съвсем друго в подобни моменти.Идеята ми тази сутрин произлезе от заключението ми, че всички добри художници трябва да имат способността да рисуват академично.

Дори и Пикасо – майсторът на модерното изкуство, е можел да пресъздаде света около себе си с пълна точност.Заключих, че е много по-лесно да нарисуваш нещо с всичките му детайли и тогава да го опростиш, отколкото да започнеш с опростена човешка фигура и да не знаеш в каква посока да поемеш.

Времето навън бе студено, както винаги, но аз горях от щастие.Бях щастлив, защото се сетих за нещо, за което никога преди това не се бях сещал.Трескаво размишлявах върху всичко това, докато закусвах, а още по-трескаво мислех, докато пътувах с автобуса за училище.

Денят ми мина както обикновено – учене и нищо повече.Този път обаче ми се отдаде възможността да посетя училищната библиотека.Аз с благодарност приех тази възможност и бързо изтичах на третия етаж на книжната сграда, където кротко почиваха книгите за изобразително изкуство.

Нямате си представа, колко по-лесно ми беше да намеря полезни материали, когато знаех какво точнотърся.Обикновено само се шляя сред шкафовете и етажерките и се спирам само, когато нещо интересно хване окото ми. Намерих много материали и това беше отлично, но сега идваше въпросът кое е най-полезно.

Бях насъбрал поне пет дузини книги. Трябваше да прелистя всяка една и да гледам колкото се може по-критично на написаното в тях, за да мога да подбера само най-важните. Пътят ми за към къщи е дълъг, раницата ми е тежка и не мога да понеса повече от три книги наведнъж. Решението беше много трудно.

Толкова много велики майстори, толкова много прелестни албуми, а аз трябваше да понеса разочарованието от раздялата с повечето от тях.Да Винчи, Микеланджело, Рембранд – все велики творци, все гениални идеи.Нямаше да мога да избера нито една книга, ако на помощ не ми бе дошла добрата стара нужда да се отделям от колектива и да се отличавам от останалите, като лъв сред котило.

Исках да се уча от старите майстори, но в същото време исках да се уча от творец, за когото малко хора биха се сетили. Замислих се за предпочитанието ми за изкуство.Най-много ме впечатляваха австрийските художници – експресионисти, като Шиле и Кокошка. Австрийски майстори обаче нямаше сред подбраните албуми. Тогава се замислих коя държава е най- близка по традиции и манталитет на Австрия.Германия разбира се!

От всички албуми, които лежаха на масата пред мен, само два бяха за германски майстор. И името на този майстор бе Дюрер. Бях го чувал и преди – в часовете по история на изкуството. Но никога не се бях сещал да се задълбоча в материала и да го изследвам подробно.

Запрелиствах страниците и с всяка следваща репродукция този нов за мен Дюрер ми ставаше все по-симпатичен. Начинът,по който изобразява фигурите, композицията, темите, които развива, макар и повечето да бяха библейски, всичко, всичко това бе толкова уникално и своенравно. Останах без думи.

Не можех да повярвам, че съм имал късмета да се натъкна на такъв голям майстор, на когото само Рембранд и Да Винчи могат да съперничат. Велик човек, за когото толкова малко се говори. Боже, какво правиш ти с гениите? Защо позволяваш на човека да стъпва по таз зелена трева, без да знае, че гробът на Дюрер е точно под краката му?

Всички велики хора ли са обречени на същата съдба, ако в името им не присъства “да” или не завършва на “-ело”?А какво да правим тогава ние, малките творци, тези, които единствено могат да се прекланят пред величието на Големците?

Ако Дюрер и останалите като него са почти напълно забравени, то ние, Господи, сме се родили мъртви, а може да се каже, че въобще не сме се раждали.

Но защо, ако въобще не сме се раждали,продължаваме да живеем? Дали не е заради желанието да се развиваме, заради желанието да се докоснем поне за секунда до величието на Дюрер и поне веднъж да се чувствуваме горди, че сме постигнали нещо велико?

Рубрики: Frontpage · Без категория · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай