Public Republic Art Studio

Из „Как се раждат добрите идеи”

10 март, 2012 от · Няма коментари

Kak se rajdat dobrite idei
Снимка: Daadi

Речникът ни изобилства от метафори за добрите идеи: наричаме ги искри, проблясъци, светване на крушката; проумяване, озарява ни мисъл, моменти на „Еврика!“, внезапни прозрения. Нещо в самата концепция за добрата идея ни убягва и думите все не успяват да опишат удачно иновациите.

Колкото и да са цветисти, никоя от тези метафори не улавя истинската същност на идеята на най-елементарното й ниво.

Добрата идея е мрежа. Специфично съзвездие от неврони – хиляди неврони – изстрелват заряд сихронизирано едни с други и идеята изскача в съзнанието ти. Новата идея е мрежа от клетки, изследващи съседното възможно във връзките, които могат да направят в мозъка ти.

Това е в сила независимо дали въпросната идея е нов начин за решаване на сложен физичен проблем, заключително изречение на роман, или е елемент на приложен софтуер. Ако ще се опитваме да обясняваме как се раждат добрите идеи, трябва да започнем с отърсването си от това грешно, но общоприето разбиране, че идеята е нещо единично. Тя по-скоро е като рояк.

Ако мислим за идеите в естественото им състояние на неврални мрежи, веднага стават ясни две предварителни предпоставки. Първо, самият размер на мрежата: никакво прозрение няма да те осени, ако само три неврона изстрелят заряд. Мрежата трябва да е много гъсто населена.

Мозъкът ти има грубо 100 милиарда неврона, като самото число е достатъчно впечатляващо, но всички те щяха да са безполезни за създаването на идеи (както и за всички останали постижения на човешкия мозък), ако не бяха способни да установяват такива сложни връзки едни с други.

Средният неврон е свързан с хиляда други неврона, разпръснати из целия мозък, което означава, че мозъкът на зрелия човек съдържа сто трилиона отчетливи невронни връзки, правейки го най-голямата и най-сложна мрежа на света.

(За сравнение, електронната мрежа има някъде около 40 милиарда страници. Ако допуснем, че всяка страница има средно по десет линка, това означава, че аз и ти гордо бродим из света с мрежа с такава сложност в черепите си, че нейният порядък е в пъти по-висок от този на световната електронна мрежа.)

Втората предварителна предпоставка е, че мрежата е пластична, способна да приема нови конфигурации. Гъста мрежа, неспособна да формира нови структури е, по дефиниция, неспособна на промяна, неспособна да сондира границите на съседното възможно.

Когато в главата ти изскочи нова идея, чувството за новост, което прави преживяването толкова вълшебно, има директна връзка с мозъчните ти клетки: чисто нов ансамбъл от неврони са се събрали заедно, за да направят тази мисъл възможна.

Тези връзки се изграждат от гените ни и от личния ни опит: някои връзки помагат за регулирането на ударите на сърцето и предизвикват рефлексни реакции; други поддържат ярки спомените за бисквитите, които сме обичали като деца; трети ни помагат да изобретим концепцията за програмен компютър.

Връзките са ключ към мъдростта, поради което цялата идея, че след като достигнем зрелост започваме да губим неврони, е просто страничен факт. За ума ти не е важно само колко броя неврони имаш, а колко неизброими връзки са се формирали между тях.

Разбира се, всичко, което става в ума ти, е свързано. Да се сетиш да си изрежеш ноктите на краката включва мрежа от неврони, изстрелващи заряди по някакъв организиран начин. Но това не го прави прозрение.

Оказва се, че добрите идеи следват известни специфични схеми в мрежите, които ги правят. Креативният мозък се държи по различен начин от мозъка, изпълняващ повтаряща се задача. Невроните си комуникират по различен начин. Мрежите приемат отчетливи форми.

Въпросът е как да подбудиш мозъка си към активирането на тези по-креативни мрежи. Отговорът, както се оказва, е чудесно фрактален: за да си по-иновативен, трябва да поставиш ума си в обстановка, споделяща същите мрежови схеми: идеи или хора, имитиращи невронните мрежи на ум, изследващ границите на съседното възможно.

Някои обстановки засилват естествената способност на мозъка да създава нови връзки и асоциации. Но начините на формиране на връзките са много по-стари от човешкия мозък, по-стари дори от самите неврони. Те ни връщат отново към началото на самия живот.

steven
Как се раждат добрите идеи”
Стивън Джонсън

За книгата:
Думата „идея” идва от гръцки език и означава вид, форма. Тя е философски термин, свързан с мисловен образ, с част от битието.Тя е средство на логичното мислене. Сред философите, развили понятието идея, срещаме имената на Платон, Аристотел, Декарт, Кант и Хегел.

Платон смята, че идеята е всичко, което предхожда материята. Кант гледа на нея като на функция на разума, а за Хегел идеята е обективна истина, която е съвпадение на мисъл и реалност, на обект и субект.

Добрата идея пък, твърди днес Стивън Джонсън, е рожба на комбинацията между няколко отделни идеи, няколко отделни мисли на различни хора. Ако искаме да разберем откъде идват добрите идеи, ние трябва да ги поставим в някакъв контекст.

Когато човек се вгледа в заобикалящия го свят, в природата, в културата, в иновациите, може лесно да открие, че средата, затворила добрите хрумвания между високи бетонни стени, далеч не е толкова иновативна в дългосрочен план, колкото средата с отворен край.

Дори и да не искат пълна свобода, стойностните идеи имат нужда да се комбинират, да се сливат, да се прегрупират. Те искат да се допълват една друга, точно както искат и да се съревновават. Това е и основната теза, която авторът защитава в книгата „Как се раждат добрите идеи”.

Джонсън твърди, че ние бихме имали много по-голяма полза, ако обменяме и свързваме идеите си с тези на околните, отколкото ако мислим и действаме самосиндикално.

Как се раждат добрите идеи” обяснява също защо и как някои обстановки смазват новите хрумвания, а други сякаш са като люпилни за идеи. Това е една книга за иновативното пространство и за ползата от сливането на отделните хрумки – сливане в една много добра обща идея!

***
„Естественото състояние на идеите е поток и разлив, и свързване. Обществото е това, което ги държи оковани.”
Стивън Джонсън

Технически характеристики:

Как се раждат добрите идеи
Стивън Джонсън
Година: 10-02-2012
Страници: 288
Подвързия: Мека
Размери: 16/60/90
Тегло: 0.36 кг.
ISBN: 978-954-321-934-6
Цена: 16.00 лв.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай