Public Republic Art Studio

Понеделник, 27-ми февруари 2012г.

29 февруари, 2012 от · Няма коментари

Йордан Тачев,
Бъфало

Денят ми започва както обикновено. Всеки ден ставам, измивам се, но нямам време да си оправя леглото. Когато човек има някакъв план, някаква идея, която го кара да стане по-рано от Слънцето, тогава той не обръща внимание на такива неща, макар и да не отнемат много време.

Бързо изтичвам по стълбите и се втурвам в кухнята. Кафето обаче не ме чака в кафемашината, както става с всеки американец. Не, трябва сам да си го приготвя. Но нали човек с много идеи в главата няма време за подобни неща, ще попитате вие. Но кафето няма нищо общо с простия сутрешен режим. Правенето на кафе е вид медитация.

Докато приготвя сутрешната си амброзия, човек е в състояние да измисли хиляди нови идеи и да реши стотици философски проблеми. За какво тогава, питам се аз, ми е необходима муза? Та аз сам съм си муза, стига да имам необходимото време и джезвето да ври достатъчно бавно.

Днес, докато приготвях обичайните си яйца, аз погледнах през малкото кухненско прозорче. Това е нещо, което правя често, но почти никога не гледам, само се заглеждам, а между двете има километрична разлика. Нали обикновеният човек гледа дървото, но само художникът го вижда.

Погледнах към гледката – къща с гараж, а над бежовия й покрив – лазурно синьо с пурпурни отенъци; лилави облаци със зеленикави рефлекси и златисти отблясъци от изгряващото слънце.

Така описана, гледката звучи прелестна, но за мен тя никак не беше такава. Къщата ми пречеше да видя небето в цялата му прелест. В моменти като този ми се иска да съм на открито, да видя пейзажите, които импресионистите са виждали в Арл, Париж и из цяла Холандия. Но не си мислете, че съществото ми е преизпълнено с мрачни мисли!

Художникът вечно се поддава на емоции и емоциите водят четката му, но тези емоции са само хубави. Много малко творци имат способността да превръщат тъгата в прелестни произведения на изкуството. Кафето ми завря и бях принуден да откъсна взора си от прозореца.

Седнах на кухненската маса с чашата в ръка, но този път лаптопът ми не беше пред мен. Имах много по-голяма задача. Станах с въздишка и отидох в съседната, по-голяма стая.

„Стаята с материалите“, както обикновено я наричам. Стаята, в която творя. Стаята с най-голяма творческа атмосфера, душата на твореца. Взех снопа с листове и започнах да рисувам.

Много хора, които имат желанието да творят, бързо се отчайват, когато опитите им да създават изкуство остават неуспешни и кирката им удря на камък.

Аз обаче не съм от тези хора. Мен не ме притесняват неуспешните опити. Както е казал един мъдрец, чието име не си спомням и за когото дори не съм сигурен, че някога е съществувал, „ако не си се провалил, не си живял“.

Всеки провал е крача в правилната посока. Защото цигуларят трябва да изсвири сто фалшиви ноти, преди да се докопа до истинската музика. Моите фалшиви ноти звучат всеки ден. Дори и този ден. Не се отчаях. Просто отпих от чашата с парещо кафе и продължих да драскам.

Втора, трета, четвърта скица – все провали. Оставих молива и продължих опитите си с акварел. Отново провали, нова глътка кафе. Накрая взех туша и истинската музика засвири навсякъде около мен. Тушът не е моята „специална сила“.

Тушът просто имаше късмета да е материалът, който подкара музиката. Понякога я подкарвам с акварел, понякога с молива, а понякога въобще не я подкарвам, но винаги дерзая, защото знам, че музиката никога не изчезва и винаги имам шанс да се добера до нея.

Това е красотата на изкуството – то е непредвидима сила. Никога не знаеш какво ще се случи по-нататък. Гледката от прозореца ми се променя постоянно, никога не седи на едно място.

Но и листата с неуспешните ми опити се трупат също така непрестанно. А заедно с тях и желанието ми за творчество, за изразяване на мисли и чувства никога не престава.

Аз просто продължавам напред, без да се оглеждам. Днес нарисувах петнадесет скици с молив, три с акварел и произведох пет туша. От тях само три рисунки си заслужават вниманието на зрителя.

Но не смятам това за неуспешен ден. Напротив! Всеки ден за мен е успешен, стига да стана сутрин, да приготвя кафето си и да хвана молива. А леглото си остава все така неоправено.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай