Public Republic Art Studio

Аглика Дамаскова: “Аз научавам всеки ден точно толкова, колкото и учениците”

23 февруари, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Разговор на Жасмина Тачева с Аглика Дамаскова

Aglika Damaskova

Аглика Дамаскова: “Вярвам, че красотата и истината могат да бъдат показвани не само от опитни и знаещи, а и от тези които за първи път вкусват от многообразието на живота.”

Как се зароди интересът Ви към преподаването и педагогиката? А към литературата?

Когато влязах в СУ ”Климент Охридски”, специалност начална педагогика, въобще не бях наясно какво е това педагогика и дали искам това да бъде моята професия. Не ми се изясни и през петте години, които бях студент.

За да се дипломираме, трябваше да имаме практика и така аз попаднах в едно държавно училище, в един трети клас от 30 деца, чиято учителка просто излизаше и ми ги оставяше. Аз трябваше да се справя.

Е, справих се… трудно. После започнах работа в 95-то СОУ и получих първия си първи клас. Влюбих се в децата и те станаха всичко, за което мислех. Така, съвсем случайно, станах учител. За мен преподаването е преди всичко общуване – аз научавам всеки ден точно толкова, колкото и учениците и може би затова ми харесва.

Литература – не мога без нея. Не е интерес – просто част от мен. Не си спомням учебници и оценки в училище, но си спомням библиотеките и тоновете книги, които постоянно разнасях. Четях дори, когато вървях по улиците. ( и сега го правя понякога)

Имате богат и вдъхновяващ преподавателски опит. Кое за Вас е най-ценното в досега с децата и младежите? Каква роля има преподавателят във възпитанието и израстването им?

Съвременният преподавател не може да си позволи да е просто проводник на информация, защото съвременните можещи ученици не са тези, които знаят много факти, а тези, които умеят да ги обработват и да предлагат решения за различни ситуации.

Затова преподавателите трябва да са въдхновители, да са хората, които ще накарат децата да излизат от класните стаи и да продължават да задават въпроси, на които да търсят отговорите.

Aglika Damaskova

Ролята на учителя е огромна в живота на децата – все пак това са хората, които често прекарват повече време с тях, отколкото родителите. Всеки е имал и добри, и лоши учители. И двата вида са ни оформили като характери, защото да се бунтуваш и да отричаш, също изгражда качества.

А ако преподаваш така, че да провокираш децата да мислят и да искат още, да свързват информацията от учебното съдържание със собствения си живот… не е ли това възпитание? Съвременният преподавател трядва да е ДО ученика, за да го подкрепя и подпомага, а не ПРЕД него, за да му посочва верни отговори.

С какво Ви спечели международното училище „Увекинд“? Какво го отличава според Вас от конвенционалните училища и какво предлага то на учениците и учителите си?

Имах невероятния късмет да попадна на място, което да ме превърне в това, което съм в момента като специалист. Преди 11 години отидох на едно доста… забавно интервю при две красиви млади дами, собственички на частна детска градина – Юлия Радославова и Зарина Филева-Иванова . Те ми повериха първия клас в току-що стартиралото им училище и ми дадоха шанс да се развия като преподавател, защото имаха и имат изключително напредничави възгледи за развитието на децата.

Въпреки че, може би ще прозвучи като клише, за тях образованието никога не е било бизнес, а мисия. Имали сме много трудни моменти през тези години, но те никога не престанаха да поставят децата на първо място и да правят жертви и компромиси в тяхно име.

Нашето училище е място, на което най-важното е детето. Ние наистина сме общество, в което всички сме еднакво значими, еднакво ценени и имаме общи цели. Всеки ден се сблъскваме с неочаквани ситуации и когато имаш подкрепата и помощта на хората над теб в йерархията и до теб в работата, резултатите не може да не са добри.

Освен преподавател Вие сте и помощник-директор по учебната част в „Увекинд“. В какво се изразяват отговорностите Ви?

Аз отговарям за цялостния учебен процес в училището и координирам Интернационалната програма, за която сме оторизарани от декември – MYP в IB. Също така отговарям за приема на новите ученици и за професионалното развитие на учителите.

Aglika Damaskova

Кои са за Вас най-болезнените проблеми на образованието в национален и глобален мащаб? Какво бихте искали да промените и какви стъпки предприемате в посока на тази промяна?

В национален… дори не искам да започвам. Имаме чудесни учебни програми по предметите, но някъде се губи връзката при реализирането им и затова не искам да обсъждам, за да няма обидени.

В глобален – върви се към промяна в начините на оценяване на учениците. Светът вече не търси хора, които знаят много, а които могат много. Най-съвременните програми в образованието акцентират върху развитието на различни умения – социални, комуникативни, за мислене, за обработка на информация – които не могат да се измерят със стандартни IQ или друг тип тестове.

В статията си „Как обучението, което предлагаме, отговаря на съвременното развитие на децата ни?“ категорично се противопоставяте на разпространеното схващане за прогресивното влошаване интелектуалните капацитет и интереси на всяко следващо поколение („Съвременните деца са различни. Говори се, че знаят по-малко, че са неграмотни, че нямат обща култура. Така ли е това или просто ние не можем да преценим, следвайки представите си, какво точно могат и знаят децата. Не е ли време, най-накрая да спрем да измерваме познанията им с количествени оценки и да им дадем възможност да изразят себе си по различни начини и чрез различни средства?“)

Какво Ви кара да смятате така? Можем ли да бъдем спокойни за нивото на знания и умения на днешната младеж?

За съжаление, не мога да гарантирам за „днешната младеж” . Гарантирам за учениците в нашето училище, защото ние се стремим да развием потенциала на всяко дете и да му предложим най-оптималния и приятния път да развие своите способности.

Вие сте застъпник на модерните методи на обучение и вярвате в силата на технологиите и ползата им в педагогиката. Как технологиите променят начина на преподаване и на възприемане на учебния материал?

Съвременните деца имат друг начин на възприемане на информацията – свързват всичко с имиджи и движение. Трудно е да задържиш вниманието им, ако използваш само учебници. Децата са много по-бързи и компетентни в ползването на съвременните технологи от нас и за да използваме това, трябва адекватно да преподаваме.

Aglika Damaskova

Когато давам за домашна работа изработването на презентация, например, аз винаги искам от учениците да направят такава презентация, която да не покаже нещо ново, да ни научи на нещо и мен включително.

Самочувствието, което те придобиват, когато презентират, неизменно води до трупане на знания и развиване на умения за обработка и представяне на информация. Не е ли приятно за едно дете учителят да каже: „Е, това от теб го научих!”

Училището Ви бе отличено като най-четящото училище в страната в рамките на инициативата „Забавното лятно четене“ през лятото на 2011г. На какво отдавате този успех и какво според Вас обичат да четат учениците?

За нас като училище четенето на книги е една от най-важните цели. Ние имаме развита система как да стимулираме това в учениците и да го превърнем в необходима част от живота им. Как го постигаме? Предлагаме и препоръчваме да четат книги, които са близки до истинския им живот, а и са модерни в момента. В часовете по литература не работим само с читанка, а с истински книги. Например четвъртокласниците изучават приказките на Оскар Уайлд в час, а четат „Пърси Джаксън” вкъщи.

Aglika Damaskova

За нашите ученици литературата е изкуство, което ги прави хора – съчувстващи и съпреживяващи. Не е просто предмет. Съвременните деца са критични и не обичат да губят времето си в нещо задължително, според нечии не съвсем ясни критерии.

Затова ние не ги насилваме да прочетат книгите, които са включени в задължителните списъци – намерили сме начини да им представим класиката в детската литература, така че те да усетят красотата на езика и изказа на различните писатели.

А в свободното си време – нека четат това, което провокира въпроси за ежедневието им. Много помагат и срещите с детски писатели, които правим. Канили сме Златко Енев и Юлка – Юлия Спиридонова. За децата е истински стимулиращо да видят, че авторите са живи личности и да им задават въпроси, свързани с книгите и живота им.

Книжното тяло ще се предаде ли в ръцете на компютъра, ай-педа, ай-фона и другите членове на ай-семейството?

Може би… след време. Но ако издателствата намерят начини да нагодят визията на книжните продукти към очакванията на децата, това няма да се случи. Същата страст, с която аз събирах томовете на „Винету” виждам и в учениците си, които събират книгите на Роал Дал или Юлка.

Вие самата какво обичате да четете?

Аз чета всичко и постоянно. Има книги, които ме докосват, има и такива, които просто… изчиташ. Стремя се да не пропускам нищо в детската литература, за да предлагам адекватни четива на децата.

Aglika Damaskova

Защо е важно според Вас да съществува проект като “Public Republic Junior”, посветен изцяло на младежкото творчество и творчеството за младежи?

Приветствам всичко, което може да вдъхне самочувствие и даде тласък на младите хора.

В момента расте поколение, на което е много трудно да се докаже като можещо, защото критерите на родителите и на образователната система не отговарят на съвременните изисквания на света.

Смятам, че този проект ще даде шанс на деца, които искат да кажат нещо, искат да се почувстват чувани и разбирани. Ние, като родители, педагози и хора, обичащи изкуствата, трябва да им дадем шанс, нали? Вярвам, че красотата и истината могат да бъдат показвани не само от опитни и знаещи, а и от тези които за първи път вкусват от многообразието на живота.

Снимки: Личен архив

Рубрики: Frontpage · За творчеството · Модерни времена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай