Public Republic Art Studio

“Това” на Чеслав Милош

17 февруари, 2012 от · Няма коментари


Снимка: ИК “Сиела”

Издателство “Сиела” представя на българските читатели в Годината на Милош, обявена от полския Сейм и Парламента на Литва, стихосбирката “Това” в превод на Силвия Борисова и Камен Рикев.

Лауреатът на Нобелова награда за 1980 година, именитият полски и световен поет Чеслав Милош приживе особено ценеше своята стихосбирка “Това”, която е предпоследна в богатото му творчество ( излиза в родината му през 2001 г., поетът умира през 2004 г. в Краков).

“Добил световна слава с непреходния анализ на девиациите върху психиката на интелигента под тоталитарния чук (“Поробеният разум”, 1953), с блестящата си есеистика и с първокласните си поетически томове, излизащи в хода на над шест десетилетия, в творбите си Чеслав Милош неизменно откроява фигурата на мислещия човек – свидетел на преломни исторически периоди, пазител на традицията и търсач на „нова дикция“.

Роден в Шетейне (дн. Литва), абсолвент на Вилненския университет, Милош започва да публикува стихове от 30-те години, налагайки се като авторитетен глас в полската култура в бурното десетилетие около Втората световна война.

В първите години на новата власт е културен аташе във Вашингтон и Париж, а през 1951 г. огласява трудното си решение да емигрира на Запад. От 1961 до 1998 е професор по славянски литератури в Университета Бъркли, Калифорния, като до удостояването му с Нобелова награда за литература (1980) не се печата в Полша.

В последните години от живота си се завръща в родината, установява се в Краков. Световният авторитет на Чеслав Милош го прави най-превеждания полски автор в България през последното двадесетилетие.

На прага на новото хилядолетие Милош поднася на публиката стихосбирката “Това”, която спокойно можем да разчетем като голямата му поетическа равносметка. Лаконичното и същевременно многозначително заглавие предупреждава за мъчителна недоизказаност в посланията.

Давайки ключа към тоналността на поетическия том, едноименното стихотворение въвежда едно колкото мъгляво, толкова и остро осезаемо понятие, като програмно отказва дори опита за директното му назоваване.

Какво трябва да означава този жест – декларация за безсилието на субекта пред словото, или пред преживяното, което не може да се вмести в езикови рамки? Неспирна, но обречена гонитба между форма и съдържание? Конвенционален жест на загадъчност, напомнящ, че поезията коментира и изразява, но не назовава пряко нещата?

Можем само да умножаваме тези въпроси, тъй като цивилизованият човек е системно възпитаван да избягва лесните и преки отговори, макар понякога те да му се струват очевидни; да разширява мъглявината на интелектуалните съзерцания със страх да изкаже това, което авторът премълчава, за да не убие „артефакта“ или собствената си ерудитска проницателност. И все пак се наемам да твърдя, че целият том “Това” съдържа много повече директни, искрени отговори, отколкото поставя въпроси.

“Това” е стихосбирка на човек, съзнаващ интелектуалната си тежест, както и обгръщащата го световна слава. В говора на този човек се долавя и удовлетворението, че не си останал нечут, и сдържан трепет пред последния праг.

Ненапуснат от страстта да спори и разсъждава върху формите на битието, да осветлява отломъци от миналото и да подхвърля предпазливи прогнози за предстоящото, през цялото време Милош държи сметка за изтляващата активност на ума и умората на плътта.

Големия реверанс към читателите Милош прави, връщайки се към отколешната дихотомия на душата и тялото, както и към нестихващите въпроси за истинността и формата в изкуството. На тези вечни дилеми авторът придава изключително етически заряд. Изходна и пределна позиция тук остава проблемът за моралното успокоение, чиято крайна точка в този свят е покаянието.

“Това” е забележителна стихосбирка и поради свободното движение от интимни, привидно незначителни спомени към големите събития на изминалия век. Историята, изкуството, философията тук се отливат в детински фантазми и увереност в надеждността на интелекта, както и в блажената провинциалност на родната Литва.

И над всичко това остава “това”, което гласът на Милош отказва да назове. В моя прочит ТОВА е нито повече, нито по-малко ехото на човечността, която неуморно призовава да не се отричаме от нея, съвестта, в чието съществуване отдавна сме свикнали да се съмняваме поради предразсъдъците на собствената си цивилизованост.

Да назовеш нещо, означава да покажеш власт над него – навярно затова не от любов към поетическите жестове, а от смирение пред собствената си незначителност Чеслав Милош отказва да даде име на “Това”.

Камен Рикев

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай