Public Republic Art Studio

Безсъници на глас

15 февруари, 2012 от · 16 Коментара

Йонка Бакърджиева-Агалова

Bezsynici
Снимка: Philippe AMIOT

Неочаквано, нахално и с взлом в живота ми нахлуха неясни сигнали за криза, буря разкърши клоните на крехкото, току-що разлистило се семейно щастие и вместо планираното ¨и заживели щастливо¨, съдбата ми иронично се усмихна (от ония озъбени усмивки, които предизвикват тръпки по гърба) и шумно, с наплюнчване на кокалестите си пръсти, отвори нова страница. С друга приказка…

А може би някой отегчен звезден хакер ми е пуснал вирус в програмата, докато си е правил своя сутрешен крос между планетите…

Затова, докато другите спят и сънуват щастие, аз си стоя в полунощ и разсейвам безсъниците си с разни мисли и планове. Така правят разтревожените, отговорните и заетите хора. А също отчаяните, фалиралите, изоставените, излъганите, ревнуващите, ревнуваните и други разни.

Планирам среща. От онези срещи, които ни се случват, когато сме на кръстопът… За начало, смятам да поканя всички мои мили обитатели на съзнанието си и онова, което се крие под него. Ей така, да си побъбрим за миналото, за нещата от живота…Казват, че най-труден е пътят на човек към самия него, но не поемеш ли този път си изгубен….. Затова и не спя.

Според доказателствата на живота и автора на „Така стоят нещата“ всичко, което ни се случва, е резултат на съзнателни избори, които правим всеки ден. Съзнателно грешим, съзнателно печелим, съзнателно обичаме, съзнателно губим …само напиването е до безсъзнание…

Иска ми се да разровя чекмеджетата на това мое съзнание, чак до Акашовите записи да стигна, че май само там всичко си е ясно и точно написано с всичките му светлосенки и проблясъци. Нали си е мое това съзнание и тая растяща в мен същност, трябва да съм наясно, какво по дяволите става там.

Най напред искам да разбера непременно – кой ми сложи тоя огромен, грозен похлупак, през който не мога да видя звездите? Между другото, имам си и цяла Берлинска стена в живота и всеки ден става все по-висока. Чудо на чудесата!

Събориха онази в Берлин, а тя взе че порасна точно пред мен. А докато си се катеря, блъскам по нея и долавям сенки от живота, който кипи от другата страна, разчитам разни надписи: През трудностите към звездите или пък: Духът израства чрез препятствия.. и Надеждата умира последна…. Много е яко. Само дето от тях не ми става по-хубаво.

Мисля си, не може ли човек да си расте и да се кефи, докато го прави? Ако си свободен и щастлив и същевременно си свестен тип, също можеш да вършиш добрини и да си като Майка Тереза и Дядо Коледа едновременно. Защо обезателно трябва да има нещо драматично и разтърсващо, сълзливо и намръщено като в дългите турски сериали?…

Добра жена, обаче сама, защото килограмите й били в повече, а мъжете, които харесва, са тъпанари… Или пък семейство и ревност, която сковава всичко останало в параноичен страх с отблясъци от нещо хубаво, което е било и чака да се върне някой ден…

Поглеждаме в друг прозорец на кооперацията – обич , доверие, двамата се държат за ръце и гледат заедно в една посока, точно както го е казал Екзюпери, НО… нямат си деца. Нов опит – деца си имат, но няма какво да сложат на масата, даже алкохолът не стига, а скоро банката ще им вземе и покрива над главата, иди обяснявай, че парите не са важни…

Да не говорим за болестите и за недоизживените животи, за гладуващите, за природните бедствия, които с един размах оставят хиляди сирачета и родители с разбити сърца…(На този фон моето изглежда като лек средиземноморски полъх с мирис на маслини)…

Всеки рано или късно стига до кръстопът, на който е много вероятно да не уцели правилния път…Е, на мен поне ми се случва от време на време. Обаче има и глезеници, дето като са се раждали, звездите са се подредили специално, за да им предначертаят възможно най-добрия път, а после постоянно им намигат с разни щастливи стечения на обстоятелствата…Чудя се те как растат в духовното си развитие?

Мисля си, че е лесно да си готин, добър, позитивен и благотворителен, когато всичко ти е Ок по рождение: родил си се в богато, че и сплотено семейство, ходил си всяко лято на почивка с родителите си, на 18 години са ти подарили кола, учил си в частен колеж а после – супер работа и голяма къща, която върви със съпруг с просто чудесен характер и чувство за хумор, гледа те влюбено, вярва в теб, обожава недостатъците ти и се моли да сбъдне капризите ти…

А, да не забравя – във всеки един миг иска да те накара да се усмихнеш… Да, и това го има… А може би тези хора са спасявали човешки животи и са помагали на бедните в някое предишно свое земно пребиваване, а сега са дошли ей така, на заслужен земен отдих. Кой знае…

Да се върнем на моята драма! Та седя си аз, драматично объркана, сграбчила поредната си чаша кафе, на кръстопътя на обърканите и планирам среща. Изчетох книгите на Хорхе Букай, мотивирах се с Робин Шарма и привличах всякакви добри неща с Тайната на Ронда Бърн… Наелектризирана от позитивизъм навлизам в годината на Водния Дракон, уверена, че краят на света няма да настъпи. Дори природната ми докачливост взе да прелива в ухилен непукизъм. Светна ми, че всички въпроси и отговори стигат до съзнанието и подсъзнанието. Работя по въпроса и стигнах до решението за тази среща.

Ще поканя съзнанието, както и чувствата си, които напоследък са малко объркани и ще им дойде добре. Ще дойде разбира се и Егото ми, то е малко особено, леко настръхнало, по навик застава на нокти, да не би да го настъпят, че се е случвало преди.

За протокола – обича рокли, сандали, обици и парфюми, с аромат на фрезии и на жасмин, но не е от онези капризни егота, които по цял ден се гримират и качват разни напудрени снимки и копирани фрази във facebook, надявайки се тайно и явно другите да им завиждат, а те да се оплакват от това – как им завиждат…

Определено не е от тези! Моето Его си има добри обноски, лесно се изчервява. Може да го погалите с една усмивка (доверява се на усмихнатите егота). Такова си е то- симпатично, инатливо, високо 178 см., малко късогледо, артистично разсеяно, но последователно, отговорно, добронамерено и искрено… Ще го поканя с бяло вино с лек плодов аромат и порция отбрани сирена…

Подготвила съм му и подарък – книга и обици с камъче. Трябва да остане доволно. Готова съм с подготовката. Малка кръгла ретро маса, червена покривка на жълти розички, златни свещи, приглушена светлина, огън в камината. Избрала съм и музиката- лиричен джаз, Фаусто Папети ми се струва идеален за случая. Ще преминем на fado, а може и да посвиря на пиано. Само и само да ми се получат нещата…

Е, всички сме налице- мога да запаля свещите. Да видим сега, как ще се справим заедно с объркания ми живот, с вируса в програмата и най-вече с похлупака и Берлинската стена. Съзнанието ми започва първо:
– Нима не помниш – каза то с хоровия си глас, тъй като е съставено от хиляди частици и всяка от тях има свое тънко гласче, толкова тънко, че обикновено не го чувам – ти сложи първия камък в стената…

Този камък беше твоя избор.. .После Твоят избор порасна – споен с неверие, страхове и заблуди…Това е неговата природа. Вярно, те не са твои, но ти избра своя камък и той порасна в стена…

- Извинявай, че те прекъсвам, но не можеше ли да порасне в път, по който да вървя и да тичам на воля…да обичам и да се смея, или в бряг, от който да съзерцавам с онези четири очи, с които светът се вижда най-добре?
- Такъв е живота. Приеми го, тази стена е точно там, където й е мястото. Повярвай миии!
- Яснооо! Явно в някой предишен живот ми е било прекалено лесно, та сега трябва да наваксам с тренировките. Или пък съм била голяма гад и сега ми се връща тъпкано…
Съзнанието ми съзнателно притихна в мълчание….и сякаш ми намигна. Едно такова тайнствено и многозначително ми намигна.

В този миг пред мен изплува позната картина от стенописите по църквите. Има една популярна серия стенописи, в която герои са дяволът и ангелът. Любимите ми са от Рилския манастир. На всяка от сцените дяволът държи листче с изписан грях, а срещу него ангел държи друго листче, на което е написана добродетел, с която да се противопоставим на дявола.

Така, срещу дявола с листче лъжа стои ангел, който носи листче с изписано истина, срещу пиянството- въздържание …Погледнах към дявола, който стоеше до мен, а на неговото листче пишеше – заблуда. Обърнах се към бялото ангелче до рамото ми и прочетох – Вяра!

Ако отвърна с вяра на невярващия, това може да не го промени, но на мен ще даде сила- да минавам през стени, да стъпвам леко по тръните и да не усещам болката, да виждам звездите през облаците…да сплитам тъгата си в стихове, а любовта си да раздавам. Без страх!

Може би в това е смисъла на стената и на всяка трудност. Смисълът е в придобиването на тази сила – Свещената сила да приемаш, да бъдеш и да растеш. Тя е Свещения Граал, Живата вода, Златната ябълка от приказките, розата, която Малкият Принц отглежда на своята мъничка планета….

Просто всеки от нас трябва да разчете какво пише на листчетата на дявола и на ангела, които го съпровождат през целия път и така да открие своята сила и смисъл.

Егото ми замислено приглади една гънка от роклята си на цветя и започна да пише. Написа ми рецепта. Рецепта за щастие. В нея сложи светлини от различни светове, много усещания и аромати, милувката на мама върху челото ми, рамото на моята сестра, което усещам дори когато е на хиляди километри от мен, звънкия смях на децата ми… спомен от едно горещо созополско лято, името ми, изписано върху пясъка от пръстите на любимото момче и неговата вяра. В мен!

После сложи дом, в който да подслоня цялото това мое щастие. Мой Дом! С червени пердета на бели точки в кухнята и пълнени чушки във фурната.

Прибави още една прошка за една грешка и мъдрост, с която да отпивам от опита. В послеписа си прибави вдъхновение, за да мога да правя красиви неща и да оставям следи, дори когато летя…

Срещата отмина.На разсъмване свещите догаряха и пламъците танцуваха своя последен валс под звуците на полските щурчета и вятъра, който днес има лек акцент от камбаните на селската църква.

Върху червената покривка с жълти розички видях оставено едно малко, бяло камъче. Взех го, отидох до Голямата стена и написах с големи букви: Аз съм по-голяма от теб!

После преминах през нея и пораснах…

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

16 Kоментара за сега ↓

  • tvoeto ramo // 15 фев, 2012 //

    Misalta e realna sila.Premesti negno pohlupaka,premini s liubov otvad stenata i prodalgavai da letish.Ti imash vsichko i opit i viara i madrost i rezepta za shtastie .Razperi krile, imash kuraga da go napravish.

  • Керана Ангелова // 22 апр, 2012 //

    Заинтригувана от един от пътеписите Ви, попаднах и на този тект- много подходящ за споделяне в мигове на самотни размисли…

  • Десислава Пенева // 13 мар, 2013 //

    Чудесен текст. Много истински и въздействащ…Едва сега го открих.

  • Deena // 7 юни, 2017 //

    Sus tallos son rectos y se usa para formar grupos de flores apartadas,
    captando la atención en parterres para entregar verticalidad al conjunto.

  • mejores marcas de relojes de lujo // 4 окт, 2017 //

    Sociedad anónima y Rolex Industrie Somos los más veloces, ofrecemos el
    servicio más seguro y además de esto somos expertos en la adquisición de relojes.
    and Rolex Industrie S.A. es una compañía suiza de relojes de pulsera y accesorios,
    creada tras la fusión en dos mil cuatro, de Montres Rolex CASIO se
    dirige con los relojes de mujer de la compilación BABY-G a las clientas atletas,
    que buscan un reloj con tecnología innovadora, diseño moderno, colores actuales y
    estilo llamativo.,

  • Myra // 12 окт, 2017 //

    Bookmarked your wonderful website. Wonderful work, unique way with
    words!

  • samsulhadi.com // 22 окт, 2017 //

    This design is magnificent! You certainly know how to
    keep a reader entertained. Between your wit and your videos, I
    was almost moved to start my own blog. Great job. I really enjoyed what
    you had to say, and in addition to that, how you presented
    it. Too cool!

  • Janice // 11 дек, 2017 //

    Espectacular flor sudafricana de hermosos colores.

  • reloj torre eiffel ebay // 15 фев, 2018 //

    MECANISMO DE RELOJ DE TORRE ANTIGUO- VIUDA DE MURUA.

  • Isabelle // 10 апр, 2018 //

    Relojes Polar ofrecen una amplia gama de posibilidades.

  • historias terror reales escritas // 26 май, 2018 //

    “Fue la primera película que me dio miedo.

  • Flores De loto tatuajes significado // 30 май, 2018 //

    Diseño con estampado de flores de loto de color rosa.

  • conserto de celulares // 2 юни, 2018 //

    What’s up to every one, the contents existing at this web site are really remarkable for people knowledge, well, keep up the nice
    work fellows.

  • ask.skytree.net // 2 юни, 2018 //

    Very quickly this site will be famous amid all blogging visitors, due to it’s nice articles

  • juryroses.Com // 29 юни, 2018 //

    Игровых автоматах Вулкан онлайн, игре, вам нужно!

  • Armatura-Odincovo.ru // 13 юли, 2018 //

    Перестал открываться сайт казино «Вулкан»?

Коментирай