Public Republic Art Studio

3.февруари. Попетъчно подобие и образ, Корабен дневник в ден 5 със Зинфандел

4 февруари, 2012 от · Няма коментари

Бина Калс

Христофор Колумб смятал, че може да открие изтока, като се пътува назад. Само че последната дума не е “назад”, а на “запад”, забелязвам на втори прочит, защото още съм сънена от снощното буги-рок-енд-рол-хоп и-джаз.

Дневникът тази седмица за мен е като кърмаче, на което сменям памперсите непрекъснато и не изпускам от очи, да не би да глътне нещо, което не трябва, и да ми отнемат родителските права. Улавям се, че дори когато не съм вкъщи, пред компютъра, си мисля за него като за кораб, за дневника, не за пеленачето.

Корабът е мой, стои на рейд, чака да вдигна всички платна, грота, двата странични фока, кливера, топсела, бизяна и блинда, като една истинска КолумБина, която няма да отплава засега сама, а само се кефи на тази морска лексика, която е отделен език и философия, и начин на живот.
Представям си кои хора бих искала да бъдат с мен, да са ми дружина и гости, и ако има нещо за откриване, да го открием ей-така между другото, докато плаваме. А ако няма какво, ще говорим за това, което е открито или никога няма да бъде.

Списъкът с поканените май ще се окаже много шарен и дълъг. Ще има хора за всичко, ще има такива, с които ще искам да мълча, щото това последното трудно се отдава всекиму, нали още като се родим започваме с часове по правоговор, а по-малко ни учат да мълчим.

… и се оказва, че корабът трябва да е доста голям /и откъде ще ги взема толкова пари/, шарен и весел, един призрачен кораб. Ясно, ще вземем с нас и Маркес. Така трябва да наредя нещата като една истинска сценаристка /без да съм взела пари от Оперативна програма за развитие на човешките ресурси/, че да няма сблъсъци на егоистични атоми, щото не ми е цел да си пилея времето с дисциплина и арбитриране на корабни спорове, вместо да си пием плодовия сок, портото, розето, което освен Каберне Совиьон, ще е Шира и Зинфандел, влюбена съм вече в тази последна дума, трябва да я отрепетирам с изговаряне, за да не се излагам пред гостите.

На кораба ще пишем и ще пеем като редуваме тези свещенодействия, а може и едновременно. Ще четем стихове и други рецепти, ще рисуваме върху водата, ще се спускаме до морското дъно и обратно, това последното ще е практическо занятие. Местата за това упражнение са неограничени, някои ще могат да го извършват и на палубата, все пак повече ще се работи с въображение.

И тук няма как да не се сетя за онзи гениалник – Салвадор Дали, как като малък докато плавали с лодка и минавали край някаква скала, пратил следната звукова шифрограма: Ку.ку-ри-гу-у. Така значи, лесно е! Отваряш гърди, малко се наперваш, заставаш срещу обекта на възхищение и изпразваш дробове с пълно обожание, без да застрашаваш живота на екипажа. Едва тогава може да поискаш да разкажеш за черешите, за черешите, които могат да се нарисуват като него.

Салвадоре, каня те на моя кораб като пръв артистичен капитан, но подозирам, че ще разформатироваш каютата си, ще скъсаш тапетите и като нищо ще нарисуваш и онези твои череши, а после ще ни храниш с тях. Предлагам в твоята каюта да се сервира десерта за дамите, които не са на диета, или са, знам ли! Зависи от диетата, май повечето от нас са на “диета за плосък корем”. И те предупреждавам, на кораба ще има само естествени ендорфини, никаква синтетика.

Снощи докато давах своята лепта за българската музика в един пиано-бар, се убедих, че в не всеки пиано-бар има пиано, че има български поп-изпълнители, които пеят много добре и на английски, но работата става страшна, ако от публиката изскочи някой си Джон, Рич или Тед от Манчестър или Юнайтед, не чух много добре, че после им вземе микрофона за радост на публиката и ужас на подгряващата група. И този Еnglishman is new Вurgas вземе нещата в свои ръце, и стана вери биг шоу, както би казал един истински купонджия, станал известен покрай участие в реалити шоу, щото успял да си изпере бельото в джакузито, докато другите спели. Малко по-късно се изясни, че изобщо не е лесно да използваш и репертоара на Лили Иванова, дори в него да става въпрос за щурчета, и някак да не правиш разлика между думите “пея” и “паеля”, като последното си е направо вид испански миш-маш без яйца.

Чудя се на англичаните. В добрия смисъл. Навсякъде успяват да се чувстват добре, да се адаптират с лекота, и това май няма нищо общо с факта, че са имали колонии по целия малък свят. В Бургаска област те са около 3-4 хиляди човека, някои от тях живеят в села, в които няма други англичани, че дори и българи няма. Знам, че през уикендите се събират тук, имат нещо като клуб, танцуват зумба, каквото си поискат, тогава се срещат, обменят информация, по едно време даже издаваха и вестник. Струва ми се, че и тук става въпрос за комплекс от причини, но има една дума като “самочувствие”, която ние българите трудно прилагаме на практика извън дома си. Естествено, че всяко следващо поколение ще има и придобива по-голямо самочувствие от нас, и така трябва да бъде.

Смятам днес да спра до тук. Току-що получих съобщение, че има опасност от подводни течения в кухнята, които да ми дискредитират властта там, щото никой не обръщал внимание на яйцата в хладилника. А както знаете, всяка кухня е едно малко съкровище и хубаво е да притежаваш цялата власт над него.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай