Public Republic Art Studio

Литературата като совалка, 1. февруари

2 февруари, 2012 от · 2 Коментара

Бина Калс

Литературата е предмет за многократна употреба като космическа совалка.

Астронавтите на литературата се назовават – писатели, поети, редактори, коректори, други подобни издатели.

Най-важни са преводачите, защото, каквото е казал Бог, се е разпаднало на 70 езика.
Литературната совалка (за по-кратко Литовалка) често е с такса свръхбагаж, защото включва знайни и незнайни реквизити, лабораторни контексти, включително и парашутисти, чиито подбуди са по-големи от графоманското им снаряжение, най-често запълват празни пространства със затворени парашути. Това обяснява отчасти отклоненията в епистемологично движение на Литовалката.
Литературата като совалка или литературната совалка има няколко вида орбити, изкуствени спътници, литературни станции в различен цвят. Основните й параметри са – дължина 37.26 м., размах на крилете 23.8 м. и височина 17.27 м. Пишещата тези редове подозира, че това са и точните размери на кораба на Ной, макар никога да не виждала нито единия кораб, нито другия, а само малка част животински видове, които не са предмет на темата, а са предпочитани от авторката като ярък контрапункт на веганството. И така, двата кораба вдъхновяват огромен брой научни разработки и публикации, доказващи, че Земята все пак се върти около Слънцето.

Понякога се случва и слънцето да се завърти около совалката на някоя литературна премиера, но това се забелязва само от посветени хора с невъоръжено око.

Основният екипаж на всяка уважаваща себе си совалка се състои от минимален до оптимален брой астронавти. Методът за пресмятането им се основава на сбора от синус и косинус на бързо променящи се относителни величини, но най-важни остават наблюденията върху влизащите и излизащите в пулта за управлението на Литовалката.

Всеки замисъл по природа е скрит и има математически характер, освен всички хекзаметри, дактили, амфибрахии, анапести, ямби, хореи, които евентуално биха могли да бъдат надеждно оръжие в една Междузвездна совалчеста война, пу-пу-пу…

Обикновено за построяването на една космическа совалка са необходими около три-четири години. За същото време се изписват тонове хартия, раждат се няколко поколения поети и писатели, изсичат се планини от дървета, и изобщо се слага кръст на идиома “да хванеш гората”.

Връзката между натрупаната биомаса от фотосинтеза и литературната продукция е обратно пропорционална.

В пространството на шатъла се диша по друг начин. Там дърветата са това, което не са; имат друго предназначение най-вече като метафори, анафори, алегории, фантасмагории и други видове естествени подпори и елементи в неочакван дискурс.

Литературната совалка е космически субект, изпълнен с цветове, ухания, страсти и копнежи, а и “Все пак небесната шир е свободна”, както твърди един от първите световни астронавти – колегата Вергилий.

Космическата совалка е къде по-просто устроена, там са на уважение скучни величини като маса, обем, скорост, много от тези думи могат да се чуят и във всеки автосалон, но никоя уважаваща себе си литературна хламида не може да бъде настъпена с такова красноречие.

Понякога се налага литературни герои да излизат като астронавти в открития космос, по-безопасно е. Най-известният от тях е Малкият принц, макар баща му да твърди, че той се възползвал от миграцията на дивите птици, които най-вероятно са патици или гъски, но да не се отклонявам с други образци на органични форми.

Излизането в открития космос има поне няколко цели – първите са тайна, ясна е само последната – по-близък контакт със звездите.

Кацането на Луната е особен вид проява, криеща риск, защото следите върху лунната повърхност могат да бъдат сравнени само с написаното във Фейсклюк – файловете не могат да бъдат заличени.
За епилог ще използвам цитат от един наш човек, колега, астронавт от совалката на философията, но чиято значка е наопаки и не мога да прочета името му, цитирам:
“Ние не знаем накъде вървим и как мислим да стигнем дотам,
но в едно сме сигурни – че щом вече сме стигнали ще бъдем там.”

П.П. Надявам се текста да бъде четен само с чувство за хумор. Иронията му се припокрива с авторовата самоирония по логични причини. Моля, да не се търсят улики и да не подлагате на съмнение добронамерения тон, в нужда проявете доза снизходителност.

На днешния ден, преди 9 години, совалката Колумбия със седемчленен екипаж не можа да се завърне обратно на Земята.

Поклон пред хората, които могат да държат фенера на любознанието, откривателството и имат смелостта и силата да го правят далеч от уюта на личното пространство, топлите стаи и любими хора, и да са наясно, че може и да няма път назад.

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • Даяна // 2 фев, 2012 //

    Страхотно е , Бина!Пишете с голям усет.Ще продължа да ви чета :)

  • Bina Kals // 4 фев, 2012 //

    Благодаря ви, Даяна; дано сте права; поздрави!

Коментирай