Public Republic Art Studio

“Законът” – новият роман на Владимир Зарев

3 февруари, 2012 от · Няма коментари


Снимка: ИК “Сиела”

Романът „Законът” е последната част от знаковата белетристична трилогия на Владимир Зарев „Битието”, „Изходът”, „Законът” – една наистина епична сага разказваща сложната и драматична съдба на типичен, разпадащ се в своето социално развитие български род, който всъщност олицетворява модерното ни историческо битие, националната ни история през последните сто и двадесет години.

Действието на „Битието” се развива във Видин и София, започва в далечната 1890 и завършва на 9 септември 1944 година. „Изходът” проследява времето на социализма, той „се открива” от 9.09.1944 и завършва в 1986 година /макар и претърпяли по две издания с огромен тираж в осемдесетте години на миналия век тези романи бяха отпечатани в издателство „Сиела”!/

Действието в „Законът” започва през 1986 година, проследява перестройката на Горбачов с цялата й противоречивост, съдбовните събития, които преобръщат и преосмислят националната ни история в края на 1989 година и разказва времето до влизането на България в Европейския съюз.

Време сложно и нееднозначно, в което бе възвърната свободата на личността, следователно правото на уникалност в човешкия живот, но в което беше унищожена ценностната система на българина и като единствена възможна перспектива бяха приети парите, безкруполността и човешкия егоизъм.

Чрез заплетените конфликти и ярките човешки съдби в „Законът” са описани голяма част от ония механизми, по които беше разграбена и обезкръвена България и така бе обезсмислен труда на няколко поколения българи, а също и начина, по който бившата партийна номенклатура и свързаните с нея органи на Службите успяха да превърнат изгубената си политическа власт в икономическа власт.

Основни герои в романа са третото поколение от Вълчевския род /Христо, Йордан, Десислава Вълчеви, Крум Крумов Марийкин/, но умело и интригуващо авторът доразплита съдбите н на старото, прокълнато от историята поколение /Асен, Александър, Емилия Вълчеви, на Гошо Пантов и Крум Марийкин/.

Тук отново се поставя и философски доразвива любимия за Зарев и основополагащ проблем за властта, за неговата неразрешимост по простата причина, че дори в най-демократичното общество тези които притежават властта са в малцинство по отношение на тези над които се опражнява същата тази власт!

За разлика от „Битието” и „Изходът” /тези две части бяха по-скоро редактирани и осъвременени от автора!/ романът „Законът” е изцяло нов, автентичен и написан в последните години текст.

Според професор Михаил Неделчев „Законът” е събитиен, подкупващо интересен, многопластов, сразяващо мощен роман, който притежава всички качества на знаковата книга на Владимир Зарев „Разруха” и най-вероятно ще има същата щастлива съдба.


Владимир Зарев. Снимка: ИК “Сиела”

„С богат спектър от чувства и усещания на роден европеец, с удивителна вещина и филигранна работа в детайла и с голямо белетристично майсторство Владимир Зарев пресъздава не само тягостната атмосфера на България по време на социалистическия режим, а ни среща с възхода и падението в човешкото ежедневие…”
www.amazon.de

“Шейсетгодишният Зарев е разказвач от европейски ранг – неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България.”
Франкфуртер Алгемайне Цайтунг

„Битието” е епична история за насилието, любовта и ароматите, която очарова и предизвиква със своето многообразие и сякаш напуска бреговете дори на историческия детерминизъм, всеки от героите е неповторима, запомняща се в различието си фигура.

Политическият спектър е екстремно широк и отсъства морализаторството, но не и своенравността на морала. Истините, които откриваме тук, са индивидуални и пълни с противоречия – като всяка истина междувпрочем.

И това е едно от посланията на големия европейски писател Владимир Зарев, когото след грандиозния му роман на промяната „Разруха”, за радост дочакахме и с втората му книга на немски език.”
Тагесанцайгер

„Владимир Зарев е щастливо явление и изключение от българската литература, той отново и отново се връща към епохалните знаци, картини и фигури, които символизират страната му: от изумителния еретик поп Богомил от девети век, повлиял с учението си духовното развитие на цяла Европа, до разгръщането на постокомунистическата ера в „Разруха”.

„Битието” в своя гротесктен комизъм и забележителните си незабравими типажи с нещо ни напомня на Гоголевите герои. От друга страна в диалозите между Асен Вълчев и неговият скептичен професор откриваме моралният дискурс на Достоевски.”
Нойе Цюрхер Цайтунг

„Героите не са идеализирани, нито романтично приповдигнати, те са герои на Достоевски, пренесени в ХХ век в състояние между религиозно смирение и разрушително насилие, между детинска наивност и безспорнен търговски нюх.Определението „българския Балзак”, дадено на Владимир Зарев по повод „Разруха” , лично аз бих заменил с по-подходящото сравнение с Достоевски и дори с Булгаков”.
Ди Пресе

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай