Public Republic Art Studio

Artist of the Week – Гергана Шумкова

20 февруари, 2012 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Виолета Петкова с актрисата и сценарист Гергана Шумкова

Гергана Шумкова: “Всеки един от нас е като палитра с бои и когато общуваш с различни хора, ти се налага да смесваш различни цветове.”

Gergana Shumkova

Кога и защо започна да се занимаваш със сценично изкуство?

Бях на тринадесет години, когато излезе първата ми статия във вестник „Труд”. Аз имах невероятна учителка по литература, г-жа Весела Кръстева, която до ден днешен много обичам и уважавам.

Един ден отидох в тях, за да й дам статия, която бях написала за инцидента в дискотека „Индиго”.Тя много я хареса и ми даде координатите на вестника. На шега аз я изпратих и след две седмици ми се обадиха от редакцията да си купя вестника, защото са я публикували.

Geri Shumkova

В десети клас казах на родителите ми, че искам да кандидатствам актьорско майсторство, но те бяха против и ме записаха на уроци по история. Така в продължение на две години ходех два пъти седмично по пет часа на уроци. На сутринта след абитуриентския ми бал казах, че няма да се явя на нито един изпит и ще кандидатствам актьорско майсторство.

Родителите ми ме помолиха поне да се явя на изпит по история, за да имам резервен вариант, ако не ме приемат НАТФИЗ. Аз бях вече твърдо решена, че искам да съм актриса и след две години, изпълнени с учене на дати, не се явих на нито един изпит.

След два месеца вече бях студентка по актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева. Самата аз не мога да дам точен отговор защо избрах театъра, както не мога да отговоря защо съм жадна. Това е вътрешна необходимост и моят начин да изразя себе си и света такъв, какъвто го виждам. Малкото дете не може да каже защо пее или танцува, а просто го прави с цялото си сърце, защото му харесва.

Geri Shumkova

Би ли споделила с нас проектите, върху които си работила. С какво те е обогатил всеки един от тях?

Миналата година работех като сценарист в проект за телевизията към една продуцентска къща и това ме научи на изключителна точност, нещо, което винаги ми е липсвало, защото съм много разпиляна. В телевизията се работи в срокове и нямаш време за творчески дилеми.

Освен това, когато работиш в екип с още няколко сценаристи, се налага да превъзмогнеш егото си, за да може да започнете да дишате като едно цяло. В момента текат репетиции на авторската ми пиеса „От Понеделник” с режисьор Катя Казакова.

Премиерата на представлението ще е през април месец. Преди да започнат репетициите, мислех, че пиесата ми е завършена с последната точка, която сложих, но се оказа, че не е така. На всяка репетиция, виждам как актьорите и режисьорът й вдъхват живот.

Geri Shumkova

Ако пиесата ми е куклата Пинокио, то Катя Казакова е Джепето, който й дава душа. Аз имам късмета пиесата ми да попадне в ръце на много добър режисьор, защото за мене всяка репетиция е урок по драматургия.

Както една слаба пиеса може да бъде спасена от силен режисьор, така и най-силният текст може да бъде съсипан от слаб. Когато драматургът и режисьорът работят в екип, задължително трябва да има доверие между тях, за да може крайният резултат да е добър.

Радвам се, защото нашият екип е много голям и няма нито един , който да идва просто за да отметне някакво задължение, а всички правим това представление с много любов, нещо, което на сцената винаги си личи дори и за обикновения зрител.

В представлението има много танци, хореограф на които е Мая Петрова. Макар,че на самата нея й предстои премиера на танцовия й спектакъл на 24 март в Художествената галерия, тя се включи в проекта ни, за което съм й много благодарна.

Geri Shumkova

Музиката към представлението също е авторска и в момента работим успоредно с нашия композитор Петър Кузмов от SNV prоductions.

Кое е по-голямо предизвикателство – да бъдеш актриса или сценарист?

Не бих могла да сложа себе си в рамки и да кажа – аз чувствам по-добре като актриса или драматург, защото и двете нещата са в сърцето ми, а не на кантар и не мога да ги степенувам. Когато пиша, тръгвам на пътешествие в собствения си свят, което е неповторимо преживяване. Срещам се с образи, които са ми направили впечатление по улицата, в автобуса или магазина.

Понякога ми се случва само от малък жест, който ми е направил впечатление в поведението на непознат, да измисля историята, която го е провокирала да постъпи така.

А когато събереш три типажа с различни страхове и мечти на един лист, пиесата започва да се пише сама. Всяко представление е като съдебен процес, в който престъплението го пише драматургът, режисьорът е адвокатът, от който зависи в каква светлина ще бъде представено, а подсъдимият e актьорът, който трябва да убеди в своята истина заседателите, които са публиката.

Geri Shumkova

Актьорската професия е много тежка, но едновременно и много хубава. Тя ти дава възможност да избягаш поне за няколко часа от битовото ежедневие, да си друг човек, да оставиш собствените си чувства и проблеми, пренасяйки се в непознат свят.

Ако един артист каже, че е завършен, то или лъже, или не е артист, защото основното в нашата професия е търсенето, намерил ли си всичко, значи вече си се изчерпал.

Geri Shumkova


Кино, театър… несъмнено си човек на изкуството. Как може да оцелее един творец в 21 век, на фона на икономическата и духовната криза от една страна и на фона на зашеметяващия бум на технологиите, от друга?

Всеки човек има инстинкт за самосъхранение, който му помага да оцелее и да се пригоди към различни условия. Много е жалко, че в България на артистите им се налага да „оцеляват”.

В нашата страна „икономическа криза” ми звучи на моменти абсурдно, когато чуя в някое предаване колко хиляди взима на участие една фолк изпълнителка, и когато знам колко е заплатата на един актьор. За да бъда по-конкретна в отговора си, всеки творец намира своя начин за оцеляване. Голяма част от моите приятели, освен работата в театъра, са сервитьори, бармани и аниматори.

За мен духовната криза е вид политика – всеки ден телевизията насажда в главата на зрителите преуспели със скандалното си поведение героини, които само след месец за заместени от още по-фатални образи, на които единственият талант е да превръщат личния си живот в обществен.

Geri Shumkova

Живеем в динамично време и мисля, че технологиите не могат да застрашат или да вредят на театъра. Нашето поколение има много повече възможности за информация, което е много полезно.

Самата аз често гледам постановки от цял свят в интернет, което ми помага да сверявам часовника си. На ден ми се налага да влезна поне десет пъти в пощата си, което улеснява много работата ми.

Geri Shumkova

Имаш ли друг напиращ талант? Снимала си се в музикален клип, умееш да пишеш…

За мен всичко, което прави един човек с удоволствие, а не го приема като задължение или рутина, е талант. Засега се чувствам доволна от това, с което ми се занимава, и не мисля, че имам талант, който потискам.

Какво място заема театърът в динамичния градския живот? Можем ли да говорим за геноцид в българското театрално изкуство?

Театърът в България, макар и да минава през тежки периоди, винаги ще съществува, защото една част от хората имат нужда да го гледат, а друга част от тях – да го правят.

Екипът, с който правя представлението „От понеделник”, е от около четиринадесет човека, от които в момента нито един не взима пари, но идват точно на репетиция, и макар че всички работят на други места, влагат цялата си енергия.

Geri Shumkova

Какви роли си изпълнявала и имаш ли някоя любима роля, която най-много да се доближава или различава от теб в реалния живот?

Ролята, която много обичам и много искам един ден да играя отново, е Мерчуткина от пиесата на Чехов ”Юбилей”. Още първия път, когато прочетох пиесата, исках да ме сложат на тази роля. Тя е много далече от мене, не само като характер, но и като визия.

Освен това персонажът й беше много характерен, а това е истинско удоволствие за един артист. Играех много, хитра и пъргава бабичка, която постоянно иска пари и си спомням, че след премиерата майка ми каза, че е познала коя съм аз чак на поклона. Абсурдното беше, че аз и моя колежка, с която бяхме най-малки в класа, бяхме сложени на най-възрастния персонаж.

Geri Shumkova

Аз обичам да играя роли, които са далече от мене, тези, които са по-близко, винаги са ме притеснявали повече. Само веднъж ми се е налагало да играя персонаж, който не харесвам или по-скоро не харесвах посланието, което има той към публиката. Най-важното е да обичаш образа си, да му вярваш и да можеш да го защитиш, защото ако в тебе има и малко съмнение към действията му, той веднага се отдалечава от тебе, а това много си личи в играта. За мене на първо място е посланието на героя ми, независимо дали е положителен или отрицателен персонаж.


Шекспир казва, че животът е сцена, а всички ние сме актьори. Замисляла ли си се, че може би всеки играе определена роля в ежедневието си и разполага с хиляди маски, под които крие същността си?

Спомням си как на една репетиция проф.Елена Баева ни каза да огледаме цялата зала и да видим какъв е мизансцена между нас в реалния живот. Тогава всички видяхме, че дори само в статично положение може да определиш отношенията между хората. В живота всеки един човек подсъзнателно си избира какъв да бъде.

Има хора, които обичат винаги да са жертва, има такива, на които каквото и да им се случи, успяват да изкарат себе си победител. Както сценографът и режисьорът определят как да изглежда героят според характера му, така ние подсъзнателно в реалния живот се обличаме и държим според представата, която имаме за себе си.

Geri Shumkova

Нито на сцената, нито в живота ще видите художник в костюм, защото персонажът му не го позволява. Нормално е всеки човек да има маски, и не мисля, че това е изкуствено, ако маските са си негови. Аз не мога да се държа с приятелите си, както с преподавателите ми, не защото съм изкуствена с някои от тях, а защото взаимоотношенията с различни хора изискват различни средства.

В зависимост от средата, в която попадне, човекът показва различни свои черти или така наречените „маски”. Характерът на човек е прекалено богат, за да може да му се сложи определен етикет.

Всеки един от нас е като палитра с бои и когато общуваш с различни хора, ти се налага да смесваш различни цветове.

Какви компромиси си правила заради работата?

Ако кажа, че компромис е било да излизам по-малко или да имам по-малко свободно време, ще излъжа. Ако човек ясно е подредил приоритетите си, не му се налага да прави компромиси.

Geri Shumkova

Кои са 5-те филма, които непременно трябва да се гледат?

Един от любимите ми филми е „Nuovo cinema Paradiso” на италианския режисьор Джузепе Торнаторе. Филмът на Фелини „La strada’’ съм го гледала над двадесет пъти и въпреки това всеки път откривам нещо ново, а актьорската игра на Джулиета Мазина е неповторима.

Друг киношедьовър е филмът на испанския режисьор Алехандро Аменабар „Морето в мен”.

Не мога да не спомена и любимия ми режисьор – Педро Алмодовар, който успя да надскочи себе си с последния си филм „Кожата, в която живея”. И понеже предните четири филма са тежки, мисля да завърша, с една от най-хубавите комедии, които съм гледала – „Топло” по сценарий и режисура на Владимир Янчев.

Одобряваш ли навлизащата комерсиализация в киното? Как виждаш развитието на родното кино?

Мисля, че е нормално да има комерсиалност в киното, защото тя привлича по-голяма част зрители – това е киноиндустрията. Но както има киноиндустрия, така също има и киноизкуство и не мисля, че двете си пречат по някакъв начин.

Комерсиалното в киното е като полуфабрикат, без който не може. Има филми, които правят бум за една година и после се забравят, но има и такива, които са по-тихи, но се гледат и са актуални с години. В родното ни кино има раздвижване и мисля, че ярък пример за това е филмът ”Стъпки в пясъка” на Ивайло Христов.

Какво ще пожелаеш на читателите на Public Republic?
Да са здрави и да не се страхуват да се борят за това, което искат.

Снимки: Личен архив

Гергана Шумкова е родена през 1988г. в град София. Дипломата си за средно образование получава в СОУ„Васил Левски” гр. София. Като ученичка започва да се вълнува силно от социални проблем и започва да пише статии, първата й излиза, когато е на тринадесет години, във вестник ”Труд”. През 2010г. завършва актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева.

В момента се дипломира като магистър в специалност «Кинодраматургия» в Нов български университет. През 2009г. работи във фондация «АРТ офис» и се занимава с изготвянето на културни събития в столицата.

В периода 2010/2011 година е част от екипа на продуцентска къща „Синемак” и участва в изготвянето на проект за телевизията. През пролетта на 2012г. се очаква премиера на дебютното й авторско представление „От понеделник” с режисьор Катя Казакова.

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art · Модерни времена

Етикети: , , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай